Британски спътник разкри иранската работилница за балистични ракети, които могат да поразят Европа

Неизвестният досега изследователски и тестов полигон на 230 км. от Техеран бил “маскиран” като “космически център”

Снимки, направени от британския шпионски спътник Digital Globe QuickBird, разкриха неизвестен досега ирански изследователски център за разработването и сглобяването на балистични ракети с далечен радиус на действие, които могат да поразяват цели в Европа, съобщава британското издание The Times. Секретният полигон бил открит на мястото, където на 4 февруари т. г. Иран изстреля “изследователската си ракета-носител” “Кавошгар-1” (Kavoshgar-1), в рамките на своята “космическа програма”.

Направените 4 дни след пуска на ракетата спътникови снимки били анализирани от  бившия инспектор по въоръженията в Ирак и сътрудник на Масачузетския технологичен институт в областта на отбраната, д-р Джефри Фордън (Geoffrey Forden). Според него, в комплекса всъщност се разработват балистични ракети с радиус на действие 6000 км.  В подкрепа на тезата си, д-р Фордън посочва, че неотдавна построено на полигона здание е аналогично по размери и конструкция с центровете за сглобяване на балистичните ракети с далечен обсег Taepodong-1 в Северна Корея.

Бившият оръжеен инспектор припомня, че Иран ползва севернокорейските ракетни разработки и ги копира за създаването на собствените си балистични ракети с различен радиус на действие. Оригиналната севернокорейска ракета Taepodong-1 се състои от 1-ва степен на течно гориво на базата на ракетата Nodong, чийто ирански еквивалент е Shahab-3, 2-ра степен на течно гориво на базата на ракетата “Скъд” и 3-та степен на твърдо гориво. Според Фордън, производствените и тестови обекти на полигона са предназначени за работа именно над 3-тата ракетна степен на твърдо гориво.

“Изследователската ракета” Kavoshgar-1, изстреляна в присъствието на иранския президент Махмуд Ахмадинежад, е създадена на базата на Shahab-3B – иранската разновидност на севернокорейската балистична ракета Nodong на течно гориво.

Неизвестната досега ракетна база на Иран е разположена на около 230 км. югоизточно от столицата Техеран. За съществуването й и скритото й военно предназначение първо съобщи специализираното издание Jane's Intelligence Review, което също цитира анализа на Фордън. В него се посочва, че става въпрос за “разрастващ се, важен стратегически обект с високо ниво на сигурност, на който продължава да се води активно строителство”.

Анализът на обектите от комплекса показал, че иранската страна вероятно ще създаде балистична ракета с обсег 6000 км. в рамките на 5 години. Оценките на специалистите се потвърждават и от плановете на президента Джордж Буш за пускането в експлоатация на Противоракетния щит в Чехия и Полша до 2013 г., посочва редакторът на Jane's Intelligence Review по въпросите на неразпространението на ядреното оръжие, Авитал Джоханан (Avital Johanan).

На срещата на представители на Международната агенция за атомна енергия на ООН IAEA с ирански военни ръководители на 25 февруари, международните  военни инспектори също изказаха опасенията си, че Иран изучава възможностите за монтирането на ядрени бойни глави на балистичните си ракети със среден обсег на действие. Техеран отхвърли категорично тези обвинения.