Ваканцията свърши, започна...

..отново голяма въртележка с учебните занятия в републиката

Поглеждам програмата. Първият час е по „морал и право”. Доста объркан предмет. Ако кажеш, че моралът има право, получаваш двойка по политическа подготовка. Ако кажеш, че правото има морал, губиш делото поради липса на свидетели. Омагьосан кръг! Затова Брюксел постоянно пише двойки на съдебната система, а прокурорите и мутрите танцуват по двойки. Истинска веселба! Въпросът с повишена трудност е „какво да правим с парите, които Европа ни отпуска за борба с корупцията”? Да ви кажа...

Това предлагам на надзорниците –
да спретнем курсове с париците:
за политици сред затворниците
и за затворници сред политиците.

Простете за римите, но така е то – един народ започне ли да говори в рима, ситуацията е нетърпима.

Няма как. Ваканцията свърши. По програма вторият час е по математика. Вече осемнайсет години учим простите математически действия - събиране и изваждане. Някои събират еврофондове, други събират гласове по изборите, трети събират милиони от закуски, четвърти събират медни проводници с брадва, но ако се наложи, всички вадят от джобовете си рушвети и компромати. Някои вадят и пищови. Голямо събиране и изваждане пада. Само дето сметката все не излиза. Дори финансовият министър е бил забелязан да пуска тото като единствения начин да върже бюджета. Иначе той е старателен ученик, нищо че са го взели на подбив в училищния стенвестник. По повод задачката с плоския данък, някой шегаджия е написал това:

Че задачата министърът сгреши
нямаме съмнение -
социалното неравенство реши
като уравнение.

Третият час в програмата, разбира се, е по граматика. Много нужен предмет! Ето, часът започва, учителят влиза в клас и казва:

- Да внимават всички неизпитани!
Дайте примери за този феномен –
събирателните съществителни!
А децата отвръщат:
- Инкасаторка! И данъчен агент!

Знаят децата кои са събирателните съществителни. Знае ги целия народ. Но от това не му става по-леко. Затова народа си е глътнал граматиката и пустосва наляво-надясно, без да спазва нормативната уредба на изящния български език. Нищо. Има време. Ще се научи. Ако не се научи сам, то... ще го научат те него!

Четвъртият час е по химия. Тук сме особено силни. Дори ходим по олимпиади! Прославяме родната химия по света! По този повод един отличник от Ботунец между формулите на химичните елементи е написал:

Тука, на Кремиковски ливади,
няма по-добри химици на света!
Първи сме на всички олимпиади,
щото химията си ни е в кръвта!

Да, цялата Менделеева таблица ни е в кръвта. Затова ни третират като полезни изкопаеми.

В занятието по българска литература също е интересно. Ще разглеждаме разказа от Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа”. Помните го нали – слепият старец с големия идеализъм. Ако госпожата ме изпита, ще й кажа нещо за отличен. Слушайте:

Истините често са безвредни,
но от таз настръхват ми косите:
Ако дядо Йоцо ни погледне,
ще му причернее пред очите!

Ако литераторката е от опозицията, ще ми пише шестица. Но ако е от Тройната коалиция, пак ще повтарям заради литературата.

Както и да го погледнем, обаче, ваканцията свърши, драги съученици. Започна пълната учебна програма. А една програма не може да бъде пълна, ако в нея няма час по физическо. Особено лека атлетика. И най-вече гладко бягане. Защото...

Спринтира всеки в общия нагон,
без капка чувство за отборност.
Ще имаме пореден шампион
по бягане от отговорност.

Хубави са часовете по физическо възпитание. Обичаме ние леката атлетика, стига да не си бягаме от късмета. Но и часът по пеене също не е за пренебрегване. Напоследък пеенето е любим предмет! Пропяха генералите от МВР. Някои пеят художествено, други пеят фалшиво, трети пеят на ушенце, общо взето какофонията е пълна. Все едно, че сме в шоуто „Пей с мен” или „Мюзик айдъл”. Всички пеят и се подслушват взаимно. И в тази тотална информационна шумотевица ти се иска да запееш и ти:

Пей ми, славею чудесни,
пей със звънкия си глас,
та и твойте сладки песни
в чалга да превърна аз!

Не знам дали това стихче е от учебника по музика, но няма да се учудя, ако в министерството на образованието го харесат и догодина го публикуват на първа страница.

Ваканцията наистина свърши. Започна се, драги съученици. По-точно – пак ни започнаха. Нали сме в голямото училище „Европа”? Колкото и да сме калпазани, лека-полека ще си вземем матурата. Я що десетилетия са пред нас! Времето е наше, както се казваше едно време. Но и това е до време. Затова е крайно време да си научим урока. Поне за тройка.