Президентски делници

Веселин КАНДИМИРОВ

На 9 март т.г. бившият сътрудник на ДС Георги Седефчов Първанов, понастоящем заемащ поради стечение на обстоятелствата длъжността президент на Република България, трябваше да участва в дискусия, посветена на случая “Могилино”.

Той беше в лошо настроение, защото току-що се беше върнал от Симитли, където искаше да гръмне вълк, но служителите на местното ловно стопанство, макар да тичаха и лаяха като кучета през целия ден, не можаха да докарат пред пусията му нищо повече от една лисица. За да го разведри, началникът на стопанството обеща да изчукат президентския образ на едни големи скали край града, нещо като местен вариант на Маунт Ръшмор, но и това не помогна. Работата беше там, че ловът на лисици трябваше да бъде таен, защото през това време страната беше в необявен траур поради изгорелите трима човека в стари кушет-вагони на пътнически влак (министърът на транспорта беше продал новите на някаква сръбкиня за една четиридесета от цената им), които междувременно се оказаха осем, а след това девет, без да се знае колко ще се окажат накрая. Но вестниците го бяха надушили.

И като капак на всичко, трябваше да се занимава с Могилино, понеже онзи некадърник, министър-председателят, не може на две магарета слама да раздели. Могилино е село в Североизточна България, станало известно също случайно поради факта, че там се намира дом за изоставени деца. Не че този дом се различава особено от останалите такива из страната, но в него, пак по стечение на обстоятелствата, беше попаднал снимачен екип на Би Би Си. След като се беше посъвзел и дошъл на себе си, екипът беше заснел видяното и сега го показваше из Европа, сеейки ужас.

И сега той трябва да спасява положението. Вкиснатото му настроение ще да си е казало думата, защото този път президентът беше по-ясен от обикновено. Ето какво каза той:
“Филмът на Би Би Си за Могилино не е направен с любов към България, а е част, щрих от антибългарска кампания, провокирана неизвестно от кого и с каква цел”.

Говоренето от стола на държавен глава налага използването на дипломатичен език с неговите неизбежни ограничения. В действителност, преведено на езика, използван в интернет форумите и кварталните кръчми, президентът каза следното:
“ Би Би Си трябва да прави само филми, които са изпълнени с любов към България. Защото срещу България се води кампания, чудовищна по своите размери, съдейки по това, че филмът за Могилино е само една чертичка (“щрих”) от нея. Тази кампания е съзнателно провокирана от фактори, които ние засега няма да назовем.”

Президентът отказва да ги назове, но ние много добре ги знаем кои са. Това са западните олигарси начело с президента Буш, подкрепени от световното юдео-масонство, въобще цялата световна конспирация, която отдавна има зъб на България, защото й завижда заради високия коефициент на интелигентност, домашната ракия, добрата образователна система, най-старата в света цивилизация, лютивата шкембе-чорба и всичко останало.

Би Би Си отдавна е станала острие на тази кампания. Преди това тя се беше опитала да очерни българското олимпийско движение, като обвини неговата първа личност в корупция.

Сега Би Би Си пада в собствения си капан, защото е разобличена. Ако искат да съхранят фалшивия си образ на джентълмени, подкрепящи плурализма на мненията, хората от Би Би Си трябва да се реваншират, като направят филм, пропит с любов към България.

За да има връзка със случая в Могилино, той би могъл да е посветен на Емилия Масларова. Не може да обичаш България и да не обичаш социалната й министърка. Когато човек обича някого, той го обича с всичките му недостатъци.

Предоставяме на Би Би Си нашата безплатна идея за сценарий:

ДЕН ОТ ЖИВОТА НА ЕДНА КОШУТА*
Филм на Би Би Си, направен с любов към България

Ранно утро. Камерата се рее над столицата на България - София. Постепенно стига до скъпо предградие в полите на планината Витоша, където е къщата на социалната министърка.

Къщата на Масларова отдалеч. Къщата отблизо. Къщата в едър план. Вратата на къщата се отваря.

Камерата прониква вътре и показва интериора. Гостната на Масларова. Кабинетът на Масларова. Пианото, което по-рано е принадлежало на някаква известна личност. Спалнята на Масларова. Гардеробът й. Вещите още спят. Масларова - също.

Слънчев лъч се промъква през прозореца и се плъзва по лицето на спящата кошута, т.е., Масларова. Кошутата плахо се събужда, но това трае само миг, после на лицето й се изписва зовът на дълга.

Масларова скача. Масларова в нужника. Масларова в банята. Масларова пред огледалото. Скубе веждите си, маже се с помада. После нахлузва шестнадесет унции златни украшения и тръгва към министерството, където трябва да възложи на одиторската фирма на мъжа си доставката на горива за нуждите на социални институции в Старозагорска област на стойност пет милиона лева.

Тук сценарият пак добива антибългарска насоченост. Затова ние се измъкваме по терлици от него, като оставяме Би Би Си да се оправя сама. Явно пипалата на световния ционизъм са навсякъде.

Авторът признава, че е откраднал заглавието от Уди Алън, но обещава да му го върне, когато всичко приключи.