Двойствена икономическа самоличност
У нас богатите се правят на бедни, а властта представя бедните за богати

Галин ЙОРДАНОВ

“Каквото и да стане, дори да загубим властта, трябва да го запазим”, казва г-н Велински на затворническия доктор в епизода “Възкръсналият мъртвец” от филма “На всеки километър”. Казва го по адрес на доносника-провокатор сред комунистите в килията и допълва: “Той ще ни потрябва”.

Действието се развива през пролетта на 1944 г.

Мнозина смятат, че за персонажа Богдан Велински авторите Павел Вежинов и Свобода Бъчварова са ползвали като прототип суперполицая Никола Гешев.

Така през 1969 г., когато е заснет епизодът - сиреч, докато българите още градят “развитото социалистическо общество”, сценаристите на филма - волно или не - правят много важна историческа препратка.

Защото самият Гешев, като агент на поне 2 чужди разузнавания, избягва около 9 септември през Турция и Египет, за да доживее старините си на Запад.

На раздяла с родината обаче, запитан защо тръгва само с едно ръчно куфарче за багаж, той оставя заветните думи: “С това куфарче аз ще управлявам България поне 50 години! Дори и след моята смърт!”

Е, дори такива, които не ги тресе шпиономания, могат да се сетят, че в куфарчето си Гешев е носил компрометиращи досиета на важни личности. Иначе казано, на онези, които действително ще управляват по-нататък България. И не 50, а повече години; засега - 64.

(По-любопитните биха могли да проверят кои от съставлявалите актива на Политбюро и ЦК на БКП след 1944 г. са имали преди това контакти с Гешев.)

Ето какъв е резултатът в наши дни. На 18 март 2008 г. българските медии отразиха елементи от битността на друг един “двоен агент”. Не толкова изтъкнат като Гешев - Велински. Ама и не чак човек от улицата: цял заместник-министър на външните работи!

Бившият агент “Бисер” на ДС от Крумовград, под името Петър Юриев Чаушев действал като бизнесмен в поне 3 дружества и въртял крупни далавери у нас и в чужбина - от Германия до Кувейт.

Под името Феим Юсеинов Чаушев пък, същият от януари 2003 г. станал зам.-министър на младежта и спорта - вероятно, за да помага на недостатъчно образования сладкар Лучано, а от есента на 2005 г. служи като дясна ръка на левия външен министър Калфин. Ей на това му се вика биография! Тук всякакви Гешевци биха посърнали.

Ако нещата опираха само до психичния синдром множествена самоличност, щеше да говорим за медицински случай.

Обаче феноменът Бисер-Петър-Феим (звучи малко като “Емерсън, Лейк енд Палмър”) също така години наред не посочвал надлежно в своите данъчни декларации всичките си материални активи.

Което, разбира се, е масова практика за хората във властта у нас и едва ли въпросният зам.-министър може да впечатли някой от върхушката с чисто ново “Ауди-6” или с лъскави костюми - въпреки скромните си на книга доходи, та да му потърси сметка. Ако пък някой по-съвестен го атакува с въпрос “как не те е срам”, той ще отговори: “Че я виж как живеят зам.-министрите в другите държави от ЕС”.

Живеят, да, обаче как живеят обикновените им граждани? Заради онова злокобно куфарче на Гешев, в България червената номенклатура за 64 години така се окопа, така грижливо заварди всички наистина важни властови постове, че там не може да проникне дори Худини.

Сменяйки сини, червени, жълти и “коалиционни” правителства - подобно на ротационния принцип в председателството на Европейския съюз - начело на държавата се въртят все хора, зависими от някогашните тайни служби.

Отделно, последните пък - за да заместят някогашните извънпартийни организации, въведоха тайни общества от масонски тип. И както някога писател отивал на лов в една дружинка с бай Тошо, така днес приближен до властта телевизионен водещ яде на една трапеза с държавния глава.

Сиреч, горе нищо не се е променило. Но се промениха значително нещата долу - при обикновения българин.

Независимо от обещанията след дворцовия преврат срещу Тодор-Живковата клика и “разграждането на тоталитарните структури”, за което баеше Желю Желев, преходът от социализъм към капитализъм разчупи някогашната социална структура от 20 % по-заможни и 80 % нещо като средна класа, но без крайно бедни.

Остави обаче у нас латиноамериканска: 7% богати - в т. ч. няколкостотин свръхбогати олигарси (притежаващи поне 80 % от материалните активи в държавата) и 93 % граждани с “плаващ” икономически статут - от дребни бизнесмени (умишлено мачкани с всякакви средства от върхушката, за да не достигнат нивото на средна класа); през огромна армия от пролетаризирани хора на наемния труд; друга армия от “професионални” безработни и крайно бедни (само в София бродят над 15 000 просяци и клошари); плюс трета армия от “професионални” гастарбайтери (т. е. поработващи временно в чужбина).

И статутът на тези 93 % като икономически субекти е наистина плаващ, понеже има постоянно преливане между 4-те категории: никому не е гарантирано собственото утре.

Липсата на национална икономическа политика по време на прехода - а такава не се прави от министри с 3 самоличности - остави България на последно място в ЕС. Самите нови капиталисти у нас имат поведението или на попаднали в Лас Вегас комарджии, или на проникнали в богаташка къща взломаджии, страхуващи се да не ги спипат.

Оттам иде и поведението им като работодатели: не търсят хора с потенциал, а най-изгладнели; не им плащат нормално, а колкото “за очи”. Което не е никакъв капитализъм.

Днешната ни стопанска система съдържа в себе си дори закодирана престъпност. Защото вече 18 години елементи от бившия номенклатурен цивилен и униформен елит въртят огромни парични средства, но вместо градивно - към производство, предприемачество и законна търговия, ги насочиха в открито престъпни направления: тъмни приватизационни сделки, ембаргова търговия, контрабанда, финансови пирамиди, трафик на всякакви забранени от международните конвенции “артикули”, хазарт, проституция и пр.

Печалбите обаче от всичко това са “мръсни” пари, които трябва постоянно да се “перат” и така възпроизвеждат отново и отново същия модел.

Няма как обикновеният българин да промени стандарта си, докато е принуден да живее в такива условия. Според социолози, показателите за благосъстоянието на средностатистическия човек у нас не надхвърлят 40 % от онези към 1990 г. Обаче, за компенсация, постоянно слушаме как животът ни става все по-добър.

По Нова година Станишев говори за “изпълнени цели” на правителството, за “рекорден обем чужди инвестиции” у нас и заяви: “Като цяло, 2007 г. бе успешна за страната”.

На 18 март Петър Димитров каза, че “икономиката ни расте бурно”. Същият рефрен за невероятното ни добруване поддържат министрите Орешарски и Масларова. А пък иначе, единственото съсловие, което още не е излязло да вика “Оставка!”, е май само висшата държавна администрация.

Така стигаме до парадокса, че българите имат двойствена икономическа самоличност.

От една страна, богатите укриват огромна част от доходите си - защото е със “сенчест” произход (Долорес Арсенова дори стига до крайност, като отива с колело до луксозния си джип).

От друга, управляващите се мъчат да представят пред Европа и света обикновените българи като все по-заможни. Пред такъв случай на множествена самоличност дори Фройд и Юнг ще се стъписат!