Изборът на Линдблад е знаково събитие

С Иван ИВАНОВ, зам.- председател на българската делегация в ПАСЕ,
разговаря Васил Станилов

- Г-н Иванов, вие участвахте в зимната сесия на ПАСЕ. Една от интригите беше несъгласието на редица депутати в ПАСЕ да изберат кандидатa на консервативната група Михаил Маргелов. Каква позиция зае българската делегация, на която вие сте зам.- председател?

- Действително тригодишният мандат на досегашния председател на ПАСЕ г-н Рене ван дер Линден изтече при откриване на зимната сесия на организацията на 21 януари т.г. Съгласно досегашните правила за ротация след председателя на политическата група на ЕНП, в случая г-н Ван дер Линден, постът трябваше да се заеме от представител на групата на консерваторите, т.е. Групата на европейските демократи, както е официалното им название. Тя номинира за поста своя председател Михаил Маргелов, член на Горната камара на Руската Дума. Именно това предизвика сериозен проблем. От една страна, ние сме свидетели как при управлението на Путин в Русия брутално бяха нарушени основни човешки права при организирането и провеждането на парламентарните избори на 2 декември 2007 г., как се извършват политически убийства като тези на Анна Политковская и още 20 журналисти, на Александър Литвиненко, как Русия е причина за т.нар. замразени конфликти в Кавказ и Приднестровието. Би било тежък удар по авторитета на ПАСЕ за председател да бъде избран представител на Русия, която систематично нарушава правата и свободите на своите граждани. От друга страна, самият Маргелов е много далеч от образа на европеец-демократ, олицетворeние на принципите на Съвета на Европа.

От интервю за в. “Дума”, което Маргелов даде преди година при посещение в София, се разбра, че той е работил във Висшата школа на КГБ в Москва - железният юмрук на потисническия комунистически режим. Ето защо представителите на Европейската народна партия, както и на европейските либерали се противопоставиха на кандидатурата на Маргелов. Пред опасността от шумен скандал лидерите на политическите групи в ПАСЕ в самото навечерие на сесията постигнаха споразумение за нов принцип на ротация, съгласно който за председател за две години бе избран Луис Мария де Пуйч от Партията на европейските социалисти.

Относно позицията на българската делегация искам да уточня, че в ПАСЕ всеки представител гласува индивидуално, по партиен признак, а не чрез националната делегация. От това, което казах по-горе, е ясно, че аз в никакъв случай не бих подкрепил евентуална кандидатура на Маргелов. Без да съм разговарял по този въпрос с представителите на БСП, съм убеден, че те тъгуват за неосъщественото председателство на “техния човек” от Москва.

- Изборът на председателя на шведската делегация Гьоран Линдблад за председател на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ и за вицепрезидент на Асамблеята е силен сигнал за Русия, че през следващите три години позицията на Съвета на Европа към процесите там ще бъде безкомпромисна. Съгласен ли сте, че Русия трябва стриктно да се придържа към задълженията, произтичащи от членството й в Съвета на Европа, а и в ОССЕ.

- Наистина изборът на Гьоран Линдблад за председател на Комисията по политически въпроси е знаково събитие. Ще припомня на читателите на “ПРО и АНТИ”, че той беше докладчикът по осъждането на престъпленията на комунистическите режими и приемането на Резолюция 1481 на ПАСЕ от 25 януари 2006 г. Също така Линдблад бе сред най-яростните противници на избора на Маргелов за председател на ПАСЕ. Този скандинавец съчетава в себе си дълбок демократизъм и праволинеен антикомунизъм, качества, които го правят стожер за спазването на човешките права и свободи в страните - членки на Съвета на Европа. Съдейки от досегашното му поведение, аз съм убеден, че той ще бъде особено непримирим към нарушенията на тези права и свободи в Русия и мисля, че не ще се поколебае да поиска санкции спрямо тази страна, ако нещата там в тази област не се подобрят. Неговата безкомпромисност ми дава основание да заявя това.

- Във вашето изказване при откриване на сесията вие бяхте силно критичен към нарушенията на правата на човека в Русия, ареста на опозиционери, убийствата на журналисти. Споделя ли се тази ваша позиция от останалите членове на българската делегация?

- Да, моето изказване за нарушенията и нередностите при провеждането на парламентарните избори в Русия беше много остро. То бе изпратено с ръкопляскания от десните депутати и с гневно тропане по банките от представителите на партията на Путин “Единна Русия”. В залата нямаше други български депутати, за да оценя каква е тяхната позиция. При всички случаи те не споделят нито моята непримиримост, нито моето остро осъждане на бруталността на Путиновия режим.

