Хроничните пристъпи на властта

Вирусът на корупцията, обхванал високите етажи, както и съпътстващата го безнаказаност, доведоха дотам, че Брюксел не издържа и врътна кранчето с финансите по оперативна програма "Транспорт". По тази причина във фризера влизат "Транзитни пътища-3", автомагистрала "Люлин", пътните участъци по програма "Трансевропейска пътна мрежа", отсечката Кърджали - Подкова и връзката на магистрала "Хемус" с околовръстното в София. Честито на печелившите!

Насред гигантския скандал съветът на тройната коалиция - тази уникална за демократичния свят триглава ламя, която реално управлява страната вместо посочения в конституцията Министерски съвет, се е покрила здраво.

Цари пълно спокойствие "на правителствено и на държавно ниво"

както казваха по времето на социализма. Ще рече човек, че това клише е измислено специално за сегашния момент. Защото правителственото ниво е едно, а онова, на което се вземат важните решения за държавата, е друго. Затова и премиерът дума не обелва за уволнения. Чака да му кажат как да постъпи. Но понеже схемата е сложна (3:5:8, нали помните), работата става бавно и с много пазарлъци. Защото дори да се наложи да се "дават жертви", трябва да се спази балансът.

На еврочиновниците може и да не им издържат нервите, но тук не е така. Вместо да хвърчат министерски оставки (защото на по-ниско ниво вече са очевидно недостатъчни, не че ги има), тук се дават успокоителни пресконференции, на които ни уверяват, че "ще се направи всичко необходимо за изчистване на авторитета и връщане на доверието от страна на Брюксел", представете си!

А премиерът "в бяла премяна" държи бодри речи, според които това, че двама началници на ключови държавни постове бяха хванати, докато взимат 50 хил. лв. подкуп, е "положително, показва резистентност на държавата срещу случаите на корупция и това, че се работи на всички нива". Приглася му и вътрешният министър: "Показахме силната имунна система на държавата да защити средствата, които постъпват у нас по европейските програми." За капак и президентът е доволен, че Европейската комисия ще види, че в България "компромиси няма", недосегаеми също, което ще рече, че пазим парите на европейците.

Това, което всички виждаме обаче, е до каква степен корупцията е прояла изпълнителната власт, чиято резистентност се състои в това, че корумпираните обикновено сполучливо оцеляват на постовете си. При това с протекция от най-високо равнище.

Няма да е чудно и този скандал да се оттече по същия начин. Плъховете вече се поразбягаха от потъващия кораб на инфраструктурата. Тонът се смекчи доста и сега предстои дълга игра на дебнене, докато не се изясни дали заловените наистина ще "пропеят". Защото тогава би станало сложно. А те вече пообясниха схемата на работа като пускане "по бърза и по бавна писта". Плащаш и се пускаш по бързата, не плащаш и чакаш вечно - абсолютно банално. Което само потвърждава абсолютната увереност на трезво мислещите хора, че заразата е проникнала навсякъде. И че ако този път е станал пробив, то заслугата е единствено на Брюксел и ако има наказани, то ще е само под натиска на Брюксел.

Затова в задачката се пита какво още чака премиерът, след като собственият му вътрешен министър го увери, че "случаят с 50-те хиляди лева подкуп не е единичен, а съществува цяла схема със замесени висши държавни служители". Такъв извод той си направил от "фразеологията" на единия от арестуваните.

Фразеологията на премиера очевидно се е изчерпала

Друго беше преди няколко дни, когато уволни шефа на статистиката за непростим грях - че давал данните едновременно на правителството и на медиите. Това решение беше взето мълниеносно и без никакво колебание - подаването на реални статистически показатели на медиите и съответно на обществото е достатъчно голямо прегрешение, заслужаващо светкавично уволнение. Което не може да се каже за системното вземане на подкупи. Там трябва да се види, да се провери, да се изчака... Същото важи и за "пропуските" в имуществените декларации на близо 200 представители на властта, за които естествено няма да има никакви последствия. Всичко си е в реда на нещата.

Светът на тройната коалиция е облицован с криви огледала. В тях корупцията изглежда като достойнство, манипулирането на гражданите - като нормална политика, зависимостта от Русия - като независимост и отърсване от комплекса за малоценност, незаконното забогатяване по време на пребиваването във властта - като нещо маловажно, бушуващото недоволство на лекари и учители, които отново излизат на улицата - като поредната предстояща "седенка".

Вместо с истинските проблеми управляващите се занимават с безсмислени и напълно обречени инициативи за отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" може би защото осъзнават, че това е една от малкото теми, която все още има популистко въздействие върху неразбиращия от игрите с енергетиката народ. Плашилото на режима на тока продължава да се вади в критични моменти, когато властта започне да се пука по шевовете, както е в случая. Този банален механизъм за правене на имидж ще бъде експлоатиран до последно, като ще се разчита на късата памет на избирателите (които от своя страна са винаги готови да услужат в това отношение).

На фона на хаоса във властта

президентът даде силно рамо на коалицията

на невиждана по обхват пресконференция, на която основното му послание за управлението беше, че то трябва да изкара мандата си и че МВР и прокуратурата работели добре. От позицията на deux ex machina той каза едно изпълнено с историческа относителност изречение за корупцията, след което упрекна за мащабите й не неизпълнението на приетите закони, стратегии, правилници и етични кодекси, а... политическата система.

Като че ли има някаква специална такава - независимо дали президентска република, силно мажоритарна или любимите му референдуми - която да спре корупцията, ако законите продължат да не се спазват. И щом днес държавният глава пропуска да забележи тази вадеща очите ситуация, на практика обезсмисля замисъла си, че може да е гарант за нещо по-различно. Щом няма забележки за това, което тройната коалиция прави, какво точно ще промени, ако му дадат повече правомощия? По-скоро целта е да се запази статуквото.

Да не говорим, че пряката демокрация според президента е недопустима по въпроси като "Бургас - Александруполис" и АЕЦ "Белене" (моля да не се бърка ситуацията с демокрацията като в онзи виц). Първанов успя да успи публиката с клишета като "траен ангажимент към децата на България", "образованието трябва да е приоритет" и "крайно време е зам.-министрите да се извадят от бордовете или поне да им се намалят доходите от тях".

И на кого го казва? Да го съобщи на ръководителите на тройната коалиция, с чието бащинство се гордее. Това поведение впрочем за пореден път показва, че заболяването на властта е хронично и е довело до тежки усложнения. Лечението изисква спешна интервенция и дори ЕС, изглежда, е на път да го разбере.