Проблем за България остават борбата с корупцията на високи равнища и организираната престъпност

ЕК критикува България за борбата с корупцията и организираната престъпност

Новият доклад на Европейската комисия за напредъка на България и Румъния в правосъдието и вътрешния ред показва, че проблемни зони за страната ни остават корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Според ЕК страната ни все още не е показала съществен напредък в тези две области.

Европейската комисия публикува днес контролните си доклади за реформите в правораздаването и вътрешните работи на най-новите членове на Европейския съюз - България и Румъния. Документът беше оповестен публично в Брюксел от председателя на комисията Жозе Мануел Барозу.

България получава в доклада похвали по четири от шестте посочени по-рано "проблемни области" и забележки по две от тях, заявяват източници от Европейската комисия. Отбелязани са постиженията на страната ни по въпроси, свързани с промени в конституцията, с воденето на по-прозрачни и ефективни съдебни процеси, с реформата в съдебната система и борбата с дребната корупция.

Проблемните области на България - корупцията по високите етажи и организираната престъпност

Двете области, в които според ЕК страната ни трябва да постигне по-убедителни резултати, са корупцията по високите етажи на властта и борбата с организираната престъпност.

Основната критика на ЕК е, че българските власти не предоставят на европейските експерти достатъчно качествена и адекватна информация за борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи.

В предишния доклад на ЕК през юни 2007 г. комисията записа в доклада си, че "липсва методика за измерване на резултатите, надеждна статистика и данните, които биха позволили да се направи оценка на съдебното третиране на случаи, са откъслечни или недостатъчни".

Според източник на комисията и в настоящия документ ще бъде записано, че България не предоставя адекватен анализ на разследванията и съдебните производства. В документа се посочва още, че е трудно е да се наблюдават съдебните процеси, ако липсва информация, особено в досъдебната и съдебната фаза.

Докладът на ЕК посочва още, че в България няма достоверна информация и капацитет за качествен, а не само количествен анализ. „Не става въпрос за брой осъдени или друга количествена информация, това не е въпрос на числа", коментира източник от ЕС, цитиран от в-к "Дневник".

От ЕК смятат, че правителството много добре знае какво очаква Брюксел, но "както има хора, които движат реформите, така има и такива, които ги спъват".

Докладът обаче категорично заявява, че все още присъди за корупция по високите етажи на властта няма. Според документа от 2000 г. насам е завършена работата само по един случай, а много от останалите все още са на етап разследване. Поради тази причина Европейската комисия коментира, че не може да отчете и доколко наистина е ефективна работата на съдебната система и разследващите органи.

"Като се признават по-нататъшните организационни усилия, не бяха докладвани никакви конкретни резултати за подобряване на сътрудничеството между органите, натоварени с борбата срещу корупцията. Не бе отбелязана и активност за защитата на хората, които разкриват случаи на корупция", се отбелязва в доклада.

От ЕК посочват, че са необходими повече усилия в борбата и с корупцията в местните власти.

Брюксел иска да бъдат премахнати безмитните магазини по границите със Сърбия и Турция. Според комисията тези магазини помагат на контрабандата и също така генерират корупция.

Относно конституционната реформа оценката на комисията е, че тя е формално завършена, но инспекторатът към Висшия съдебен съвет все още не работи и затова дори този показател не е приет за изпълнен.

ЕК оценява позитивно създаването на Държавна агенция "Националната сигурност". Комисията очаква обаче да види как на практика ще работи тя. Докладът препоръчва правомощията на агенцията и взаимодействията й с органите в МВР да бъдат законодателно уредени.

Критично е отношението на Брюксел към ефективността на съдебната система. Според Брюксел тя няма достатъчен напредък - делата се бавят, а и често се връщат в прокуратурата.

Комисията дава оценка и на плана за действие, приет от правителството през октомври 2007 г. Въпреки че общото мнение за него е, че е бил изготвен навреме и с помощта на външни експерти, междинният доклад отчита, че заложените мерки не са достатъчно развити точно в най-проблемните области - корупцията и престъпността.

Случаят в България, заради който неотдавна бе замразено изпращането на европейски средства за изпълнение на пътни проекти към фонд "Републиканска пътна инфраструктура", не е включен в съдържанието на доклада. Случаят „Куйович" също не е посочен в документа. Според експертите причината за това е, че комисията следи тенденции, а не отделни дела.

Анализатори от Брюксел прогнозират, че ЕК няма да свали наблюдението по нито един от показателите. България ще трябва да се отчита по тях и през следващата година. На София е поставен срок до месец март, в който трябва да отчете своя напредък. Комисията ще оцени този напредък в редовния си доклад през юли.

Източниците посочват, че засега не се очаква налагане на наказанието "Предпазна клауза". Междинният доклад също не намеква за такава необходимост.

В крайния извод на доклада се подчертава, че през първата година от членството си в Европейския съюз "България продължава да полага усилия за изправяне на слабостите, които биха попречили на ефективното прилагане на законите, политиките и програмите на Европейския съюз". "В същото време в ключови области като борбата срещу корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност все още не са налице убедителни резултати", се отбелязва в заключението.

Проблем за Румъния остава корупцията на високо равнище

Според ЕК страната е отчела голям пробив със започването на съдебни процеси срещу политици от близкото минало и настоящи министри, но политическите чадъри и прехвърлянето на отговорността между президентството и кабинета са направили така, че по никое от тези дела няма придвижване.

Проблем за Румъния остава овакантеният пост на министъра на правосъдието, който вече месеци наред остава празен.

В сравнение с България Румъния има по-малко проблеми с организираната престъпност. Експертите от Европейския съюз са я похвалили заради бързината и качеството на информацията, която подава на комисията за действията си в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Изводът на Брюксел е, че Букурещ сътрудничи по-добре на ЕК от София и предоставя по-пълна и по-прозрачна информация от нея.

Напредъкът на България и Румъния като новоприсъединили се страни-членове на ЕС се отчита на всеки шест месеца. Така нареченият "механизъм за наблюдение и сътрудничество" може да продължи до края на 2009 г. Тогава ако ЕК прецени, че София или Букурещ не полагат достатъчно усилия, може да доведе до налагането на предпазна клауза в правосъдието.

Следващият, редовен, доклад на Европейската комисия по напредъка в областта на вътрешните работи и правосъдието трябва да бъде публикуван по график до края на юни т. г.