Имаме какво да покажем

ГЕОРГИ ГЪЛОВ
Монитор

Чета в пресата как по-първите хора на държавата твърдят, че в България всичко е наред, ново икономическо чудо оживява, цари мир и спокойствие. И че ние - поради балканската специфика на манталитета ни - трудно ще го разберем. Но чужденците направо били замаяни от чудесата у нас и се влюбвали за цял живот в България.
Добре.

Преди десетилетия обиколих веднъж страната ни, за да я опозная и да я обикна, ама нито едното, нито другото ме сполетя.

Вярно - обувките ме стягаха, влаковете бяха препълнени, а имаше и режим на снабдяването с електричество. Беше доста мрачно и видях само хора, които купуваха свещи от магазините. Квартали и селца грейваха за по час-два, а после угасваха като за вечни времена. Никакви чужденци нямаше. Или просто си траеха в тъмното.

Та затова реших да изляза навън и да поогледам - как, колко и какво е.

Вървя си по улицата и гледам: пъстра група хора крачи под строи, щрака с фотоапарати, снима с камери.

Спирам и се залепвам за тях - и без това нямам по-важна работа.
Чужденци. И петима японци с техните дигитални камерки.

Дошли явно да видят икономическото чудо България, с ръка да го пипнат и най-после сами да схванат защо толкова я искат тази страна в разните блокове, съюзи и новите оси на доброто.
Отпред крачи екскурзовод и вдъхновено говори, а апаратите щракат.

- Тук - каза екскурзоводът и посочи мястото - беше застрелян виден български бизнесмен - най-големият производител на пасти, торти и дребни сладки. Взривиха го дистанционно чрез космически сателит, управляван от плаваща лаборатория в Тихия океан.

- На това място - продължи водачът на групата - падна убит друг представител на българския едър бизнес. Изгориха го жив с бомбичка-пиратка от неизвестен произход - следствието вече работи десетилетие по този случай. Той произвеждаше пликове за писма и конфети за детски увеселения.

След десетина метра групата спря пред внушителна паметна плоча на жълтите павета близо до центъра на столицата.

- Това място е забележително с друго - човекът, който падна тук, не беше убит. Той беше самоубит. Благодарение на новите технологии, внедрени от него, страната ни отиде на първо място в региона по производство на копчета и ципове, както и на щипки за пране. Вечна му памет!

Гледай ти - рекох си. Че ние ката ден крачим по тези места, а хич не сме се сетили, че бродим по историята на малката ни, но горда страна.

Добре е, че има умни хора, които са се сетили, описали и отбелязали всички важни и достойни места, които ще покажат не хората, че и ние сме дали нещо на света. Ще остане в историята мястото, ще го запомним добре и на децата си ще разказваме. История е това, а с какво друго да се гордее една нация, ако не с историята си!

Вървим напред по изкорубения асфалт.

- Пред нас - говори им екскурзоводът - виждате кварталите на столицата, в които живее близо една четвърт от населението на града. Тези квартали вече са частна собственост. Както са частна собственост и улиците, по които сега вървим. Вече цели градове у нас са частни. Достатъчно е само да си член на правителството или на друг държавен орган - и имаш право да купуваш и узаконяваш собственост. Освен туристи като вас, тук ежедневно идват и представители на всички страни по света - да се учат от нашия опит, квалификация да придобиват.

Групата се оживява, а на японците очите им стават кръгли - явно схващат, че никога няма да достигнат българския стандарт, колкото и високотехнологична и развита да е тяхната страна.

Оставям чужденците и доволен си тръгвам.

Вярно е - чакаме дълъг ден, обувките ми са пробити, а хляб ще мога да си купя чак в края на седмицата.
Но поне съм горд - имаме какво да покажем, имаме!