Южен капан

Веселин КАНДИМИРОВ

Дружината на Путин си замина и не ни остави друго, освен да се захванем с анализ на последствията от неговото идване. Някакъв телевизионен коментатор вече заяви, че оценките на посещението му в България били противоречиви. Някои издания и агенции като “Ройтерс”, Би Би Си, “Ню Йорк таймс” или германският печат твърдели, че то било вредно за европейските интереси. Затова пък други като “Комсомольская правда” или “Московский комсомолец” му давали положителна оценка.

Затова просто ни сърби да се изкажем непротиворечиво върху това посещение. Нашето становище е, че на него лъсна истинското лице на коалиционното правителство. Казваме това с риск да бъдем обвинени в лицемерие, защото никой не носи гащите си, обути на главата и когато ги свали, изпод тях не лъсва лице, а нещо друго.

Непосредствената цел на това посещение беше налагането на проекта “Южен поток”. Далечната - торпилирането чрез него на опитите за постигане на европейска енергийна независимост и покрай това - въвличане на България в руската икономическа орбита. Защо това правителство доброволно и дори страстно се отдаде на тази антиевропейска, а оттам - и антибългарска политика? (То не бяха тържествени концерти в стил “конгрес на БКП” със специално докарани от Русия кобзони, не бе чудо. Телевизията пък описваше как в делегацията на Путин имало хора, чието лично богатство надминавало брутния национален продукт на България. При това не се разбираше дали коментаторът го казва с неодобрение, или напротив - с цел да се създаде чувство за малоценност у зрителя.) От чисто русофилство? Можем да подозираме в такова двама от коалиционните партньори, но между либералите на Доган едва ли има някой русофил. А там се стараеха дори да не дишат, докато Путин беше тук. Следователно, неговото посещение е отговаряло и на техните интереси. А какви са интересите на Доган? По-невинните от тях ги знаем от самия него: въртене на обръчи.

Няма да е вярно, ако кажем, че причината за това отдаване е чисто пазарна. Европейският съюз е далеч по-примамлива в икономическо отношение цел от бедната Русия, чийто брутен национален продукт е около този на Италия, и Русия освен петрол и диктатура няма много друго за износ. Това, което примамваше българските посрещачи, са някои специфични особености на руската икономика. За да ги разберем, се налага да нагазим все пак в блатото на теорията, макар и за малко.

ТЕОРИЯ

Както знаем, системата, по която протича икономическият живот в днешния свят, се нарича капитализъм. Чистият, свободен капитализъм, в който правилата се определят единствено от пазара, на практика не се среща никъде по света. Той винаги е подложен на изкривяващото въздействие на държавата.Като резултат от това въздействие, в чисто практически план, можем да разграничим няколко вида капитализъм. Първо, това е капитализмът в държавите с реално съществуваща пазарна икономика. В тях намесата на държавата е сведена до поносими стойности и икономическият живот се определя главно от пазара.

Другата крайност е т.нар. държавен капитализъм. Това е системата, наложена за пръв път в СССР и ползвана широко в периода до 1989 г. При нея икономическите закони се отменят, “невидимата ръка” на пазара е отрязана и правилата в икономиката се определят от държавата. Тя се превръща в олигополист - т.е., притежава монопол върху всичко.

Тук трябва да направим едно уточнение. Терминът “държава” всъщност е абстракция. На практика “държавата” се представлява от някаква група хора, притежаващи механизмите на властта. При държавния капитализъм тази група, чийто състав се мени, но не и функциите й, добива изключително голяма, почти абсолютна власт.

Както е известно, властта развращава, а абсолютната - абсолютно. Групата, която притежава властта в такава държава, е престъпна група, особено опасна разновидност на организираната престъпност. Фактически, тя е имала престъпни намерения още преди да вземе властта.

Но държавният капитализъм, колкото и привлекателен да е от гледна точка на организираната престъпност, има сериозни недостатъци. Преди всичко, икономическите закони съществуват реално и “отменянето” им има същите последствия, както “отменянето” на закона за земното притегляне или таблицата за умножение. Държавният капитализъм води до крайна бедност и изостаналост, което в крайна сметка е неизгодно и за тези, които се обогатяват чрез властта.

