Голям Шлем

Имаше навремето една игра, казваше се руска трупа. Бе предназначена за тези, на които сантасето им се виждаше прекалено сложно. А любителите на двете игри въобще не си и помисляха да играят бридж.

Защото бриджът, както е известно, е интелектуална игра. В нея псуването на противника и хвърлянето на картите не е най-важното. Решаващо е да можеш да анонсираш, да постигнеш добър контракт, т.е. да избереш максимално високо ниво на печеливша игра. Затова има един афоризъм ­ в добрата стара Англия лордовете анонсирали, а слугите разигравали. Връх на успеха след добро анонсиране и прецизно разиграване е да постигнеш “голям шлем”, т.е. да не позволиш на противника да вземе нито една ръка.

Тъй като бриджът е игра за умни хора, умеещи да мислят с няколко хода напред и да преценяват ситуацията, мнозина български политици обичат да изтъкват, че са добри бриджьори. На Запад не е така, там е достатъчно да си компетентен и почтен политик. У нас, поради разбираемия дефицит на подобни качества, и демонстрацията на бридж умения върши работа.

Уви, и тази PR хватка не е за всекиго. Например президентът Първанов обяви, че подписвайки всичко, което Путин поиска, сме направили “голям шлем”. Почитателите му побързаха да разтълкуват фразата в бриджьорски контекст, акцентирайки върху способността на Първанов да мисли стратегически и да разработва блестящи комбинации. Истината обаче е по-тъжна.

По-вероятно президентът е дочул едно старо клише на спортната журналистика, прилагано в сферата на тениса ­ там “голям шлем” означава да спечелиш четирите най-реномирани турнира в света. Аналогията е ясна - няколко големи енергийни проекта, всичките спечелени от България.

Аналогията е ясна, но е абсолютно невярна. Русия взе, каквото поиска, не направи никакви отстъпки (както изрично заяви руският енергиен министър Христенко), а България остана с празни ръце. Путин, а не Първанов анонсира и изигра картите си безпогрешно. А на нас нахлупиха не блестящ шлем, а празна тенджера от алпака, която ще кънти все по-силно.