Вълчи хайки, вражи шайки

“През последната седмица преживяхме трагедията в Бобов дол, която отне 6 човешки живота, и природното бедствие, жертвите от което са може би повече от 10. Бих искал да изразя от името на нашата парламентарна група най-искреното ни съчувствие към близките на жертвите, към всички пострадали в тези трудни за страната ни дни. Действително ситуацията изисква максимална мобилизация на ресурсите на държавата, на нацията за преодоляване на последствията”.

Откъсът е от реч на Георги Първанов, произнесена на 8 септември 1999 г. в парламента “по повод взрива в складове на мини Бобов дол и наводненията в някои райони на България”. Изказването е включено и в книгата му “Преди и след Десети” (2001 г.). По-нататък в него Първанов “категорично настоява проблемите на пострадалите от бедствието да се решат с усилията на българската държава”. От тази гледна точка предлага “разходите на държавната бюрокрация на НС, на МС и на други ведомства, за 1999 и 2000 г. да се съкратят с 5 процента”, както и да се заделят “от наличния в момента бюджетен излишък 5-6 млрд. стари лева”. Но понеже и самият той знае, че това е нереалистично, заключава: “Българинът ще прозре жестоката истина, че в условията на едно дясно управление гражданите могат да разчитат единствено на гражданското общество, т.е. на себе си, тъй като държавната бюрокрация мобилизира средствата, за да си осигури личен и разкош на работното място, но не желае да подпомогне пострадалите от бедствията”.

Естествено, по онова време Първанов все още е лидер на БСП, а БСП съответно все още не е на власт. Това обяснява опозиционния “патос” (в книгата речта е озаглавена “Правителството е безпомощно в кризисни ситуации”), както и упреците към тогавашния министър-председател Иван Костов, че “на фона на общата тревога и загриженост” коравосърдечно е призовал хората да си застраховат имотите. “Самолетът, който наскоро си купи премиерът и с който се е разходил над пострадалия Поморийски район, струва два пъти повече от средствата, необходими да се компенсират всички щети”, казва още Първанов, очевидно визирайки правителствения “Фалкон”, с който днес “се разхожда” и Станишев...

Лично аз не помня през 1999 г. да е имало чак такова наводнение като това в Цар Калоян, където в резултат на “мобилизацията на ресурсите на държавата” десетки семейства все още живеят в ламаринени душегубки. Не помня и онова правителство да е било чак толкова “безпомощно в кризисни ситуации”, колкото е настоящото (което се видя повече от ясно в началото на годината). Вероятно обаче и Първанов не помни какво е говорил навремето като опозиционер. А и да помни, със сигурност не изпитва никакво неудобство, че не се сеща да призовава за съкращаване на парите за “държавната бюрокрация” или за отпускането на “56 милиарда стари лева” от бюджетния излишък за “близките на жертвите”.

По ирония на съдбата същият човек, който е изчислявал на колко помощи за пострадалите се равнява цената на правителствения “Фалкон”, съвсем неотдавна използва една рутинна авария с президентския ТУ-154, за да внуши чрез приближените си медии, че държавата трябва да му купи нов самолет. Пак този, който преди девет години е негодувал, че Костов не е при семействата на шестимата загинали миньори, не припари до Червен бряг, където изгоряха девет души (както впрочем би направил, ако това се беше случило по време на кампанията му за втори мандат).

Нещо повече: някогашният възмутен оратор отиде на лов само ден след пожара във влака за Кардам, охраняван от десетки гардове, и в сезон, когато хайките са забранени. И, разбира се, отново излъга, като дори не се изчерви от безочието си, когато се закле: “Не съм осквернил паметта на загиналите във влака”.

Забележете и какво е представлявал ловът в Симитли според разкази на очевидци пред в. “Сега”:

“Самият кмет разбрал със сигурност, че на 1 март президентът е тъдява, когато следобед отишъл на стадиона да гледа приятелски мач между “Атлетик” и местния футболен тигър “Перун”. На стадиона му заявили, че мач няма да има. “Помислих, че се шегуват, ама те ми обясняват, че полицаите не могли да дойдат да охраняват срещата, защото били ангажирани да охраняват около президента. (...) Ловът на вълци е бил подготвен набързо в петък и в него действително е участвал и Първанов”, разказва пък съветникът от ВМРО в Симитли Георги Узунов.

“Познавам хората от ловната дружинка и те ми се оплакаха, че в последния момент ги предупредили. В петък вечерта са ги събрали и са им казали, че ще ги карат в планината да гонят вълците за президента. Първанов също се срещнал и разговарял с тях. Сетне ги инструктирали какво точно трябва да правят. Качили ги на президентските джипове и ги закарали в едно дере. Задачата им била да причакват вълците и да ги подгонят нагоре, за да са по-близо до Първанов и останалите с него. И ги забравили в дерето. Като свършил ловът, президентът си тръгнал, а момчетата от дружинката така си и стоели да чакат в дерето президентските джипове да ги върнат обратно в града. И като не ги дочакали, тръгнали да се прибират пеш”.

Само си представете картинката: президентът клечи в храсталаците, за да пушне животно, което кажи-речи му поставят пред мерника, а накрая слугите от дружинката чакат часове наред да ги съберат от дерето...

Още по-тъпо от това е само хрумването на Първанов да замаже гафа с лова, като отклони вниманието към... филма на Би Би Си за децата от Могилино. Но най-тъпо беше неговото “обяснение”. “Дълбоко ме смути онзи филм, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал”, смръщено каза ловецът на вълци, а разсъждението му силно напомни на една сатирична поема от Валери Петров, в която всеки обясняваше бездарието си с “Тука действа вража шайка, вашта майка...”.

Така и не се разбра как президентът хем е стигнал до извода, че кампанията е “антибългарска”, хем още не е разбрал с какви цели е провокирана. И защо хем визира Би Би Си, хем пък няма представа кой работи срещу родината!?

Дали това объркано умозаключение се дължи само на пукотевицата край Симитли, не е ясно. Факт е обаче, че и без да е ходила на лов, социалната министърка Емилия Масларова също изглеждаше разколебана по въпроса кой стои в дъното на конспирацията “Могилино” и призова “да тупнем по масата и да осъдим този, който го е направил”. За да подкрепи президента, че понякога наистина е по-добре да стреляш по вълци, вместо да приказваш, тя скалъпи и едно забележително изречение, извиращо от дъното на душата й и от върха на мозъка й. “Да, тези деца не са най-приятни, но когато човек застане до тях, когато ги гушне, вижда, че не са страшни и отвратителни”, каза министърката, която не е най-приятна, но ако човек я гушне, може да се окаже, че също не е страшна и отвратителна.

Но да се върнем на Първанов и неговата реч от 1999 г. Там той казва, че “човешките трагедии се дължат не само и не толкова на грешки или на безсилие пред природата, колкото на отсъствието на реална държавна политика”. Странно е защо не споменава и вражите шайки (явно по онова време те подло са си траяли), но пък с това му заключение вече няма как да не се съгласим. Все пак, като си знаем какво представлява президентът...