Потьомкиновски избори

в. "Вашингтон пост"

Дмитрий Медведев, който бе определен от Владимир Путин да спечели президентските избори в Русия на 2 март, има подкрепата на 80 на сто от населението, сочи неотдавнашно проучване на общественото мнение, в сравнение с 1 процент за единствения тогава опозиционен кандидат в надпреварата - бившият премиер Михаил Касянов. Но подобно на някогашния съветски режим, на който Кремъл все повече заприличва, Кремъл на Путин не оставя нищо на случайността. В неделя Касянов бе дисквалифициран от надпреварата, под претекст, че хиляди от 2-та милиона подписа, които бе събрал в подкрепа на своята регистрация, са фалшиви.

На следващия ден Москва обяви процедурни правила за международните наблюдатели на изборите, които на практика гарантираха, че достойни за доверие организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) няма да вземат участие - или, ако все пак изпратят наблюдатели, няма да са в състояние да дадат оценка дали изборите са били честни. За всеки случай Медведев съобщи вчера, че няма да се включи в телевизионни дебати, като по този начин си гарантира, че никой руснак няма да го види до март в обстановка, която не е изцяло контролирана и предварително подготвена от режима.

Най-интересният аспект от тази непохватна стратегия е, че тя е напълно ненужна. Благодарение на контрола на Кремъл над телевизията, неуморната му пропаганда и подхранвания от петрола икономически бум в Русия, огромно мнозинство от гражданите са повече от щастливи да гласуват за Медведев или за някой друг, който може да бъде посочен от Путин. Дори президентът да бе позволил на Касянов, на бившия световен шампион по шахмат Гари Каспаров и на други опозиционни фигури да участват, дори да бе допуснал хиляди международни наблюдатели и да бе наредил на Медведев да участва в телевизионни дебати, неговият кандидат пак щеше да спечели без проблем. Само че при такъв сценарий той щеше да може да претендира, че е организирал демократични избори и мнозина в Европа и целия свят щяха да се съгласят с него.

Путин обаче настойчиво желае да организира потьомкиновски избори, които никой сериозен наблюдател извън Русия не може да приеме за правдоподобни - упражнение, което прилича на крещящо фалшифицираните избори, организирани навремето от сателитни на Съветския съюз режими на места като Източна Германия, където впрочем Путин е служил като агент на КГБ. Подобно на тези правителства, руският президент очевидно предпочита да стане обект на презрение за западните демократи, отколкото да позволи на някой като Касянов да говори свободно дори за няколко минути по руската държавна телевизия - нещо, за което бившият премиер щеше да получи възможност, ако кандидатурата му бе регистрирана. Путин предпочита бойкот на ОССЕ вместо свободни и честни избори, точният резултат от които не може да бъде планиран предварително.

Придържането на руския президент към съветския политически модел разкрива неговото растящо презрение към мнението на Запада и липсата у него на интерес за поддържане на отношения на сътрудничество с Европейския съюз и Съединените щати. То също така показва, че руската политическа система, както я оцени Касянов, “както в СССР няма да отговори на промяна нито отвътре, нито отвън”. Нищо чудно, че последният съветски ръководител Михаил Горбачов се развълнува да го каже на висок глас: “Нещо не е наред с нашите избори.” Но това нещо не се изчерпва само с изборите: на практика системата, която Горбачов демонтира, бива педантично възстановявана.

БТА