Марксистко-вещерски социализъм

На 26 февруари т.г. по покана на Филип Димитров у нас гостува група анти-Чавес активисти, представители на студентската опозиция във Венецуела. С тях разговаря Фреди Фосколо.

Фреди Фосколо:
- Добре дошли в България. Представихте се лично, какви организации представлявате и в какво се отразява дейността ви?
Анджела Спосито: -Представляваме студентското движение, което от три години насам води борба за човешките права. Но от месец май имахме по-масова изява по повод закриването на един телевизионен канал. Също така ние създадохме фондация на младите хора за човешките права.

Ф.Ф.: - Става ли дума за манифестацията от 14 юни 2007 ?
А. С.: -Да и също на 28 май 2007, когато беше закрита телевизията, представители сме и на “Студентския център” на Централния университет във Венецуела.

Ф.Ф.: -Как организирате студентите?
А. С.: -Ние координираме всички щати във Венецуела така, че протестните акции да се извършват в един и същи ден и час. Нашите протести са мирни, но въпреки това сме винаги обект на репресии от страна на режима. Има задържани студенти, има и повече от 600 младежи със забрана да напускат страната. Имаше дори деца на възраст от 11 до 15 години, които бяха задържани и на които не беше позволено да влязат във връзка с родителите си. Задържани бяха затова, че са излезли на демонстрация пред свойто училище, за да простестират. В този смисъл ние проследяваме всички нарушения на човешките права, които са извършени спрямо тези хора, много от които са задържани в резултат на произвол от страна на управляващите. Учениците създадоха във Венецуела “Младежки и студентски парламент”. В него има представители на различните щати на Венецуела. Те се събират редовно, за да дискутират проблемите, които изживяваме, реалността в страната и какъв отговор трябва да дадем на тази действителност, какво трябва да направим, за да бъдат възстановени човешките права. Ние желаем в бъдеще да се изгради един световен “Парламент на младежите студенти”, в който да се провеждат дебати и да се работи в полза на демокрацията, така че да се избегнат в бъдеще ситуации като тази, в която изпадна нашата страна и онова, което трябваше да преживеят нашите млади хора. Ние всъщност в момента във Венецуела живеем при условията на комунизъм и желаем това никъде да не се повтаря в бъдеще.

Ф. Ф.: - Казвате, че живеете в условията на комунизъм. Което ние знаем е, че при вас се провежда колективизация на земите и конфискация и национализация на някои индустриални отрасли. Марксистки ли е режимът, страната върви ли към една “Народна република Венецуела”?
Хоахин Ортега:-Аз съм политолог, преподавател в Централния университет в Каракас, и съм представител на платформата, наречена “Социална среща”. Това е ново социално политическо движение, което се стреми да даде отговор на повечето проблеми, които изпитват на гърба си днес венецуелците, и най-вече онези, свързани с реда и функционирането на демократичните институции. През последните девет години президентът Чавес работи неуморно за системното разрушаване на демократичните институции в страната. Според нашия безпристрастен анализ неговото управление твърде много наподобява традиционните латиноамерикански диктатури с тази разлика, че Венецуела е страна, богата на петрол. Има автори, като например политолога Хосе Линск, които за да окачествят режима, употребяват термина “султанати” или “султанизъм”. Нашият президент е нещо като султан, обградил се с двор придворни, свои сподвижници. Ще се опитам да направя психологически анализ на Чавес като личност: първо той е военен по образование и освен това, разбира се, е венецуелец, т.е. носител на чертите и особеностите на венецуелския характер. Той използва един много прагматичен речник, който силно въздейства. В продължение на девет години той непрекъснато сменя политическата си риза и логото си. Но вече няма съмнение, че той е авторитарен лидер и ръководител, който използва принуда и репресия. От словесни заплахи, през пряко купуване на гласове, Чавес премина към чисто физическата агресия посредством паралелни структури, които привидно нямат нищо общо с него, но всъщност работят за него. Няма съмнение, че той все по-осезателно става носител не само на авторитаризъм, но вече и на тоталитаризъм. За това немалко има заслуга кубинската подкрепа и, разбира се, намесата на кубинските разузнавателни служби. Той също така установи много опасни връзки с колумбийските бутновници, марксисти на ФАРК, с който сценарий всъщност подкрепя тероризма и световния наркотрафик. Той е лидер, който не се свени да използва всичко, до което има достъп, за да утвърди своето управление. Но имунната система на венецуелското общество, изглежда, се е засилила. На 2 декември се проведе по инициатива на Чавес референдум за промени, с които Венецуела трябваше да се превърне де юре в социалистическа република, но народът го отхвърли, което показва, че дори членската маса и социалната база, поддържаща президента, става все по-критически настроена към властта. Над 50 % от гласоподавателите гласуваха против социализма на Чавес, но и също така се произнесоха против традиционните политически партии, които по силата на конюнктурата всъщност подкрепят Чавес. Нашата държава е богата, над половината от националния доход дължим на петрола. Но в момента Венецуела може би е на ръба на банкрута, конкретно имам предвид петролната компания. Това е, защото понастоящем тази парична маса се използва главно за подкрепа на “алтернативните проекти” на президента. Практически Венецуела издържа няколко съседни страни - най-вече Куба, но и Еквадор, Либия и Аржентина, а също така и Беларус. Предоставят им се пари под формата на заеми, въщност невъзвращаеми.

