Генерален разпад

Той, значи, бил разговарял той с разбойниците, за да ги помоли известно време да не правят зулуми. Да се кротнат за малко, докато влезем в Европа, пък после пак да правят каквото щат. Дело извънредно родолюбиво и национална отговорно значи бил извършил.

Също като лудия, дето влачел тухла, вързана на каишка. Пита го главният лекар : „ Ти какво влачиш, куче ли ?”„ Как така куче. Това е тухла” – отвръща лудият. „Аа, излекувах го значи” – мисли си докторът и го изписва. А лудият, вика, се обръща към тухлата: „Видя ли, Шаро, как го преметнахме… „

Та и Румен Петков преметна Европа. Станахме европейци, значи, благодарение на Руменпетоквите гяволъци.

Разбира се, на тия махленски локуми доста махленци могат и да повярват. Но дори и съвсем простоватите и доверчиви махленци би трябвало да се запитат като как така вътрешният министър отпочва тия широкомащабни и общонационално политически действия без знанието на президента и премиера.

Освен ако президентът и премиерът /особено премиерът/ не са някакви пълни мижитурки, които въобще не заслужават да бъдат осведомявани за каквото и да било важно, най-малко пък за разтърсващите изпълнения на вътрешния министър.

И освен ако Румен Петков не осигурява пари за БСП, президента и премиера тъкмо благодарение на подмолните си връзки с престъпния свят. Или ако не разполага с някакви особени тайни от рода на „Петролгейт”, с които да ги разобличи и двамата.

И освен ако ония служебни взаимовръзки, които сплитат тъканта на българската държавност, не са вече дотам разнищили, че тя да замяза на прососурляк. Особено при Министерството на вътрешните работи.

Правят в това министерство разследване разните служители и се добират до важни сведения. Но не докладват за тях на висшестоящите началници. Не докладват на заместник-министъра си или на министъра си. Не докладват на вицепремиера, на премиера и на президента си. Докладват на някакъв малък уж депутат от някаква малобройна парламентарна група на една партийка с незначително уж влияние. И разследваният попадат в прокуратурата не чрез МВР или управляващите, а тъкмо чрез този депутат.

Това обръщане надолу с главата на основни начала в служебните отношенията на едно силово министерство би трябвало сякаш да бъде порицано, а виновните – порицани, наказани, уволнени и разследвани.

Но от друга страна, може пък да заслужават одобрение, награди, похвали и повишение.

Защото има едно „мъничко” обстоятелство, което променя изцяло естествените взаимоотношения в силовото министерство.

То е, че следствието разкрива подкупност и престъпност не другаде, а тъкмо сред висшето началство на МВР.

И че това подкупно началство явно е покровителствано от вътрешния министър.

А пък вътрешният министър явно се покровителства /поне засега/ от премиера.

И най-важното.

Служителите, генералите и офицерите от Министерството на вътрешните работи нямат никакво доверие нито на своите началници, нито на днешното българско правителство, но пък имат доверие на народен представител от малка опозиционна партийка. Това все пак може да се обясни и разбере. Но остава още една загадка. Как са се осмелили всички тези хора да пренебрегнат своите началници и да се доверят на депутати от опозицията, след като знаят, че ще бъдат разследвани, уволнявани, че и арестувани. Дали пък не са герои, готови да се пожертват заради висшата полицейска правда и свещената война срещу престъпността ? Едва ли. /Макар че всичко е възможно, дори някоя проява на смелост и почтеност./ Но много по-вероятно е да си правят една съвсем човешка сметка. Да преценят, че сегашните управници след година могат да станат бивши управници.

А по някакъв начин във властта да влезе /ако има коалиционно правителство например/ сегашният, уж никакъв депутат от опозицията. В политиката всичко е възможно. А се знае също, че полицаите, които днешните управници решиха да тормозят, се ползват с тайната, че и не толкова тайна подкрепа на Бойко Борисов. И ако той дойде на власт сегашните изгонени от Министерството на вътрешните работи служители, ще се върнат там на бял кон, на бял мерцедес или на каквото там песе им се полага. Историята показва, че разстоянието от затворническата килията до министерската стая никак не е дълго. /И в двете посоки/.

Та така нещата се подреждат и всичко си идва на мястото. Но повечето хора в България, допълнително объркани от слепените за властта и олигархията медии, никак не могат да вдянат за какво иде реч. По славянски се чешат на определените за това места и си думат: „Леле, какви работи стават. То демокрацията била голям цирк”. А всъщност в цялата тая неразбория се провижда и нещо добро. Българската демокрация е проработила. Поне едно колело от механизма й се е завъртяло. Защото демокрацията предполага разделение, взаимно наблюдение и взаимен контрол /с изискване да се спазват съответните правила и отговорности/ между властите.

Когато отделните власти – законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна, се сдушат помежду си, демократичното управление се изражда в олигархия. Най-вече ако гражданите гледат на властовите калимери равнодушно и овчедушно. Но властта на малцината, колкото и мощна да е, има едно много слабо място. Ако само една брънка от навързаните в олигархичен синджир служби и институции се изсули от общата зависимост и обвързаност, то „калимерата „ се разтурва, а олигарсите тутакси се превръщат в оперативно интересни лица. Понякога за такъв пробив е достатъчна почтеността и смелостта на само един човек. Стига, разбира се, той да има поддръжката на гражданското общество, или на опозицията поне. И за предпочитане опозиция, която може някой ден да дойде на власт. Защото какво би станало, ако нямаше никаква надежда управлението на тройната коалиция да бъде сменено. Ами Илия Илиев, или който и да било там офицер от службите никога по никакъв начин не би си позволил нито да разследва, нито да докладва за престъпленията на който и да било от своите началници. А началниците никак не биха се притеснявали да се сдушават с престъпния свят. Нито пък политическите управници, защото подкупността би била повсеместна, всеобхватна и вероятно неизкоренима. Такава, каквато е в много страни от Азия, Африка и Латинска Америка.

Ако пък коалицията падне от власт, то би било много смислено и народополезно сегашните властници да бъдат разследвани от всички държавни служби – прокуратура, Сметна палата, Държавен финансов контрол, данъчни власти, ГДБОП и какво ли не още. Така както беше разследван Костов. Би било не само смислено и народополезно, но също забавно и поучително. Защото всички правителства оттук нататък биха се сапикясвали, преди да се впуснат в далавери и завери, знаейки, че рано и късно ще отговарят за делата си. И няма да има нужда да лъжат който и да било европейски комисар или доктор, че не влачат тухла на каишка, а се борят с разбойници и подкупници. Още повече че комисарите и докторите не са чак толкова тъпи, колкото ги мислят нашите хитреци. Никак даже не са. И няма вечно да повтарят едно и също.