- Как оценявате активността на българските депутати в ПАСЕ? Успявате ли да работите с вашите политически противници - ръководителя на делегацията Юнал Лютфи и другия зам. - председател Евгения Живкова.

- За съжаление българските депутати в ПАСЕ са много пасивни. Мисля, че освен моите две изказвания за изборите в Русия и за породените от глобалното затопляне екологични проблеми на планетата, както и въпроса ми към президента на Албания, в пленарната зала на ПАСЕ не прозвуча глас на друг български представител, въпреки че делегацията наброяваше 10 души. Спомням си с тъга делегацията ни по време на 38-то народно събрание (1997 - 2001 г.), когато ръководителят й Лъчезар Тошев даваше пример на останалите с високата си активност. Сегашният състав не представлява достойно българския парламент. Що се касае до съвместната ми работа с другите членове на ръководството, бих казал, че председателят Юнал Лютфи оценява дейността ми и винаги настоява да участвам в срещите с другите делегации, като подчертава, че съм представител (уви, единственият) на българската опозиция. А с Евгения Живкова просто не ми се налага да работя и рядко я виждам в залата.

- На тази сесия ПАСЕ с голямо мнозинство избра Здравка Калайджиева за български съдия в Европейския съд по правата на човека. Имаше ли коментар за процедурата на определянето на кандидатите от България и недопускането на Филип Димитров за участие в състезанието?

- Подкомисията за избор на съдии в Европейския съд по правата на човека след изслушване на тримата български кандидати (Здравка Калайджиева, Румен Ненков и Павлина Панова) препоръча Здравка Калайджиева, което предопредели и нейния избор след тайно гласуване от страна на депутатите. Не бяха допуснати разисквания в зала по този въпрос. Затова единствено в лични разговори изразих възмущението си от действията на българската комисия, определена от министър Миглена Тачева, която с измислени доводи не допусна Филип Димитров до конкурса, независимо че отговаряше на всички изисквания. Това впрочем беше повод за мое протестно писмо до председателя на ПАСЕ. За съжаление организацията не може пряко да се намеси в процедурата на подбор на кандидатите от съответната страна.

- През изминалите години български депутати в ПАСЕ са поставяли въпроси за правата на българското малцинство в Албания. На тази сесия и вие атакувахте премиера Топи с такъв въпрос, но той избягна да се ангажира пряко при отговора си в пленарната зала. Смятате ли да предприемете и други действия в ПАСЕ по този въпрос?

- На моя въпрос относно мерките, които Албания би предприела, за да гарантира правото на българската етническа общност в страната да провежда обучение по майчин език, албанският президент Бамир Топи ми отговори с общи, нищо незначещи фрази. По-късно в разговор с бившия албански външен министър проф. Ислами разбрах, че властите в Тирана са под натиск от македонска страна да не признават наличието на българско малцинство. Затова следващото действие, което ще предприема, ще бъде въпрос към министър-председателя на Албания Сали Бериша при негово изслушване в ПАСЕ. Ще настоявам в Албания да се извърши преброяване на населението с посочване на етническа принадлежност, каквото не е правено от началото на демократичните промени. Резултатът от преброяването ще покаже наличието на българско малцинство. Тогава албанските власти, в съответствие с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ще бъдат длъжни да осигурят обучение по български език за нашите сънародници в Тирана, Голо бърдо, Преспа, Гора и другаде.

- Бихте ли споделили нещо друго, което ви направи впечатление по време на завършилата сесия?

- Искам да отбележа още две събития. Първото е срещата на българската делегация с комисаря по правата на човека Томас Хамарберг по повод посещението, което ще направи идния месец в страната ни. Той прояви специален интерес дали властите са предприели действия за изпълнение на Резолюцията, осъждаща престъпленията на комунистическия режим. Остана неприятно изненадан, когато му отговорих, че не е извършено нищо в тази насока: не е построен мемориал, нито музей, не е създаден Институт на националната памет, нито е осигурен свободен достъп до архивите на Държавна сигурност. Дори Народното събрание не прие декларация по този въпрос, както се призоваваше в Резолюцията. Смятам, че тази тема ще бъде една от основните при посещението на комисаря у нас. Завършвам с последното събитие, което, мисля, е важен сигнал: за първи път за повече от десет години политическата група на ЕНП (187 депутати) е по-многобройна от тази на социалистите (183). Надявам се това да бъде устойчива тенденция за развитието на политическите настроения в Европа.