Епохални Времена        [wwww.epochtimes-bg.com]
glasove.info 16.03.2008

 

Българска жалейка


Има “Български Великден”, има и “Българска Коледа”. Оказа се, че има и траур по български. И защо не? След като сме успели да побългарим двата най-свети християнски празника, какво би ни попречило да побългарим и всичко останало.

Да вземем за пример траура. Начинът, по който беше обявен и осъществен националният траур на 5 март, с нищо не отстъпва на начина, по който се композират и изпълняват чалга парчетата на любимата на президента Първанов Ивана. Пет дни властта умува как хем да обяви траур за жертвите на пожара във влака, хем да празнува ренесанса на българо-съветската дружба. Тленните останки на някои от загиналите не бяха разпознати до четвърти март, само и само на трети да има заря. От друга страна, новоизлюпената опозиция в лицето на Бойко Борисов си затвори очите за митинга на новоизлюпения си съюзник Волен Сидеров, проведен навръх 3 март, на който поради траурни съображения Борисов отмени всички публични прояви на общината. От трета страна, медии и опозиционери притискаха властта да обяви траура. И тя го обяви. Избраха датата пети, защото на четвърти в Брюксел показаха филма за Могилино, та трябваше да протестират срещу прожекцията под предлог, че още честваме националния празник, въпреки че той е на трети...

И понеже стана много сложно, ще го обобщим накратко. Трагедията стана в четвъртък срещу петък. В събота и неделя властта и опозицията се караха кога да е траурът. В понеделник и вторник властта честваше братската дружба, докато опозиция и медии се тюхкаха по не-обявения траур. Дойде пети март ­ срядата на примирието. Траурът бе обявен. В столицата на скръбта същата вечер се проведоха два култови концерта. Феновете на попмузиката имаха възможност да скърбят на живо с Крис Риа, а почитателите на класическата музика ­ с Пинкас Цукерман. Зрителите на Нова телевизия поплакаха над траурното издание на “Стани богат”, а тези на bTV ­ пред скръбното дерби от Шампионската лига. През целия траурен ден частните радиостанции излъчваха последните “хитове, заредени с много денс адреналин”, а изнервените шофьори в градските задръствания попържаха с горест колегите си зад волана. Най-много скърбяха обаче водещите на новините, които изнесоха на плещите си целия траурен ден. С гробовни гласове и сключени вежди те маркираха невидимите знаци на обществената жалейка, внасяйки минорна нотка в ежедневната българска порнография.

А следващата седмица, след като траурът е приключил, по телевизията може би ще започне и някоя “Великолепна осморка” с полуголи фолк певици и поредната SMS кампания, която да държи скръбта ни будна.