Новите къщи падат при 6 по Рихтер

Строители се надпреварват да зидат с по-евтини материали

Последните слаби трусове у нас напомниха, че България е сред големите сеизмични зони. Кошмарното правило е, където е люляло, пак ще люлее. Там, където отдавна е имало силно, разрушително земетресение, има голяма вероятност скоро пак да тресне.

Какво е положението в България?

Сградите, проектирани и строени до 1986 г. - преди тежките земетресения в Стражица, в голямата си част не са изчислени за сериозно клатене. Правилникът за антиземетръс е от 1987 г., но в повечето случаи се приема за врата в полето. Японците, които имат горчив опит от чести трусове, твърдят: "Земетресенията не убиват, убива лошото строителство."

Най-много жертви "падат", когато в гъсто населени райони произтича силен трус, а качеството на строителството е ниско.

Едва 10% от постройките у нас биха устоели без значителни поражения на земен трус с магнитуд над 6 по Рихтер. Това вероятно ще доведе и до застрояване наново на цели квартали в гъсто населени места, близо до епицентъра. Много от най-големите ни градове са разположени в най-сеизмичните зони на територията на страната. Това важи за София и Пловдив. Мнозинството проектанти и сеизмолози отсега очертават апокалиптична картина. Огромната част от сградите на практика не отговарят на антиземетръсните изисквания. Градовете ни са бетонни ковчези. "Първо, не са строени качествено и според антиземетръсните изисквания, второ - са диво преустройвани. Никой не може да докаже какъв реално е стабилитетът на сградите. На практика това е игра с живота на хората", коментира за "Стандарт" инж. Николай Богданов, един от известните проектант-конструктори у нас. "На основа на събраната от сеизмолозите информация се изготвя карта за сеизмично райониране, за очаквани земетресения с голяма сила. Чрез нея се изработват специални кодове за съобразяване със сеизмичната активност на района", обяснява сеизмологът от БАН Димчо Солаков. "Всяка една сграда трябва да се строи или да се променя по определени правила, но не съм убеден, че повечето от строителите го правят", казва той. "Правила има и ако не се изпълни нещо както трябва по време на строежа, значи, че има някакви игри, заобикаляне на правилата", смята Ирина Манаковска, архитект с голям опит.

"Триото", от което най-много зависи да оцелеем при разрушителен земен трус са проектантите, строителите и надзорниците. Те обаче са като орелът, ракът и щуката. Проектантите казват, че проектите им са отлични, но изпълнението е лошо. Строителите се правят на проектанти и обвиняват първите в излишно презастраховане и разточителство. Строителният надзор масово само предупреждава изпълнителите за евентуални пропуски. Често строителните фирми имат регистрирани и надзорни фирми. Сами се надзирават. Никоя от трите страни не се ангажира, че построеното е действително безопасно при земетресение. Крайното одобряване от отговорните инстанции е по-скоро символично по отношение на антиземетръса. Проектите се проверяват само за груби грешки, които се установяват на пръв поглед. Получил зелена улица, проектът е в ръцете на изпълнителя. И тук настъпва сблъсъкът. "Ако спазвам всичко по проект, това означава невероятно оскъпяване на строителството. Проектантите се презастраховат и изискват повече и по-скъпи материали. Същата устойчивост на сградата може да се постигне и с други материали или изпълнения, но значително по-евтини", твърди шеф на строителна фирма пред "Стандарт", но с уговорка, че няма да застане с името си. Стремежът за пестене излиза на преден план. Проектантът вече няма думата, а и не е заинтересуван да упражнява по-нататъшен контрол върху изпълнението. За това думата има строителният надзор, упражняван от лицензирани фирми. Управител на такава фирма, също пожелал анонимност, каза, че няма обект, който да е предал, без всичко да е изпълнено според проекта. Строителният контрол имал за цел да се ликвидират грешките в процеса на строителството. Ако се стигнело до установяване на съществени пропуски, сградата дори можело да да се бутне. Дотам обаче никога не се е стигало.

В крайна сметка всеки по строителната верига се кълне в своята безпогрешност и не гарантира тази на другите.

Проблемите от некачественото и стихийно строителство, от гонитба на цени и срокове ни заливат отвсякъде. Твърди се, че все повече нараства делът на качественото строителство в търсене на конкурентоспособност. Твърди се и че нормативната уредба става още по-добра. "Досега в целия процес единствено строителните фирми не подлежаха на лицензиране. Сега с лизензирането и на строителните фирми би трябвало да останат тези, които разполагат и с квалифицирана работна ръка, и с модерна техника", е мнението на арх. Манаковска.

Големите проблеми обаче са заложени с вече построеното - дългосрочно за бъдещето. Но могат и внезапно да изскочат при "нетрадиционна" ситуация - силно земетресение например.

Анелия ИВАНЧЕВА