Авджи Гоце от Сирищник

Атанас Чобанов, Париж

Големият майстор на перото Чудомир хващаше характер, особености и биография на героя си с два реда, а понякога и с един прякор.

Лъжлив Съби, Минчо Тантелата (няма Пена, няма Гана, всички жени са "тантели"), Дечо Буйната, Бона Бозаджийкина, Пеньо Чигата, Лульо бабин Ганин, Ганьо лелин Вълин и цялата плеяда от Голо Бърдо до днес продължава да ни разсмива с наивните си и незлобливи житейски приключения.

Но "то беше някога, де такива хора и такива произшествия сега!"

Сега Лъжлив Съби дели прякор с едно 5-6000 души, сите градски първенци, насукани като свински черва около бюджетеното буре. Какъв ти смях, брате, майки разплакват.

А най-първанец е Авджи Гоце, той и агент, и президент, и доганджия, и на Крадлив Симо на горите пазвантин, и на Черен Арап на нефта рецепиентин.

Сега и произшествията са други. Язовири преливат и цели села отнасят, горят влакове с пасажерите барабар, но трогва ли се Авджи Гоце, че да ги ожали?

Има си човекът страст да ловува. Два дни след като изгоряха девет души и се почерни България, Гоце се юрнал в гората над Симитли да гони вълците на държавна сметка.

С него били авджи Стоян, авджи Асен Солунската и други авджии, но те не знаели и не им било работа да дават информация. Авджи Дончо Пишурката пък ако знаел, щял да иде и той над Симитли, но вече не го канят като по Татово.

А тия дето работата им е да дават информация записаха пореден бисер в народния пандебилиум: бил е там, бил е над Симитли авджият му, навръх първа пролет, но не ловувал, а само бил. Присъствал, прочее. Този обрат го знаем. И в Държавна Сигурност е бил Гоце, но не като агент, а само бил.

Е как после да им верваш на първанците, като викат "не съм от тях" и не бъркали в хорските пари. То и как'Сийка вече не им верва. Бъркат и още как. Бурето прелива от излишък, а вагоните за простолюдието, огън да го гори, са на годините на дядо Лулчо.

За пожара ще хванат някоя дребна риба да плати масрафа. Я шафнерa спал, я някой шоп транспортирал бидон скоросмъртница, разлял го и подпалил бедежейското чердже.

Но и това не е сигурно. Може да се окаже, че на шафнера "свако му е началник в министерството на разните работи, чичо му бил главен инженерин, вуйчо си имал владика" и нещата да се "оставят без последствие".

Ще остане като последствие прякорът на Гоце. То целият човек с особеностите си, дарбите си и биографията барабар влиза в едно нищо и никакво Гоце, но като му е страст и иска да го помнят като авджия, тъй да бъде: Авджи Гоце. За по-гръмко - от Сирищник.