Какво работят служителите на Информационния център на ЕС в България?

доц. д-р Любима Йорданова

Напоследък все по-натрапчиво се набива в съзнанието ми един въпрос - какво работят служителите на Информационния център на ЕС към Представителството на Европейската комисия в България? Особено през последните две години от пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз.

Тече Годината на интеркултурния диалог – 2008 г.

Всички държави-членки на Европейския съюз ще отбележат Годината на интеркултурния диалог - http://www.interculturaldialogue2008.eu/333.html?L=4. Има проекти на равнище ЕС, има и национални проекти. България също има национален проект, до който се достига твърде сложно.

Информационното затъмнение от страна на българските власти 

Ако човек реши да провери, каква е програмата на правителството във връзка с Годината, ще се натъкне на следните факти. Тя не е обявена в сайта на българското правителство, не е обявена и в сайта на Министерството на външните работи, нито в частта, отделена за Министъра по европейските въпроси. А нали е европейски въпрос? Нали е в ресора на Министъра по европейските въпроси?  

И кога най-после министър Гергана Грънчарова ще се насочи към същностни въпроси и ще създаде Център за европейска комуникация или подобна структура, в която професионалисти-българисти /лингвисти/ да подготвят именно на професионално равнище комуникацията на български език за Европейския съюз? Защото журналистите са само медиатори /посредници/, но не и създатели на комуникацията в обществото, която се подготвя – кодифицира и т.н. от лингвисти. 

Ако човек отиде в европейския сайт на Годината, ще види, че все пак има такъв национален български проект – Our house, който, дори и да избере като език българския, ще трябва да прочете съдържанието му на английски език.  

Така е в Годината на интеркултурния диалог, българският език не е равностоен на другите официални езици на Общността, защото българите не са подали текста на български език, а само на английски. Все пак там има линк към Министерството на културата, дори и телефон за връзка, а и материал за журналисти, подаден отделно. 

Ако отиде в сайта на Министерството на културата, ще види, че българският проект за Годината се нарича “Нашата къща”, тя разполага с много стаи, “точно в българския стил на панелните гарсониери и боксониери”, особено т.нар. Кабинет. Та стаите са: Кухня, Кабинет, Музикална стая, Дневна, Гостна, Детска стая, Градина, Библиотека и Съседи.  

Сайтът на Годината е в процес на разработка – www.dialogue2000.bg. В т.нар. Библиотека се предвижда следното: Там “са концентрирани дейностите, свързани с изследователски и издателски проекти. В нея има кът на медиите и комуникациите, който отговаря за популяризирането на дейностите и продуктите от проекта чрез филми, брошури и ПР-стратегии”.

Сред дейностите са избрани различни семиотични системи – музика, изобразително изкуство, кино и т.н., само не и човешката реч, а диалогът в обществото все пак се провежда най-вече чрез езика – естествения човешки език.

Не е предвидена лингвистична работа по унификация и кодифициране на европейската терминология, създаване на тълковен речник на евротермините за широката публика, не са предвидени семинари, включително и виртуални, за различни групи граждани, които биха желали да попълнят европроекти за усвояване на еврофондовете.

Иначе има емоционална приповдигнатост в текста, в този “дом на нашето единство в искрена прегръдка”, говори се много за “диалог и толерантност в мултиетническото общество”. “Обект на проекта е междукултурният ДИАЛОГ, но със средствата на театъра, музиката, изображението, творческата дискусия, документирането на всичко това в брошури, книги и авторски филми”.

Все пак се споменава за дискусия, а кои ще бъдат брошурите и книгите, можем само да гадаем. Отдавна би трябвало да бъдат обявени конкурсите, тъй като и брошурите, и книгите, трябва да бъдат разработени в екипи, надявам се, поне такава е европейската практика, а това действие означава време за работа след “спечелване” на конкурса. Разбира се конкурсите в България все още се провеждат в корупционните партийни мрежи. Т.е. няма конкурси, има шуробаджанащина. 

Информационното затъмнение идва и от Представителството на ЕК в България 

То има няколко аспекта на реализация. 

Първият е много страшен по отношение на диалога с българските граждани. 

Той изключва срещи и разговори с граждани. Ако човек се опита да си уреди среща с г-жа Мария Герганова, директор на Информационния център на ЕС или г-жа Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия, бързо ще се убеди, че системата е затворена за непосветени в тайнството, наречено комуникация за ЕС.  

