Всички на площада!

Любен Лачански

Приемете го както щете! Призив. Апел. Повик за справедливост. И зов за помощ на самите себе си. Крясък срещу глухотота на доволството. Набат, контра- безвластието на властелина. Всички на площада! Пак там ни е мястото, след като за 18 години - пълнолетно време, не успяхме да си изберем читавите управници. Ние - суверенът на Републиката. Пиша тези редове и губя бройката на подобните текстове.

Страдам за погиналите издания и отишлите си достойни хора, с които се знаем от протести, митинги, градове на Истината и правителства на Лъжата. То други имаше ли, питаме с право? Навярно? Но в плеядата мошеници, мерзавци, клетвопрестъпници и откровени лъжци всичко прилично е затлачено в тинята на сладникави обещания и горчилката на безпаметни кражби. За удобство наричани корупционни практики и фирмени обръчи. Всички на площада! Защото овластените се боят от Площадите. И на тях като на всички страхливци е ясно, че площадите дават властта, а людете от площадите си я взимат. Допълнителните приказки за кръвта са бош-лаф, както би казал пореден доностник. Кръвта я проливат жандармите. На тях за това им плащат. Възнаграждението е от страха на овластените. Не се поддавайте на провокациите на силните на деня. "Всички са маскари" вече е анахронизъм. За 18 години се роди ново поколение от мислещи хора. Длъжни сме да му повярваме. Не може да се живее като в окупирана държава. Да се краде подобно окупирана държава. А крадците да ги декорират с орден. Всички на площада! За да докажем, че сме хора, че всичко зависи от нас, че ние сме солта на земята. А не гарнитура към блюдото на шепа диетични чревоугодници. Всички на площада! Нека го направим! Нека повярваме и този път! Организираното негодувание е европейска практика. Нали сме европейци. Да бъдем такива и на площада. Всички!