Ремонтът на вилата

Веселин Стойнев
Дневник

Белчо си остана Сивушко. Mr. Clean си остана Mr. Grey. Сергей Станишев не стана силен и еманципиран от партията си и коалиционните й партньори премиер.

Ремонтът на кабинета, който управляващото мнозинство ще ратифицира в четвъртък, наподобява обзавеждането на вила от времето на социализма. Пак малко овехтели мебели, демодирани вече за градския апартамент, пак някоя отдавна забравена в килера на дачата масичка, която след лакиране обещава да освежи обстановката. Но пък и няма никакви особени претенции към смяната на интериора, защото нали вилата е второ жилище - колкото да си резне човек доматец на чист въздух и да събере сливите за ракията.

Интериорът в първото жилище обаче не може да нарушава идеалните естетически пропорции 8:5:3. Промените в него не бива по никакъв начин да пречат на доброто еврофондово храносмилане,

сладката управленска дрямка

и пълномандатното удоволствие от живота.

Затова неудовлетворените очаквания от ремонта са проблем на очакващите ги, които все не могат да разберат кое е основното жилище на управляващите. И все наивно вярват, че нормалният начин на живот при демокрацията следва своята проста демократична логика.

Според тази логика, когато едно управление е в криза, първата му задача е да се опита да си върне общественото доверие. За целта то трябва да предложи решителни промени като политика, като структура на управление и като управленски кадри. Всякакви останали интереси и съображения трябва да минат на заден план и да бъдат подчинени на връщането на доверието. Иначе това управление ще стане нелегитимно и дори и да преодолее кризата, то ще е само временно.

Тъкмо обратната логика последва тройната коалиция. Първо, не предложи никаква нова политика. Тя и сега си била добра, но отсега щяла да е още по-добра. И да следва вездесъщия социален вектор, устремил се вече три години, та и в четвъртата, все към светлото бъдеще нейде отвъд мандата. Сега този вектор ще озари и армията. Затова начело на Министерството на отбраната застава човекът, грижил се за социалните дейности на войската. Наследникът на Радослав Гайдарски пък ще направи здравната реформа още по-сериозна, ефективна и умна, по думите на премиера. А наследникът на Румен Петков трябва да научи МВР да изпълнява основната си функция - котката да лови мишки, което направо си е революционно за МВР. Но - според насоките, начертани от подалия оставка министър.

Второ, властовата баница пак е разделена строго, по устава на тройната коалиция - въпреки обещанията на премиера, че няма да се робува на формулата 8:5:3. С което външнокоалиционната легитимност вече окончателно е пълен заложник на вътрешнокоалиционната стабилност - на принципа,

ако ще се давим, да сме заедно, хванати здраво за ръце

Трето, в обещаните структурни промени няма нищо структурно - единствената промяна е новият вицепремиер без портфейл, отговорен за еврофондовете. Но каква друга освен представително-успокоителна функция ще играе той, след като тези фондове си остават в портфейла на финансовия министър? Явно основната задача на Меглена Плугчиева ще е да омекотява нервите на Брюксел и да отговаря на питанията на опозицията в парламента - подобно на Ивайло Калфин, който почти само с това е известен в качеството си на икономически вицепремиер.

Четвърто, премиерът, подобно на Иван Костов през 1999 г., не обясни защо се разделя с четирима министри и подобно на БКП през 1989 г. при свалянето на Тодор Живков, им изказа благодарност. Не обясни и защо не сменя други министри, белязани от много по-големи скандали и провали - като Емел Етем и Асен Гагаузов. Така промените в кабинета се оказват неискрени и безсмислени - защото само открито и публично споделени причини за извършването им могат да върнат поне отчасти загубата на доверие в управлението.

Пето, кадровият избор за новите министерски попълнения е в най-добрия случай неубедителен.

Кризата вдига летвата на очакванията

и второразредни играчи нямат право дори на засилка, особено пък в последната права на мандата. Един от петимата нови - Валери Цветанов, определен за министър на земеделието, е макар и непознат за широката публика, когато влиза в компанията на вече добре познати, но нежелани лица, твърде вероятно е от неизвестен директно да стане непопулярен. Друг пък - Николай Цонев, който ще заеме поста военен министър, е слабо, но само скандално известен - с дългогодишния си конфликт на интереси в МО.

При такъв фалстарт той едва ли ще има какъвто и да било шанс да изкара прилично оставащата 1 година начело на ведомството. А обществеността едва ли ще има шанса да си мисли друго, освен че казанът с армейските поръчки и имоти беше и си остава сред най-примамливите, поради което сега ще си има и похлупак, та да не изскача даже и пара навън.

С номинирането на бившия старозагорски кмет, президентски съветник и бизнесмен Евгений Желев непрекъсваемата в годините на прехода традиция за управленски експерименти с българското здравеопазване продължава с пълна пара. А самият Желев тръгна пак оттам, откъдето и Гайдарски преди 3 години - с искане за 5% от БВП за здравеопазване.

С кандърдисването на Михаил Миков за поста вътрешен министър - иначе може би най-достойната фигура сред номинираните - БСП троснато удря по масата, че МВР си е нейно и само нейно. Силния човек в партията Румен Петков е наследен от друга високопоставена и емблематична за социалистите фигура. Но при вдигнатата летва на очакванията единственото приемливо решение, което да убеди публиката в искреното и решително желание за реформа, бе премиерът сам да поеме и МВР.

С този ремонт на кабинета управляващите изиграха и последния си жокер да спрат срива на доверие и шанса да излязат по-силни от кризата. Оттук нататък всеки трус ще е много по-болезнен и опасен за тях, дори и да изкарат пълен мандат. А после, по простата демократична логика, която все пак поне веднъж на 4 години тържествува, ще им остане само вторият дом - вилата с доматките.