Ф. Ф.: - Споменахте няколко ваши съседни страни. Каква би била алтернативата на лявата или левичарската вълна в Южна Америка ?
Х. О.: -Във Венецуела е налице все по-засилващата се критика към президента, към неговата политическа линия, защото всъщност той купува гласове, но гласовете са едно, а съзнанието е друго. Подкрепата, която дава нашият президент на някои близки страни, май не е съвсем ефективна. Никарагуа например получи пари и предложение да се включи в алтернативния на Чавес проект “Алба”. Но фактически президентът Ортега взе парите, но остана верен на “договора за свободна размяна”. Общо взето, парите на венецуелското правителство се използват от тези държави за решаване на свои вътрешни проблеми.

Ф. Ф.: -Не е ли странно, че редом с левичарското си поведение, Чавес често ползва християнска риторика?
Х. О.: -През първия етап на неговото управление някъде към 15 хиляди евангелски църкви го покрепяха. Понастоящем останали са само 200. Но най-вече не бива да забравяме, че в Латинска Америка и особено в Карибския регион съществува своеобразна форма на религиозен синкретизъм, т.е. съвместимост между различни религии включително вещерски практики, магьосничество и т.нар. вуду. В манталитета на един венецуелски военен като Чавес съвсем непринудено съжителстват католическият пантеон и традиционно вещерският, което поражда подобен религиозен дискурс. Към това можем да прибавим и влиянието на някой кубински свещеници, привърженици на т.нар. Теология на освобождението, които отъждествяват революцията с християнството. През 60-те години левицата във Венецуела много ползваше тази паралелна религия, от която безспорно черпи Чавес. Но трябва да му признаем, че той е наистина харизматичен лидер, който ползва различните културни съставки, присъщи на карибските народи, за да постигне политическите си цели. Ако днес Чавес продължава да държи тази религиозна риторика, това е най-вече, за да поддържа създадения от него имидж на човек, който има властта да опрощава грешки, да раздава милост, нещо като жрец, осеян отгоре.

Ф. Ф: - Ако разбирам, става дума за един вид “Марксистко-вещерски социализъм”! Затова ли по време на посещението си в Минск през юли 2006 година Чавес каза на Лукашенко, че Беларус прилагала идеален социален модел?
Х. О.: - Президентът е жертва на характерните черти, присъщи на венецуелците, в които можем да се разпознаем и ние! Приказливи сме, обичаме да се харесваме, да изглеждаме симпатични. Където и да отиде, Чавес се стреми да плени събеседника си: ако се срещне с маоисти, той казва, че дълбоко уважава Мао. Ето, в Иран той каза, че винаги се е чувствал близък с мюсюлманските шиити, той просто не може да мълчи, а който много говори, често и много греши. В политиката се иска интелигентност, а той е само хитър, разполага с някакъв прагматичен, но повърхностен интелект.

