Куба на Раул Кастро изхвърли някои от най-безумните си ограничения
capital.bg
Допреди месец Куба беше единствената държава в света, в която бяха забранени за свободна продажба тостерите. Кубинците не можеха да си купят легално също така микровълнови печки, компютри, климатици или DVD плеъри заради опасенията на властите от срив на енергийната система на страната. Тези абсурдни аспекти от ежедневния живот явно са сред основните причини за недоволството на кубинците, тъй като именно тях новият президент Раул Кастро побърза да премахне. Освен че вече могат да пазаруват електроуреди, жителите на Острова на свободата ще могат да говорят легално по мобилни телефони, каквито досега имаха само чужденците, работещите за чужди компании и партийните ръководители, и ще могат да спят в хотелите и курортите си. Това са само част от цяла поредица реформи, които президентът наложи ударно в първия месец от управлението си. Въпреки 76-те си години Раул Кастро се оказа
завидно схватлив политик
Във втората половина на миналата година де факто управляващият Куба брат на Фидел накара всички местни клонове на комунистическата партия и работническите профсъюзи да провеждат срещи с хората, на които анонимно да се записват оплаквания, проблеми и предложения. Резултатите от това доста мащабно проучване не станаха публично известни, но могат да бъдат лесно отгатнати по реформите, които Раул предприе след официалното си избиране. "Раул се справя с вътрешния натиск, като решава бързо подобен тип проблеми и така увеличава популярността си", коментира за "Капитал" специалистът по Латинска Америка от изследователския център "Чатъм хаус" проф. Виктор Булмър-Томас. "Той мина през много дълъг процес на изслушване, преди да дойде на власт - обиколи цялата страна и наистина чу какво имат да му кажат обикновените хора. Тогава осъзна, че много от недоволството е концентрирано именно върху тези въпроси - неспособността да притежаваш дома си, да имаш мобилен телефон и да говориш с роднини извън страната".
Промените далеч не са само консуматорски. Държавата започна да раздава по бърза процедура нотариалните актове за хиляди домове, които кубинците са получили през изминалите 20 години като служители на държавните фирми и собствеността върху които бе притеснение за мнозина. От този месец пък фермерите в Куба ще получават повече земя срещу по-голяма продукция и ще имат свобода при определяне на културите, които искат да отглеждат. Те все още ще се съобразяват с правителствените квоти и са задължени да продават излишъците на определени цени, но новият президент лично гарантира, че държавата ще се разплати по огромния дълг към земеделците, който е натрупала в последните години.
Стъпките към стимулиране на частната инициатива са забележителен пробив в дълбоко комунистическия път на Куба. Подобно послание носи и отпадането на тавана за заплатите, като тенденцията е заетите в почти изцяло държавната икономика да получават повече пари за повече свършена работа. Куба на Раул Кастро явно гледа натам, където в момента се намират Виетнам и Китай - комунистическо управление с по-либерална икономика, макар да е все още далеч от тази цел. "Той знае, че е много важно да демонстрира, че е различен от брат си", казва Булмър-Томас за новия президент. "Това е хитър ход. Така може да остане
необезпокояван на власт
поне 2-3 години, преди кубинците да започнат да приемат тези неща като даденост и напрежението да нарасне." Братът на оттеглилия се Команданте засега има шанса да извършва реформите си без особен натиск отвън. "Със сигурност такъв натиск няма да дойде от ЕС, а нито един от тримата кандидати за президент в САЩ не иска да увеличава напрежението в Куба", смята Булмър-Томас, който преподава в университета на Флорида. Още повече че сега в САЩ има и заинтересувани групи, които продават големи количества земеделска продукция и нямат интерес от нестабилността.
Този вакуум позволява на Раул да пресмята ходовете си сам, като някои експерти подозират, че той дори не се съветва с брат си за промените. Каквото и да включват неговите идеи обаче, той няма времето, с което разполагаше Фидел Кастро. "Следващата трудна точка ще бъде краят на 2012 г", е мнението на Булмър-Томас, който преподава в университета в Маями. "Тогава изтича мандатът на Уго Чавес във Венецуела и аз не вярвам, че той ще остане на власт. Това ще спре потока на пари към кубинския режим, ще съвпадне с края на петгодишния мандат на Раул Кастро и ще трябва да се мисли дали да се назначи той за още пет години, докато стане на 86 години, или да се обърнат към новото поколение лидери." Венецуела е спасителят и едновременно един от
проблемите на Куба
в момента: карибският остров зависи силно от близо 2-та милиарда долара субсидии, които получава от Чавес, предимно под формата на петролни доставки. Както показа колапсът, в който кубинската икономика изпадна след края на СССР, прекалената зависимост от една държава може да е пагубна. Куба внася огромно количество храни, с които да изхранва населението си, а в страната съществува и сериозно разслоение, тъй като около 60% от кубинците имат достъп до така наречените конвертируеми песос и до долари чрез туризъм, работа с чуждестранни фирми или роднини в САЩ. Тези валути са 25 пъти по-скъпи от нормалните песос, които получават кубинците в държавните предприятия. Въпреки собствеността върху домовете кубинците все още не могат да ги продават, а само да ги заменят по сложна държавна система, като при това има недостиг на половин милион жилища. Нощувките в хотелите са извънредно скъпо удоволствие, както и всички електроуреди. Cubacell, единственият мобилен оператор в Куба, обяви тарифни планове от 45 до 400 долара месечно, като най-евтините телефони вървят по около 50 долара. Разговорите до САЩ струват 2.70 долара на минута, а до други части на света извън Америка - 5.80. За сравнение - средната месечна заплата в Куба е между 17 и 20 долара. Затова и кубинците продължават да бягат - с ускорени темпове. По данни на американските власти, през първите месеци на 2008 г. близо 3 хил. души са се опитали да стигнат от Куба до Флорида по море - увеличение с 21% в сравнение с 2007 г. Само тостерите вероятно няма да ги спрат, още повече че в тон с абсурдите на кубинската система, специално те ще се продават едва от догодина.
|