МРЪСОТИЯ

Коментар на Георги Папакочев за Дойче веле. С приближаването на края на мандата на коалицията в България, страната е разтърсвана от отблъскващи скандали, а обществото става свидетел на все по-мрачни прояви на извратеност и поквара. Петнадесет месеца след влизането на България в ЕС и година преди поредните парламентарни избори, управлението на страната очаквано навлезе в отчайващо гротескна фаза.

Неспособно да се справи с нарастващите икономически и финансови проблеми, проядено от корупция и криминална престъпност, разтърсвано от социално недоволство и засилващ се хаос в обществото, неговите представители все по-често изпадат в публична неадекватност, а техните изявления поставят повече въпроси, отколкото дават отговори. Замразяването от ЕК на средствата по трите европейски програми с основателните подозрения за корупция вместо да подтикне управляващите към бързи и безкомпромисни действия за разкриване на виновните, ги „вдъхнови" да наприказват куп безсмислици, като, например, че нямало нищо смущаващо в този акт на Брюксел, че причина за мярката бил „информационният вакуум с Брюксел" и дори, представете си нахалството, че чиновниците в ЕС, проявявали „липса на професионализъм".

Държавният глава Първанов, който в деня след овъгляването на деветимата български граждани в горящите ЖП вагони на ловен излет отстрелваше лисици, ни в клин, ни в ръкав, обвини ББС и авторите на разтърсващия филм за изоставените деца в Могилино за „антибългарска кампания".

Направи го в момент, в който педофил-рецидивист застреля с ловната си пушка 15 годишно момиче и рани още две деца от дом за младежи, лишени от родителски грижи в малък провинциален град. Видимо фрустрирания от събитията президент запокити по стар апаратен рефлекс лексикалния архаизъм към империалистическия Запад, понастоящем европейски партньор на страната, и, разбира се, не видя нищо „антибългарско" в протестите на група махленски „патриоти", които ореваха медиите срещу предложението немощните деца от Могилино да бъдат преместени в техния провинциален крайградски квартал, защото щели да им загрозяват гледката.

От своя страна министърът на здравеопазването, положилият Хипократовата клетва лекар-хирург с професорска титла Гайдарски, сложи в малкия си джоб всички човеконенавистни расови теории с изявлението, че „само перспективните деца следвало да бъдат изведени от домовете и да се интегрират в обществото". За „безперспективните" остана да се досетим сами.

Така, към облаците прах и боклуци, които пролетните ветрове разнасят тези дни в България, се прибавиха и купчините словесен отпадък, натворен във висшите етажи на властта.

Казано накратко - държавата затъна в истинска мръсотия.