Коалиционният морал, който надвива правото

Най-малкото, което трябва да се случи на зам. външния министър Чаушев, е глоба от МВР и реакция от Сметната палата

Петър Петров, Сега

Историята с документите на зам. външния министър Чаушев е чудесен пример за светлото българско настояще, в което моралът е едно, а правото съвсем друго.

От няколко дни властите се гърчат в опита си да замажат скандала. Прекият му шеф във външно министерство отклонява въпросите. Правителството, прокуратурата, Сметната палата бездействат, премиерът и МВР мълчат. Разчитат на вечното "всяко чудо за три дни".

Самият Петър (Феим), пребивавайки в момента в Малави, също не си помага особено. Даде вече няколко телефонни интервюта, а публиката доби представа за изтънчените маниери на висшия дипломат.

Когато вчера не чу въпроса на водещия по БНТ, вместо "моля" попита "кое". Все пак настоящият скандал не е заради ценза му.

Първо трябва да се изясни как се казва един от зам. външните министри в настоящото правителство.
До момента

фантомът Чаушев дава безсмислени обяснения

Твърденията, че човек от властта, който е в управата или има дялове във фирми, не следва да отбелязва това в декларацията, която подава пред публичния регистър на Сметната палата, са пълен нонсенс.

Още повече, че въпросното оправдание се гарнира с твърдението, че такова задължение имали само онези, които получават доходи от тази дейност.

Зам.-министърът дотолкова няма идея какви са му задълженията по закон, че дори риторично запита: "Ами ако съм шеф на домсъвет, трябва ли да го декларирам пред Сметната палата?!".

Какво съдържа декларацията за публичния регистър? В нея има две отделни графи. Едната е за притежаването на ценни книжа в акционерни дружества и дялове в дружества с ограничена отговорност.

Тук е без значение дали са получавани някакви доходи, или не, дали фирмите работят, или не, дали са в процедура по ликвидация и заличаване. Целта е да се осветли имуществото на съответното лице на властова позиция и да се следи дали няма някакъв конфликт на интереси.

Съвсем отделна е графата за това дали деклараторът е получавал пари и доходи от съответните ценни книжа, стопанска дейност или участие в управлението на дадена фирма.

И тук се натъкваме на нещо странно. Ако Чаушев наистина участва в управата на фирми и има дялове в тях (както е според фирмените регистри), защо името му не фигурира в доклада на Сметната палата за лицата, за които е установено несъответствие между декларирано и налично?

Със сигурност той може да бъде глобен от МВР. Особено ако се окаже верен още един парадокс.

Според Чаушев той винаги е бил Петър по документи - по лична карта, паспорт, шофьорска книжка и в нотариалните актове.

Според съда в Пещера обаче той е подал молба през април 2001 г. за промяна на името. И е имало решение, че Петър става Феим Чаушев.

Това решение е било валидно до лятото на 2006 г. - или иначе казано, повече от 5 години. После, след скандал с едни съмнителни лица, които са си променяли имената в съда в Пещера, съдебните решения, включително и за преименуването на Петър във Феим, са отменени.

И той пак е станал Петър

В България съдебните решения са със силата на закон. Или иначе казано, когато на 5 април 2001 г. той от Петър е станал Феим, е бил длъжен до 5 май с.г. да отиде и да подмени документите си за самоличност.

Законът за българските документи за самоличност е категоричен в тази посока - който в 30-дневен срок не смени документите си при промяна на името, се наказва с глоба от 20 до 150 лв.

Тази глоба е следвало да му бъде наложена и още веднъж. Когато през юли 2006 г. е отменено съдебното решение, с което той от Феим пак е станал Петър.

Защото същото задължение за смяна на документите за самоличност е било налице и в онзи момент.

Законът изобщо не се интересува от това защо е променено името. Той указва, че при смяна и промяна лицето е длъжно да отиде в МВР и да си извади нови документи.

Вчера пред БНТ Чаушев замота историята със съда в Пещера. Смутолеви, че

едва ли не за първи път чува за подобно нещо

Което не му попречи да добави, че "то и съвсем случайно стана в съда в Пещера". Значи все пак признава, че е имало съдебно решение, с което пет години е бил Феим.

Чаушев със сигурност си е вадил поне международен или дипломатически паспорт между 2001 г. и 2006 г.

И е било повече от естествено МВР, което отговаря за документите за самоличност, да е имало съдебното решение, че той не е Петър, а Феим.

И да установи това. И да го глоби. И да му направи поне забележка. Нека само си представим какво ще се случи на обикновен гражданин при подобно нещо.

Хората ги скъсаха от глоби чрез един скрит в закона текст за задължително връщане на международния паспорт до три месеца на изтичането на валидността му. Без значение дали искаш нов.

Затова и мълчанието на МВР е нелепо. Освен ако Чаушев също не е обект на оперативна комбинация както Будимир Куйович, на когото МВР напълно незаконно е издало паспорт с българско име. Но да оставим черния хумор настрана.

Интересно развитие ще има и покрай обстоятелството, че Чаушев се е опитал да се възползва от една екстра и привилегия в закона, но му е било отказано.

Става дума за разпоредбата от закона за гражданската регистрация, според която лице, на което насилствено са сменени имената, може да поиска от общината да му върне името.

А не да ходи пред и чрез съд да прави същото. Но самият Чаушев твърди, че му е отказано. Защо?

И докато органите, съучаствали в този документен миш-маш, си траят,

Чаушев продължава с нелепите твърдения

На министър Калфин казал, че има две имена, защото бил теглил кредит ?! Пред медиите говори, че това се налагало по някакви семейни причини.

Бил женен за германка. Затова си извадил от общината бележка, че Петър Чаушев и Феим Чаушев са едно и също лице.

Това се признавало в Германия и било смешно да не се признава в България?! Но не е смешно.

С бележка от общината ли този зам.-министър пътува в чужбина и подписва междудържавни споразумения?

Абсурдът "Чаушев" може да бъде надминат само ако всичко това остане ненаказано.

Защото според правото той подлежи на глоби и на проверка за попълване на документи с невярно съдържание. Въпросът е какво гласи коалиционният морал.