Брюксел иска обяснение за ксенофобски прояви

Европейската комисия поиска от българското правителство да даде обяснения по повод заплахите със смърт и ксенофобските прояви в медиите срещу български и германски учени по повод историческо проучване.

Дойче Веле съобщи, че комисарят за правосъдие и вътрешен ред Франко Фратини е поискал от българските власти да съобщят дали са взели мерки срещу смъртните заплахи и ксенофобски прояви в медиите срещу изкуствоведа Мартина Балева и изследователя Улф Брунбауер - автори на проекта "Митът Батак".

Поводът за това е питане на германският евродепутат Вернер Ланген, съобщи "Дойче веле".

Искането за информация е изпратено до министъра на правосъдието Миглена Тачева. Тя вече е изпратила писмо до Фратини, в което съобщава, че проверка на Съвета за електронни медии не е установила нарушение на закона, а все още се чака отговор от прокуратурата.

Говорителят на Фратини Фризо Роскам заяви пред "Дойче веле", че смъртните заплахи, омразата и ксенофобията излизат от рамките на правото на критика и противоречат на основните човешки права.

Той припомни, че България е подписала директивата "Телевизия без граници", с което се е ангажирала да се грижи за пресичането всякакви прояви на омраза по електронните медии.

"Митът Батак" е изследване върху картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане". Няколко вестникарски публикации, многобройните декларации, включително и на президента Георги Първанов и други политици, обаче заклеймиха проекта като опит да се пренапише българската история.

По-рано днес британският "Файненшъл таймс" припомни, че ЕК може да наложи санкции на България, ако установи, че не са спазвани принципите на демокрацията, човешките права и правовата държава.