Защо Брюксел не пита за свободата на словото?

Поредният доклад на Европейската комисия само потвърждава това, което повечето хора си знаем - управляващите нямат намерение да се борят срещу корупцията и мафията. Т.е. нямат намерение да се разделят на две групи и после едната група да вкара в затвора другата.

Никой не е изненадан. След като всички знаем това, най-нормалното нещо би било вестниците да са пълни с анализи за провала на властта. Но не са. За съжаление, гласът на Брюксел е единственото различно мнение, което се появява в пресата и така имитира някакъв плурализъм на позициите. Ако не е Брюксел, нямаме шанс да научим в какво блато живеем.

Опитайте се да преброите публикуваните през последната година остро критични коментари и анализи за президента. Или за вътрешния министър. Нямате шанс да се объркате в броенето, защото няма да надхвърлите числото 10. И то в един-два вестника, които по правило имат по-нисък тираж. Това може да означава само две неща - или президентът е безгрешен, или свободата на словото не е тук. Изберете сами.

Една група главни редактори от години не плащат за курорт, защото обикалят света с президента, с премиера или с някой министър. Някои от тях получават ордени от президента, публикуват "откровени" интервюта с държавния глава, /признавайки, че всички останали интервюта не са откровени/ и информират подробно за геройството над океана. А прочетохте ли в някой от вестниците на чии разноски толкова много народ се беше отправил към Мексико? Аз не съм.

Много уважавана от мен радио-журналист употреби израза "чартърна журналистика". Благородно й завидях, че първа се е сетила. В някои райони на страната се наблюдава и "байрямска журналистика". Дойде ли Байрям, вестниците са пълни с празнични поздравления от кметове, депутати, министри. Когато няма Байрям, има обяви за търгове или за публични обсъждания. Така се издържат малките вестници в малките градове. Сега се опитайте да преброите критичните публикации за кмета и ще откриете, че те са 0 /нула/.

А големите медии са част от големи бизнес империи. Олигарсите на върха печелят от близостта си с властта. И с еднаква охота се навеждаха на сините, на жълтите, сега на червените, а утре - на Бойко. И разбира се, на президента.

На този фон американските и западноевропейските фондове за развитие на демокрацията се оттеглиха от България, защото вече сме пораснали. Според тях.

Надявахме се на Брюксел да казва това, което на нас не ни е позволено. Но не чуваме нито дума за свободата на словото в България.