Великият комбинатор

“Вече 40 години съвестно изпълнявам служебните си задължения. За 18-те г. на прехода съм заемал различни постове и съм доказвал, че в своите мисли и действия съм се ръководил от интересите на България! Доказват го и някои известни успехи. Най-пресен пример е завръщането на медиците ни от Либия. През целия си живот не съм навредил на никого, нито на страната си, нито на определен човек. Напротив ­ работил съм всеотдайно и съм се стремил да помагам. (...) Но моята собствена държава не цени всичко това. Като ми лепва етикета “агент”, показва неуважение и недоверие”.

Цитатът е от текста на зам.-министъра на външните работи Феим Чаушев, публикуван във в. “24 часа” на 20 февруари и озаглавен “Уважава ли ме държавата, като ме пише “агент”. По-точно: “Ъъъ, уважавъ ли мъ, ъъъ, държъвътъ, ъъъъ, кът мъ, ъъъ, пише ъъъгент” ­ както би прозвучал този въпрос, ако подписалият се като “доц.” автор го беше изговорил... Естествено, Феим Чаушев (или “Бисер”, под каквато “вънкашност чужда” е работил за Държавна сигурност от 1966 до 1968 г., след което заминава да следва в Москва) твърди, че не бил написал “и ред за ДС”. Макар водещият офицер Тодор Кумчев да го е похвалил, че е “силно привързан към органите на Комитета за държавна сигурност и редовно докладва за изменническите намерения на младежи от селата Малка Чинка и Токачка”, зам.-министърът от квотата на ДПС се кълне, че е изненадан, защото “всичко това е ставало без мое знание”. Той отрича да е следил “емиграционно настроените лица от родното си село Рибино”, камо ли да е слухтял “за коментари по IX конгрес на БКП”, както пише в досието му. Чаушев обаче е категоричен, че “дипломатите, чиито имена бяха разгласени, са почтени хора и доказани професионалисти”. “Как ще работят и ще защитават интересите на България, след като от София ги обливат с кал?”, пита “доц.”-ът, след което заключава, че с отварянето на досиетата “държавността търпи сериозна вреда”.

Мнозина вероятно ще възразят: ама какво ни занимавате с някакъв си зам.-министър “Бисер”, след като самият президент продължава да ни премята, че не е бил “Гоце”. Така е и не е така. Смея дори да твърдя, че Феим Чаушев заслужава специално внимание, още повече че има самочувствието да се хвали с всеотдайността си в името на България и държи да го уважаваме.

Като начало ще се върнем в далечната 1994 година. Тогава Феим Юсеинов Чаушев все още се казва Петър Юриев Чаушев и е пълномощен министър на България в Берлин. Заедно с това някогашният кадър на отдел “Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП е и управител на фирма “ИВГ Имобилиен Фервалтунгсгезелшафт” ООД, която се занимава с търговия с недвижими имоти. В нея Чаушев е съдружник с г-н Вилфрид Ойлер и в същото време преговаря от страна на българската държава с... г-н Вилфрид Ойлер по продажбата на сградата на бившето Генерално консулство на България в Западен Берлин. Тя се намира на улица “Макс Айт” №8 в престижния квартал “Далем”, а тъй като в мазето є се е помещавала тайната любовна квартира на Хитлер и балерината Ева Браун, се предполага, че с годините цената ще расте.

Сделката, както си му е редът, не е обявена официално, нито са обсъждани други оферти. Оценките на имота се извършват от две странни маклерски фирми, а впоследствие се оказва, че едната (“Орловски”) въобще не съществува. Тъй като от 1992 г. Вилфрид Ойлер е бил наемател на сградата, от крайната цена са приспаднати и “разходи” за купувача, като “напитки, бар за бира, стоки за широко потребление, вътрешна декорация, радиоапарати, пейзажни работи, поставяне на щори” и др., възлизащи на... 1 милион марки. В крайна сметка сградата е продадена за 2,5 милиона марки, въпреки че според Службата по парцелите в Берлин “общата є стойност възлиза на 6 687 600”. С други думи, едни 4 милиона марки представляват чиста загуба за България и потъват в земята...