Отговор просто няма – все едно дали ще се използва системата на електронната поща или ще се направи опит за определяне на среща по телефона. Представителството просто мълчи. Мълчи цялата мрежа от българи, работещи там и треперещи от страх да не загубят постовете си, а с тях – и парите от доброто си заплащане. 

Какво е равнището на диалог с обществото? Само един уебсайт, който предполага не само наличие на компютърна грамотност, но и наличие на съответната техника. Останалите социални групи от българското общество са изключени, а те са преобладаващо мнозинство. 

Дори форумът “Демокрация, диалог, дебати” не е достатъчно популяризиран сред българските граждани - http://europa.eu/debateerope/index_bg.htm. Една от водещите теми е посветена на Годината на интеркултурния диалог – 2008 г. От 12-те теми в тематичния кръг “Интеркултурен диалог”, в българския превод – “Междукултурен диалог” три са на модератора, има едно съобщение на университет в Швеция за бакалавърска програма и останалите 8 са мои.  

Така повече не може. Форумът дори не е популярен сред българските граждани. Отварят темите само професионалисти. Имам един отговор на гражданин от Враца, че е необходимо да има образователни семинари за граждани във връзка с усвояването на еврофондовете. В анкетата са гласували четирима граждани. 

Информационният център съществува от шест години, ръководен от г-жа Ингрид Шикова, икономист, която сега е съветник, представете си, по информация и комуникация към Представителството. Без подходяща квалификация. Как ли е назначена? С чии протекции? Защото няма специалност по комуникация. Постът на директор на Информационния център на ЕС е поет тази година от г-жа Мария Герганова. 

За тези шест години не беше подготвена именно комуникацията на българите за ЕС на български език. Центърът не разполага с електронен корпус с тематично и др. търсене. Не е създадена терминологията на ЕС на български език, тя не е унифицирана и кодифицирана, за да улеснява преводачите. Сега, вече втора година, се превежда хаотично и термините се поднасят на българските граждани в различни варианти. Често пъти един и същ термин се превежда различно в зависимост от творческите хрумвания на преводача и езика, от който се превежда. В преводите преобладава английския правопис, а не българският. 

Евротермините не са обединени в тълковен речник, където да бъде обяснено значението им. Защото българите ще търсят обяснение на термините, които не знаят, например субсидиарност, основен термин, свързан с финансирането на европроекти. Още по-важен е смисълът, който Брюксел влага в тях, защото има разминаване на равнище културен фон. Ще прибавя и фразеологизацията, също лингвистичен въпрос, който е важен за разбираемостта на европейския текст. 

Центърът, уж информационен, не е създал още семинари за различни групи граждани, включително и за държавните служители. Без тях, без обучителни семинари попълването на европроекти с цел съфинансиране е безпредметно. А уж сме в Годината на интеркултурния диалог. Само на думи, разбира се. 

Тук е основният акцент на статията – защото незнанието съпътства корупционните практики и човек започва да се чуди кое е повече – незнанието на чиновниците или корупционната им настървеност. Защото конкурсите не се печелят в България, те се разпределят в корупционната мрежа. 

“Слънцето грее еднакво за всички”? 

Това е заглавие на конкурс за снимка с автор тинейджър, обявен на 21.02.2008 г. от Информационния център на Европейския съюз в България, който ще приключи на 25.03.2008 г. Вж. www.evropa.bg.  

Остава да си зададем въпроса: Служителите на Представителството на Европейската комисия и Информационния център на Европейския съюз “ще греят ли еднакво” за всички български граждани и ще започнат ли диалог с тях? Но диалог - смислен и професионален, с практическа полза за българските граждани. 

Или ще продължат да работят в затворената си, само тяхна, система и ще отказват всякакви контакти с българските граждани? Така се управляват лесно обществените процеси – със симулирана дейност в новоприсъединилата се държава-членка на ЕС, подплатена с добро европейско заплащане. 

Да не забравяме, че това са хората, които създават имиджа на България, на нас, българите. С тях контактува Брюксел, отчаян от бездната между тяхното поведение и правилата на Европейския съюз. 

А според член 41 от “Харта на основните права на Европейския съюз” европейските граждани, включително и българските, имат и право на добро управление.