Дяволът носи „Прада”

Полина Паунова

Искам някой ден да бъда богата. Някои хора стават толкова богати, че губят всякакво уважение към човечеството. Точно толкова богата искам да бъда. Това са думи на Рита Руднър, които открих в една от онези противни книги за крилати фрази. Повече от ужасно се чувствам, когато говоря за пари. Някак считам за обидно да се разправям с разписки, делене на сметки и прочие. Много е обидно. Обидно е и да правиш сметка на нечии финанси.

Но понякога, когато безвкусицата се натрапва, няма как да я отминеш равнодушно и да си над нещата. Не за друго, а защото в случая нещата сме ние – аз, вие. С патоса дотук. Няколко дни след като соц. министърът (да се чете във всякакъв смисъл) Емилия Масларова пя в дом за умствено увредени хора в Баня, че „най-голямото богатство е един прозорец и безброй звезди”, народолюбивата прима се изтипоса в парламента с обувки от змийска кожа. Вероятно министерската й надница позволява да се снабди и с боа, налапала слон за домашен любимец, но моля да бъде така любезна да не демонстрира това пред пенсионер, сираче и циганин. Не за друго – тук дори не говорим за добър вкус и естетика, от които с оглед обувките Масларова явно е лишена, а за морал, който също е под въпрос. От такива социални прояви лично аз ставам асоциална, да не кажа мизантроп. Вероятно пенсията на средностатистическа баба би стигнала за ремонт на някое от токчетата на уважаемата министърка (много остро токче, забито в торса на социалната ни политика), но, както се сещате, това не е от значение – важни са звездите и прозорецът. Има едни такива хора, господа и дами, които заслужават не да им гласуват вот на недоверие, защото им е точно през... змийската кожа, а да виждат онова богатство – звезди и прочие там романтики през прозорец. На килия. Именно заради липсата на уважение към човечеството...