За майките и кучките

Милена Бойкова-Терзийска

Снегът се стопи и извади на показ всичко гнило по улиците. Наред с боклуците и прахта най-ужасяващи в столичния пейзаж са кучешките фъшкии. Изумих се от факта, че на централната ул. “Оборище” около две големи дървета в рамките само на 3-4 м имаше десетки изпражнения. Отвратителна гледка! Така е и по кварталите. И тук думата ми не е само за бездомните кучета, но и за тези с любящи стопани.

Да ме извинят всички любители на домашни любимци, но поемайки в дома си животно (каквото и аз съм била щастлива да имам, и то няколко), са длъжни да поемат и отговорността за него. За съжаление видяла съм само 1-2 пъти стопанин да събере в плик изпражненията на кучето си, изтърколени на детска площадка, поляна, тротоар или улица.

Кучетата тичат на воля, а децата се свиват. Чия свобода е по-важна?! Няма да забравя преди време как малката ми дъщеря се стресна от свободно тичащия огромен пес в парка и как след възражението ми вместо извинение наперената му стопанка нагло отговори: “Този парк да не е твой. Я ходи на село”! Напудрената “столичанка” със сигурност не гледаше деца. Гледаше кучета. И градската й култура се измерваше с високи ботушки, начервени уста и нахално поведение с каишка в ръка. Само че тя, докато е дишала прахта на крайните софийски квартали, такива като мен са попивали истинска градска култура с европейски въздух. Всъщност не беше ли селото подходящо място за отглеждане на животни, а града – за хора?! Понякога София прилича повече на кучешки град, разоран от строежи, отколкото на евростолица. А майките явно не са за него. Или поне дотогава, докато управници и общинари не обърнат повече внимание върху тях и нуждите на децата им. Нашите деца! За начало нека поне разчистят градинките и парковете от боклуците и лайната, да наложат глоби на стопаните на кучета, които не си събират мръсотиите (както е в европейските страни). После нека помислят за финансово облекчаване на младите родители и стимулиране на желанието им (за жилище напр.), за да останат в тази държава. Защото тази държава все още не е уютна за семейство. За семейство трябват стабилност и спокойствие, каквито още не са достатъчни на тази географска ширина. И докато цените на жилищата и кредитите се напомпват, ентусиазмът да живееш в BG спада. Нищо че “интересът бил голям”. Част от моето поколение, избрало да остане в тази страна, вече се умори – да носи прехода на рамене, да работи залудо и накрая пак да не може да живее нормално.

Поредният неадекватен “жест” към младите родители бе интернет системата за регистрация в детските градини. Хиляди работещи хора в столицата загубиха половин ден в опит да влязат в постоянно блокиращия сайт, в който бе и ножът, и хлябът за години напред. Абсурдът да дебнеш като виртуален ловец докара повече нерви и главоболие, отколкото неколкочасовите опашки, познати досега. Похвален е общинският опит да избегне корупцията по места, но поне да изпипва нещата докрай. Апропо, както пишат хората във форумите, защо липсата на детски градини не се постигне с преместване на частните школи и т. н. образователни допълнения за сметка на крещящата нужда от сгради за малчуганите в София. А и постоянно никнещите бизнес офиси и кооперации могат да се “разнообразят” с някоя и друга детска градина (не само сглобяема). Защото ако не се погрижим сега за малките, после няма да има големи. Или поне не в тази страна, българи. Защото ако се загърби адекватната инвестиция в децата сега, утре ще е късно. Въпреки увеличените раждания напоследък България все още е шепа хора. Така че помислете кое е по-важно – децата или кучетата, майките или кучките. Бъдещето или миналото. Умението да събираш или нагонът да прахосваш. Всички имат права и право на толерантност. Но понякога е нужен приоритет.