Абсурд: Диктатурата на гишетата

Митницата кара хората да губят по половин ден, за да се убедят, че банковият превод от съседния офис е пристигнал при тях

Петър Ганев,
Институт за пазарна икономика

За да се освободи каквато и да е било стока от митниците, първо следва да се подаде митническа декларация и да се извършат съответните плащания по нея. За целта в сградата на митниците на летище "София" има банка и целият процес би следвало да се случва много бързо. Агенция "Митници" е напълно навлязла в света на високите технологии и за улеснение на гражданите всички плащания се извършват само по банков път.

Всъщност нещата изглеждат наистина добре организирани и служителите на митницата и на съответната банка работят на 5 метра един от друг и на практика се гледат в очите през целия ден. Имат ли си обаче доверие?!

В момента, в който клиентът отиде на гишето на митницата с попълнена декларация, веднага бива инструктиран първо да се отбие на отсрещното гише, да си заплати ДДС-то от митническата декларация и след това да се върне отново. Нужно е просто да се обърнеш и да направиш 3-4 крачки, за да достигнеш гишето на банката и буквално за секунди да заплатиш дължимото. Следват нови 3-4 крачки в обратната посока, когато идва шокиращата новина. Обикновено тя прозвучава така: "Елате пак след 3-4 часа, когато ще можем да видим, че парите ви са преведени по нашата сметка!".
Моля?!

В първия момент дори е трудно да формулирате аргументите в своя полза,

защото те са безброй и са просто очевидни. Нали имате платежното нареждане?! Нали самият митнически служител е видял как преди секунди плащате сумата на колегата отсреща?! В брой! При това митниците и въпросната банка имат сключено споразумение!

Оказва се обаче, че никой не се опитва и да спори. Всички знаят, че това е безумие, но така пише в Правилника за прилагане на закона на митниците.

Проблемът е лесно решим, но според компетентните органи такъв проблем не съществува. Всеки митнически служител, който се е опитвал да заобиколи това безсмислено правило, е бил наказван и дори се е наложило (според думите на самите служители) министърът на финансите изрично да забрани всякакъв опит за неспазване на разпоредбата. Това означава, че позицията на министерството поне към момента е категорична. Но дали е обоснована?

Посоченият казус може да постави основата на интересни размисли относно финансовата ни система.
Знаем ли всъщност в кой момент нашите разплащания стават реалност? Ако имаме платежен документ, а пари по съответната сметка не се появяват, кой е виновен? Ако има пари, а няма платежен документ?
Всъщност, смеем ли да твърдим, че

разплащанията трябва да стават само през банковата система

Представете си, че искате да си изкарате свидетелство за съдимост - отивате в съда, срещате се със съответния служител, попълвате си документите, приготвяте си 2-3 лева и в този момент се оказва, че се нуждаете от цяла банка! Ами, ако няма? Ако не работи? Ако системата е отказала? Вие сте там, съдът си е там, ама няма банка!

Развитата банкова система улеснява безкрайно много живота ни и е двигател на икономическото ни развитие, но това не бива да абсолютизира функциите й. Нима някой държавен служител има право да ограничи плащането в брой?