Хисарският процес

Веселин Стойнев, Дневник

Защо тройната коалиция си постави управленски цели до 2013 г.? Явно целите й за сегашния мандат са вече изпълнени и няма какво да прави. И като незаменимо управленско благо за народонаселението тя трябва овреме да му посочи още по-светлото бъдеще, което до чака - България да се нареди сред най-бързо развиващите се страни в ЕС. И тогава ще настане такъв живот, че населението само ще си вика "Дано!" и възторжено ще й хариже втори мандат.

А само ден преди изпълнението на "тримата тенори" и придворния камерен оркестър на коалицията в Хисаря мощният северен бас начело на придворния си Госсовет обяви почти космическа програма за развитието на Русия. Орловият поглед на Владимир Путин е вперен не в 2013-а, а направо в 2020 г. Дотогава Русия трябва не просто да е една от най-развиващите се страни, а да стане най-привлекателната за живот в целия свят! И само за 12 години производителността на труда трябва да скочи с цели 4 пъти! Като един Енгелс в сянката на Маркс Хрушчов бледнее пред Путин със своите царевица и стомана, с които трябваше да бие САЩ, даже и с обещания за 1980 г. комунизъм.

Уви, тройната коалиция е доста по-скромна в размаха (даже Бойко Борисов свойски й се присмя, че ГЕРБ разполага с програма чак до 2034 г., защото тогава има световно по футбол). Но и далеч не само в размаха. Какво значи към 2013 г. "България да има силна и конкурентоспособна икономика и устойчив икономически растеж със стабилни и високи доходи на населението, модерна инфраструктура, високо качество на здравните, социалните и образователните услуги, инвестиции в наука и технологии и квалифицирана работна сила"? Точно толкова информативно е и по-лаконичното твърдение, че е добре да се живее в добре уредена страна. Но по думите на премиера Станишев програмата тъкмо затова е модерна, защото е с цели, а не със списък какво трябва да извършат отделните министерства.

Почти същата програмна смисленост имат и четирите цели до края на сегашния мандат - подобряване качеството на живот, бизнес климата, образованието и здравните услуги. В по-различна редакция

същите цели ги има и в управленска програма на кабинета от 2005 г.

и във "волната" след членството в ЕС програма за управление на БСП от април миналата година. Те са застъпени и в Националния план за развитие до 2013 г., съобразен с края на настоящия бюджетен цикъл на ЕС. Всъщност появата на 4-те цели е повече от кумова срама - след като си обявил хоризонт до края на следващия мандат, трябва да обявиш и някаква визийка до края на настоящия. Вече с ведомствен списък - с план за действие по отделните задачи. А те пак са същите - закриване, приватизация и концесиониране на болници, още по-успешна образователна реформа, още по-голяма грижа за децата, за трудовата квалификация и икономиката на знанието, още малко лицензионни и разрешителни режими, още една стратегия - за туризма (не че ще се отказваме от държавната фирма за голф комплекси, ама първо стратегията), плюс легналата на сърцето на президента нова спортна зала в София и легналия на джоба до сърцето на ДПС спортен тотализатор.

Тук е и брадясалата дискусия за преразпределението на осигурителната тежест и включването на държавата като осигурител редом с работодателя и наемника, която се точи през целия мандат на това управление и ако ще има някакво решение, то явно ще влезе в сила в последната му година. Тук е и поредната надежда за пенсионерите с намеци от премиера за някой лев отгоре при добро изпълнение на бюджета във второто полугодие.

Целевите упражнения на срещата в Хисаря (определена от лидерите на коалицията като най-успешното им заседание досега) нямат нито експертно-управленски, нито обществено-политически смисъл.

Единственият им смисъл е коалиционно-партийният интерес

обозначен от прицелването в края на следващия политически цикъл у нас, както се изразяват и самите членове на политическия съвет на коалицията. Това заседание, казано на дипломатически език, трябва да положи началото на един Хисарски процес за тройната коалиция. Защото там започна последното разпределение на властовата и корпоративната баница и се начертаха сметките за взаимно оцеляване до и след изборите.

За пред публиката и за вътрешнопартийна употреба полагането на управленски цели до 2013, първо, е призвано да изиграе ролята на буфер от евентуални сътресения при последващо, вероятно вече договорено пребалансиране на позициите на трите партии във властта. С декларацията - ние искаме да сме заедно и в следващото правителство, смяната на министри и зам.-министри най-малкото няма задължително да се интерпретира като вътрешнокоалиционна криза.

Второ, това е начин за предотвратяване на част от центростремителните сили в НДСВ, което може да продължи да се оттича към ГЕРБ. На Сакскобургготски, изглежда, така ще му е по-лесно да се разправи с част от противниците си в партията, без те да увлекат много други със себе си. "Жълтите мравки" ще си направят по-добре сметката дали да стоят при царя с някакъв по-ясен шанс да останат още на власт, или да отидат в БНД и при Бойко Борисов с по-неясен шанс да влязат в нова власт.

Трето, тепърва ще става по-отчетливо какво е лобистко-корпоративното пребалансиране при единствените съществени решения от Хисаря - за продажбата на "Булгартабак", затварянето на безмитната търговия и създаването на енергиен холдинг. Как така след толкова години изведнъж "Булгартабак", заради който падаха министри, вече отива на тезгяха? И какво е получил Доган в замяна освен алтернативната заетост на електората му, каквато преди 5 години нямало, а вече има. Колко още се е консолидирало червеното енергийно лоби в новия холдинг? И под чие крило и как ще се пренасочи контрабандата, която по думите на премиера хич не била толкова голяма, но понеже в ЕС ни подозират, нейсе, ще закрием най-сетне безмитните магазини?

Големият проблем на тройната коалиция обаче е не толкова зле изиграното упражнение 2013, а фактът, че изпълнителите му играят на второстепенна сцена, ако и всичките да са на власт. Решаващите фактори за 2013 са съвсем други - постоянно спадащо доверие в партиите от коалицията, качващо се доверие в алтернативни партии, висока инфлация, корупция, престъпност...

Но все пак можеше поне съчетанието да не е толкова блудкаво и бездарно. Наистина добре е премиерът сериозно да помисли, както сам подметна, дали следващото заседание на тройната коалиция да не бъде излъчвано директно като риалити шоу. Като ще е шоу, да е шоу до дупка.