Днес държавният капитализъм е запазен само в някои вкаменени комунистически общества като Куба или Северна Корея. Във водещите страни на този вид капитализъм - Русия и Китай - престъпната група, притежаваща властта, се опита да съчетае предимствата и богатството, които носи пазарният капитализъм с облагите на монополното присвояване на това богатство. Те разбраха, че е много по-добре да оставиш населението да произвежда по капиталистически и да присвояваш част от произведеното от него непосредствено, а не чрез партийно преразпределение. Така присвояваната част е по-малка, но като абсолютно количество тя е много по-голяма. Образно казано, при това положение ти можеш да имаш собствена вила на Канарските острови, вместо да ползваш номенклатурен санаториум в Сочи.

Така се появи трета форма на капитализма, която можем да наречем “мафиотски капитализъм”. При него олигополът на държавата се разпада на отделни монополи, обхващащи само важни пазарни дялове. Тези монополи се контролират от същата тази престъпна група, която вече действа без идеологическа обосновка на властта си - т.е., като обикновена мафия.

Заслугата на Путин е, че извърши успешно трансформацията на руския държавен капитализъм в мафиотски - същото, което направи Дън Сяопин преди това в Китай. Това е и причината за неговото неотразимо въздействие и чар върху радетелите за този тип капитализъм у нас.

ПРАКТИКА

Развитието на мафиотския капитализъм в България среща много повече трудности. Неговият пръв радетел и организатор - Андрей Луканов - падна жертва на вътрешни недоразумения сравнително рано. Наложилото се влизане в Европейския съюз допълнително разбърква нещата. Затова в системата, олицетворявана от Путин, местните й последователи виждат Учител, Кръстник, Опора и Пътеводна звезда. Същевременно те са готови да помогнат с теоретичен принос, като разработят начините за проникването й в ЕС. Като добавим към това и правителството на тройната коалиция, което е изразител на интересите на същите тези хора, разбираме защо посрещането на Путин беше такова и че то не би могло да бъде никакво друго. Което и трябваше да докажем.

МАЛКО ПОДРОБНОСТИ

Когато се обсъжда присъединяването на България към споразумението за изграждане на “Южен поток”, неговите поддръжници използват основния довод: “Да, но това е споразумение между Италия - членка на ЕС - и Русия. Ние само се присъединяваме към него.”

Един вид, Италия е нашата индулгенция. Само че, ако се замислим, и това има своето обяснение. Италия е единствената страна в Западна Европа, в която съществува що-годе значима форма на мафиотски капитализъм. Като прибавим към това и правителството на социалиста Проди, нещата почти се наместват.

Не сме запознати с техническите подробности на проекта “Южен поток” и затова не можем да вземем конкретно отношение към него. Но има друга тръба, около която нещата са изяснени в голяма степен и по която можем да съдим какъв би бил и новият “поток”. Става дума за тръбата Бургас-Дедеагач, който някои, неизвестно защо, държат да наричат Александруполис.

Смисълът на петролопровода Бургас-Дедеагач е предимно политически. Ако той беше замислен от икономически съображения и носеше печалби, Турция щеше да си го изгради сама и на своя територия. Да речем, между Мидия и Енос. Хем разстоянието е доста по-малко, хем не се налага междудържавно съгласуване. А ако трябваше да участва и Русия, и то водена само от икономически мотив, тя щеше да го построи също по най-късия път - в Турция.

Само че тази тръба има за цел преди всичко налагане на влияние в две страни от ЕС. От това печели Русия. Гърция също печели нещо - ще развие икономически свой граничен район и ще натовари танкерния си флот. Единствената губеща страна е България. Тя получава руска собственост на своя територия плюс поражения върху околната среда срещу обещания за някаква сума пари, равняваща се на стойността на сметосъбирането в София.

Нямаме основание да се надяваме, че последиците от тръбата на “Южния поток” ще са по-различни. Но пък ще бъдат в много по-голямо количество.