Закон и морал

Любомир Методиев, в. "Монитор"

На път съм да повярвам, че реституцията е изкуство, щом и в нея има вечни теми, които периодично вълнуват творците. Бащинията на господин Сакскобургготски, например - и тази година започна с новини за нея. Сега пък изведнъж се оказа, че станала грешка и му били харизали някакви 4500 декара гори.

Както се изрази един вестник, "царят си върнал имоти незаконно, но не престъпно". Не мислих много над тази формулировка, българското право отдавна с нищо не може да ме изненада. Само си спомних как преди време един бивш говорител на споменатия господин по подобен повод беше ни наврял в очите древния принцип, че всичко, което е законно, е морално. Тогава го отдадох на обикновен юридически и политически цинизъм, но сега се замислих повече.

За начало оставих настрана факта, че по този начин придворният беше обявил за морални и нацистките, и сталинските концлагери. И още много други деяния, които сега смятаме за престъпления срещу човечеството, но по тогава и там действащите закони са си били съвсем редовни. Може пък човекът наистина да смята геноцида за морален, въпрос на възглед.

Ето защо се съсредоточих върху най-пресния казус. Връщането на имоти е двустранен акт - един ги дава, друг ги получава. Ако актът не е законен, кой е неморален? Даващият, получаващият или и двамата? Ще бъде ли порицан незаконно далият, ще върне ли горите неморално взелият? Дано сме живи да видим, макар че имам известни съмнения, че такова нещо ще се случи.

Ето защо. Преди около четири години се получи твърде любопитна ситуация. Оказа се, че други придворни са напазарували почти правомерно евтини апартаменти. Вдигна се шум, грешниците обявиха, че са готови да върнат придобивките. Но се оказа, че няма закон, по който държавата да си ги вземе обратно. Излезе, че ще бъде неморално от тяхна страна да възстановят справедливостта.

Принципът за законността и моралността е много възрастен. Но една съвременна поговорка гласи, че човек не бива да вижда как се правят законите и саламът, за да не се откаже и от двете. Не беше толкова отдавна, когато проучване на Софийския университет установи, че близо три четвърти от решенията на Народното събрание са гласувани, без да има кворум в пленарната зала. Иначе казано - те не би трябвало да са валидни.

По телевизията виждаме как се приемат почти всички от останалата една четвърт. Депутати като октоподи гласуват с по много чужди карти. Въпреки това резултатите се парафират от президента, публикуват се в "Държавен вестник" и влизат в сила, макар да са приети незаконно, значи и неморално.

И какво излиза? Незаконно и неморално приети решения се превръщат в законни, следователно и в морални правила. Кой да ти обясни при това положение дали е морално или не за учебници да се плаща ДДС, а за хазарт да не се плаща? Не бих твърдил, че родният парламент по този начин се превръща в пералня на морал. Така че моля ви - обяснете ми в какво се е превърнал?!

Чарли Чаплин е казал, че смешното е в малкото несъответствие. Когато героят е пренесен в чужда обстановка, когато върши неща, които не му подхождат. Не изключвам в древния Рим наистина всичко законно да е било и морално. Може хората да са вярвали на своите законодатели, а те пък може наистина да са били безгрешни.

В наше време у нас обаче имам известни съмнения. И в законодателите, и в законите. Така че ми става малко смешно, когато чуя, че нещо било "незаконно, но не престъпно". А след усмивката ми идва наум друг принципен въпрос от римското право - кому е изгодно?