Ф.Ф.: -Ще завърша с един любопитен въпрос: как ще ми обясните, че един от водачите на опозиционните студенти се казва Сталин Гонзалес?
Х.О.: - Баща му е бил комунист. Във Венецуела има немалко хора, които се казват Ленин, Сталин. Аз например познавам колежка политоложка, която се казва Тереза Маркс Александра.

Ф. Ф.: Това означава ли, че във Венецуела комунизмът не се предава потомствено?
Х. О.: - Да, това у нас е често срещано явление. Ще ви изненадам и аз, като ви кажа, че Теодоро Петков е бил през 60-те години един от лидерите на венецуелската комунистическа партия и както разбрахте е от български произход. Но днес той е социалдемократ, които не поддържа, и се обяви против режима на Чавес.
Йесения Ринкон:
-Държа все пак да добавя нещо не толкова забавно: по инициатива на депутата Луис Паскон във Венецуела правителството е съставило черен списък. Това са база данни в софтуер, където се съхраняват сведения за хора, за които се знае, че са се изявили против режима. В резултат на тях им е забранен достъп до държавна работа, до кредити, до жилища, не им се предоставят паспорти. Това е един вид политически апартейд.

Ф. Ф.: - От опит тук знаем, че това е първият стадий за присвояване на тоталната власт. Пожелаваме ви никога да не ви постигне вторият и последващите го стадий, както се случи в нашата страна преди половин век. Благодаря ви с надеждата, че ще останете с добри спомени от вашето пребиваване в България.

Анджела Спосито ( родена в Каракас, 1987 г.)
Студентка по психология, млада активистка за човешки права и демокрация. Работи като учител в гимназия и учи в Централния университет на Венецуела (UCV) с акцент върху теми като: Човешки права във Венецуела, промоциране на сексуално и репродуктивно здраве, подпомагане на процеса на учене. Директор е на Фондация Kambare. Говорител е на “Младежта за човешки права Интернешънъл” (Youth for Human Rights International), член е на Националната обсерватория за човешки права и затвори, президент е на Студентския център в Централния университет.
Участва в организацията и структурите на националните младежки крила на центристките демократични политически партии като AD, COPEI и платформата за социално включване и от май 2007 г. е в Младежкия парламент на Венецуела. Живее в Каракас.

Хоахин Ортега (роден в Каракас , 1969 г.)
Завършва политология. Прави докторат (PHD) в Централния университет на Венецуела (UCV), автор и продуцент в радиото и в телевизията. Работи като университетски преподавател, писател, сценарист в различни жанрове: академични изследвания, литература, хумористични рубрики в радиото и телевизията (RCTV, Discovery). Има опит и в обществената, и в частната сфера. Професор е по политическа теория в Школата по политически изследвания и публична администрация в ЦЕВ от 1997. Директор е на комисията по човешки ресурси на общинския съвет на Чакао. Разработва политическата част от платформата за социално включване (една от центристките демократични партии във Венецуела). Живее в Каракас.

Йесения Ринкон ( родена в Маракайбо, 1983 г.)
Студентка по психология и активистка за човешки права и демокрация. Учи в университета Rafael Belloso Chacin (URBE) в щата Zulia. Президент е на центристките студенти от URBE 2005-2006, сега продължава обучението си в Централния университет на Венецуела (UCV). Член е на Студентския център на UCV и е национален координатор на Школата за демокрация и Училището за родители на Фондация Kambare и Dycvensa C.A.
От май 2007 г. участва в националната координация на младежките протести - те са над 1200 (от май дo декември 2007). Живее в Сан Антонио.