Позорището на гузната ни съвест

Нека предвидим целувката на Юда

Цанко Живков

София в географското си положение е на височко - 500 метра над морското равнище. Парламентът и правителството са на самата бучка на това равнище, та се вижда отвсякъде в страната, от Европата и дори отвъд океана безподобният фарс, театрото или позорището, което от доста дни се разиграва в тях.

Организирани мафиоти и дезорганизирани меверисти така са си омешали капите, та не може ясно да се разбере коя на кого е, кой яде и пие (лъже и краде) и кой на кого плаща сметките. Конфликт няма, тъй като вълците и вълкодавите са се съортачили заедно да доят и стрижат стадото.

И след като туй стана безпощадно ясно, започна и същинската буфокомедия. Горещият картоф на изплувалата истина взе да се прехвърля по цялата верига - от министъра, до регистъра: нерегламентирани (пък и регламентирани) срещи с мутри от подземния свят, с всевъзможни куйовци и муйовци, с кражби и далавери за милиони с дрога и алкохол, с цигари и бандероли, с криминални обръчи от фирми и черни партийни каси, с планирани и през ден изпълнявани “мокри поръчки” и т. н. Презимувалото кълбо на змиите се разшава и стой да гледаш какво взаимно плюване и хапане започна.

Троицата влъхви - халваджията, бозаджията и локумджията, видяха какво става, ама си рекоха: “Вярно, много лайна, ама наши!” И за да си ги опазят, създадоха комисия и подкомисия, дирекция с поддирекции. Замислят пак нов закон, забравили, че на калпавата ракета все космосът й пречи. Възложиха доклад на яловата крава да реорганизира и поучи другите как се мляко дава. Въртят и сучат по килифарски, само и само да докретат до края на мандата си, за да си довършат гечинмека.*

В най-напечения момент жълтата лисица се ската чак в Португалия, после уж при нашенците в Румъния. Но тук достойно го заместват шутовете му Велчевци, Кътевци, Ралчевци, които ни разсмиват с басните си за добрия цар, оправил народа си за 800 дни, разбил двуполюсния модел на управление (като го заменил с триполюсния), за което получил и платата си - хиляди декари народна гора и няколко дворци отгоре.

Пашата Доган с шербетената усмивка тихомълком си плете и пълни кошницата, а хранените от него мекерета от триста дерета вода носят да ни убедят колко велик е Аллах и неговият пророк на Земята.

Сергей Дмитриевич и червеноризците на столетната грешница, след като оглушиха всички с приказките си “един за всички”, сега явно и тайно заговорничат с бойния призив “всички за Румен”, за да замажат всичко, каквото могат. Тъжно и жалко е да гледаш иначе прилично облечени мъже, гладко обръснати (с малки прокурорски изключения), че и дами, приятни във всяко отношение, с претенции за образованост, с дипломи, с научни трудове и титли, играещи роли на добри родители, на почтени съпрузи и съпруги, да се превръщат в долнопробни клакьори, да кривят души и съвести във витийствата си, като наричат черното бяло, да се гънат и влачат по корем, готови на всякакви лъжи и измами, гадости и дори престъпления, стане ли реч да опазят кокала, който са захапали, да защитят линията и повелята на партията майка.

Това позорище го гледат няколко милиона в нашата страна и стотици милиони в Европа и по света. И се чудят как и защо се е пръкнало? Та нали всички знаеха и говореха, че българите са скромни, трудолюбиви, разсъдливи, пестеливи, безкрайно търпеливи, издръжливи, незлобливи. Тъй беше и сега така е! Но идва един момент, когато келът на българина кипва и тежко тогова, който го е довел до това състояние. Последното не толкова отдавнашно “кипване на келя му” беше на 4 януари 1997 г.

Кои и защо са го забравили?

И сега, по време на Страстната седмица, когато се обръщаме към Христовите страдания, когато постим, за да възвеличим човеколюбието му, не е ли време да се замислим и за себе си, и за онези “книжници и фарисеи”, които винаги правят така, че и до днес законите в България се обръщат винаги в полза на тези, които могат да ги ползват както си искат. Не е ли време точно в тези дни да се вглъбим в своите малки български страдания и да покажем на призваните, че може да не сме богоизбран народ, но и ние имаме и кураж и памет и все още сили, та да се преборим с онези, които винаги се прощават с народа си с целувката на Юда. Пък и не е ли време в това позорище на гузната ни съвест да се сменят най-сетне актьорите и наистина там да се играе на разбираем български език. Оня, на който четем молитвите си.

* Геченмек (тур.) - парче вкусен хляб