Разследванията по “сделката” и сигналите до Главна прокуратура са многобройни, но историята лека-полека отшумява. През 1997 г. Петър Чаушев е отзован като шеф на дипломатическото ни представителство в Берлин и се връща у нас “целият в бяло”. Връзките му с Вилфрид Ойлер обаче продължават. През 1998 г. двамата регистрират “Вилфрид Ойлер ­ София” ООД и Чаушев става неин управител. Освен това продължават да бъдат съдружници и в споменатата вече “ИВГ Имобилиен Фервалтунгсгезелшафт” ООД, чието седалище в София се намира на адрес “Хотел “Родина” ­ стая 012”. Отделно Чаушев е акционер в “Аспо стар” ООД заедно с Аспарух Карастоянов и Сали Шабан Ибрям.

През 2002 г. Петър Юриев Чаушев, само че вече като Феим Юсеинов Чаушев, е поканен лично от Георги Първанов в Съвета по евроинтеграция към президента. В това време “Вилфрид Ойлер ­ София” ООД и “ИВГ Имобилиен Фервалтунгсгезелшафт” ООД преустановяват дейността си, но Феим Юсеинов Чаушев, само че все още като Петър Юриев Чаушев, продължава да е акционер в “Аспо стар”. По-важното: с тази си самоличност той влиза и в управлението на “Дюни” АД ­ една от основните фирми на президентския приятел и спонсор от Перник Людмил Стойков, който в началото на 2007 г. беше задържан (и много бързо пуснат) за източването на 7,5 милиона евро от САПАРД. (Впрочем “Дюни” е сред най-щедрите спонсори на Първановата кампания “Българската Коледа”.)

През 2003 г. Феим Юсеинов Чаушев става зам.-министър на младежта и спорта, а през 2005 г. ­ зам.-министър на външните работи. До ден днешен обаче (според търговските регистри на АПИС и “Дакси”) той участва в управлението на “Аспо стар” ООД и “Дюни” АД като Петър Юриев Чаушев. Феим е роден на 01.03.44 г., а ЕГН-то на Петър започва с 440301..., така че грешката е невъзможна. Нещо повече: през юни 2007 г. в Бургаския окръжен съд е регистрирана промяна, според която Петър Юриев Чаушев остава в ръководството на “Дюни” АД. Това ще рече, че по лична карта Феим Чаушев (поне допреди броени месеци) се води Петър Чаушев. И никой не може да му хване спатиите, че върти бизнес, докато е зам.-министър на външните работи!

Така до обяд той може да подписва важни държавни документи в качеството си на Феим, а надвечер да води преговори за износ на консерви в хотел “Родина”, стая 012, в битността си на Петър. То и аз навремето имах два бележника ­ един за училище, а другия “за пред нашите”, но това с Чаушев и Чаушев удря в земята дори “Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд”...

А ето че стигнахме и до “десерта”: миналия декември Феим Чаушев издаде книгата “Казусът Бенгази: българската дипломация в действие”. В нея приписа на себе си и президента Първанов (в този ред) основната заслуга за освобождаването на сестрите от Либия. Разбира се, никой вече не помни нелепите закани на зам.-министъра да лежи в затвора вместо жените, ако делото не приключи до края на 2006 г., пък и кой ли въобще е дал 10 лева за подобно четиво. Споменавам книгата, само защото и там Чаушев се беше подписал като “доц.”.

Дотук добре, но се оказва, че доц. Феим Чаушев (или Петър Чаушев) няма нито в СУ “Св. Климент Охридски”, нито в УНСС, нито дори в Техническия или Бургаския свободен университет. Отговор на загадката обаче дава не кое да е, а официалното му CV, публикувано в сайта на МВнР. От него се разбира, че “научната степен” е присъдена от... Международната славянска академия за образование, наука, изкуство и култура. С други думи, Феим Чаушев е толкова доцент, колкото е и славянин. Само между другото: Академията е неправителствена организация, базирана в Москва, но иначе е основана през 1992 г. в град Ижевск, столица на автономната република Удмуртия.

Само си представете: Феим Петър Юриев Юсеинов Чаушев ­ доцент от Удмуртия. И освен това е “Бисер” от Малка Чинка и Токачка. Подобен “фервалтунгсгезелшафт” от самоличности е наистина впечатляващ. Това, струва ми се, е вторият Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей. Или за по-кратко Великият комбинатор!

“Но моята собствена държава не цени всичко това. Като ми лепва етикета “агент”, показва неуважение и недоверие” ­ пише комбинаторът, който иначе едвам свързва цяло изречение. И е прав: обикновен “агент” звучи обидно. Прав е и за това, че не го уважават, особено прокуратурата. Все пак да се подиграваш с държавата години наред заслужава възхищение. Ама то и затова си имаме такава държава де...