Бюджетни размисли от Европа, та до нас

Преди четири дни в София се проведе интересна дискусия. Представители на Европейската комисия, дошли за целта специално от Брюксел, заедно с екипа на представителството на Комисията в София, се срещнаха със...студентите от УНСС, техните преподаватели, както и с представители на организации на работодатели, неправителствени организации и граждани.

Обсъждаха бюджета на Европейския съюз. Не бюджета за 2008, дори не и за 2009 година, а бюджетът, който ще бъде изготвен от следващата Европейска комисия и ще обхваща периода след 2014 година. Това ще стане първият бюджет на обединена Европа, който ще бъде финансовата рамка на новия Европейски договор от Лисабон и по тази причина ще трябва да бъде различен от досегашния не само по количествените си параметри, но и по структурата и приоритетите си.

Няма тук да ви разказвам нито за новия бюджет на Европа, нито за самата интересна дискусия, която се провежда паралелно в 27-те страни-членки. Това е много важна тема, но, докато слушах какво говореха хората в залата на УНСС, мисълта ми се отплесна, както обикновено, на нашенска вълна.

Сетих се първо за бюджетния излишък от 2007, за това как решиха и го похарчиха за десетина дни през декември и никой не разбра, кое за какво е отишло, какви държавни програми и приоритети и защо точно те са били избрани за допълнително финансиране и какво се е получило като резултат, та днес, през третия месец на 2008 година, да усетим ефекта от тези мъдри правителствени решения.

После се сетих за бюджета за 2008 година на държавата ни. Направих една проста сметка. Бюджетът беше подготвен през есента на 2007, приет беше според законовия ред в последните дни на годината и влезе в сила от 1 януари 2008 година. Малко след това, на 10 февруари, тройната коалиция се събра в Хисаря и обсъди актуализация на управленската си програма до края на мандата. А „до края на мандата” означава същата тази 2008 година и първите месеци на 2009. Получава се така, че първо се обсъжда и приема какви пари ще се събират и ще се харчат през 2008 година, а после, месец по късно, се уточнява за какво точно, по какви приоритетни пера и по какви най-важни програми ще се разходват събраните от данъкоплатците пари.

Очевидно нещо не е наред. Даже, нищо не е наред, според мен. Защото, ако актуализира управленската си програма, правителството трябва да докладва, например, на Народното събрание, а най-добре направо на народа чрез електронните медии и Интернет, кое налага тази актуализация.

Единият вариант е да е работило толкова добре, че да е изпълнило програмата си вместо за четири за три години и да трябва да си постави нови цели за оставащата година. Знаем, че това не може да е вярно, защото можем да четем, а „Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност” от 23 ноември 2005 година все още си виси на официалната страница на правителството (за разлика от актуализираната такава, която никъде я няма).

Вторият вариант е трите партии от коалицията да са установили необходимост от корекции в програмата, било поради обективни слабости, било поради обективни промени в конюнктурата, било поради субективни слабости на управленския екип и да се налага да се променят цели, програми, планове и приоритети в оставащия период до края на мандата.

И двата варианта са теоретично възможни, най-възможна е комбинация от тях, нещо са свършили предварително, друго не е станало, трето е тръгнало в съвсем друга посока. (Например, някъде по пътя на мандата на сегашното правителство се загуби семейното подоходно облагане, а изневиделица се появи плоският данък.) Само че, как през декември приеха бюджет за 2008 по старите приоритети, а после, със същите финансови средства, ще следват нови приоритети от 10 февруари нататък, не е ясно, а и кой да ти каже...

Знаем, разбира се, отговорът на този въпрос. Държавният бюджет на Република България не е и никога не е бил отражение на програмните намерения на дадено правителство за съответната година, нито пък е част от някаква четиригодишна финансова рамка, изведена от управленската програма на съответното настоящо българско правителство.

Бюджетът на страната ни се прави от едни хора в Министерството на финансите, които заедно с едни други хора от финансовите дирекции на другите ведомства ежегодно си се събират и си разпределят парите на данъкоплатците така, че да не пропадне държавата и да не се получат големи издънки. После тихо и незабележимо попълват съответните редове в приходната и разходната част и къмто началото на есента сервират на своите министри готовия проектобюджет за следващата година. Така не остава време някакви политически или други мераци да объркат реда и порядъка в държавата, решителните реформи се отлагат поради липса на средства в бюджета за тях, провежда се проформа една караница в едно-две заседания на Министерския съвет, при която някой министър успява да отклони символично повече пари за своето ведомство.

После бюджетът се внася на 30 откомври тържествено в Народното събрание, разпределя се по комисии, мнозинството го подкрепя на първо четене, между първо и второ четене разни депутати се опитват да местят разни сумички от едно перо в друго перо, накрая за един ден се приема и на второ четене и на 1 януари следващата година държавата си има бюджет, публикуван в Държавен вестник и може да започне събирането и харченето на парите.

Къде ти тук философия на бюджета, за какви публични дебати можеш да си мечтаеш, драги ми читателю. Някой сеща ли се да ти каже дори какво смята да прави със прибраните от джоба ти пари, та камо ли да те кани на обсъждане две – три години предварително, да ти разкаже какви дългосрочни планове за реформи е замислил, как смята да ги изпълни, и чак тогава какви пари му трябват за това, пък да те изслуша, да си запише, да си вземе бележка...

Европейци сме, но чак пък толкова!