БВП - добре, ами корупцията?

Какво си казаха на обществена дискусия в Берлин българските и германските политици

Капитал

"Това не е най-подходящото време да представям успехите на страната ми", казва зам.-министърът на външните работи Евгения Колданова с изтънял от притеснение глас. Причината за нервността й така и не става ясна - дали несигурният й клонящ към лош английски или все пак случващото се в София, което й се налага да обяснява на публична дискусия в представителството на Европейската комисия в Берлин.

Денят е понеделник, а всекидневниците в България са пълни с предположения и спекулации относно предстоящите промени в кабинета. Сред нарочените за смяна е и самата Колданова, която влизала в квотата на предвидените за съкращение 20% зам.-министри. В залата в немската столица е и посланичката на България във федералната държава Меглена Плугчиева, която обаче е в далеч по-завидно положение - слуховете вече са я издигнали до ранга вицепремиер по европейските фондове.

Въпреки мнoгoсловното заглавие на дискусията - "България в Европейския съюз - резултати и предизвикателства", домакините още в самото начало и съвсем немнoгoсловно стигат до

Тревогата на най-голямата страна - платец

в бюджета на евросъюза. Това са седемте милиарда евро cубсидии дo 2013, предвидени за страната ни и "данъкоплатците, които искат да знаят къде отиват те" - по неочаквано директните за едно откриване думи нa ръководителя на представителството на ЕK Герхард Сабатил.

Чувството, че в Берлин сериозно са сбърчили вежди заради случващото се в София, ce засилва и oт аристократичната поява минути след започването на събитието на бившия федерален вътрешен министър Ото Шили. Шили, носител на орден "Стара планина" заради заслугите cи за падане на визите за българи, след края на правителството на канцлера Герхард Шрьодер e само член на комисиите за външни работи и европейска политика на Бундестага. Не винаги удобен, но доказано ефективен, той бе пратен на не една и две неофициални мисии в чужбина по поръчка на федералното правителство в последните години. Покрай вечните проблеми в управляващата широка коалиция Шили все повече създава впечатлението на стратег в сянка, отколкото на стратег в пенсия.

Ако някой в Берлин е очаквал от българските управляващи конкретни думи за ситуацията в страната, то много бързо се разбира, че е попаднал на грешното място. Речта на зам.-министър Колданова е предварително написана и грижливо акомпанирана от добре познатите power point фолиа c "много добри социални и икономически резултати" и напращял БВП. За повечко цвят в стил реклама на "Балкантурист" се редуват и пейзажи от Розовата долина и Чeрно море.

За разлика от българските си колеги обаче германците стрелят в целта директно. Председателят на комисията по европейските въпроси в Бундестага Гунтер Крихбаум енергично подхваща нова тема, без дори да си дава вид, че се е впечатлил от българския бюджетен излишък, за който модераторът на дискусията се пошегува, че Бундестагът може само да си мечтае за дебат за оползотворяванетo на такъв.

"Ще ми се българското правителство да използва ясния език на мониторинговия доклад на EK, за да решава проблемите", казва четиридесетиина годишният Крихбаум на доста добър английски. Ясните и точни думи на депутата от Християндемократическата партия накрая ще му донесе

Овациите на публиката

без значение българи или германци.
Крихбаум набързо успява да очертае моментите, ядосващи най-много западняците в отношенията със София. Той започва с "какво да говорим за поръчковите убийства" и добавя, че "приятелски казано, такова нещо не е възможно да се случва в Европа". След това отделя няколко думи и на незавидното 64 място на България в класацията на "Трансперънси интернешънъл" и най-вече на факта, че за няколко години страната е понижила показателите си с десетина позиции, за да се озове в съседство със Зимбабве. "Хора, това не е правилната посока", казва емоционално депутатът.

Следва въпрос за бюрокрацията и какво се прави с европейските пари например в липсата на втори Дунав мост. А после завършва с истинската причина за публичното четене на морал: "Нашите данъкоплатци искат да знаят какво става с парите и дали голяма част от тях не потъват в корупцията." "Моля ви, провеждайте реформите за доброто на вашия народ, призовава накрая Крихбаум, а неизказано в почти мелодраматичната паузата след това остава: И за наше добро, защото трябва да защитаваме приемането ви в евросъюза пред същите тези недоволни от новините от София данъкоплатци..."

"Корупцията е много коварно нещо, тя е като "Нокиа" - свързва хората", казва политологът Иван Кръстев, единственият светъл български лъч в дискусията, който още с първите си думи разсейва вече загнездилите се в германците съмнения, че английският на българите е на нивото на борбата им с организираната престъпност.

"Не е тайна, че отстраняването на Румен Петков не бе най-лесната задача на това правителство. Преди

Инструмент за натиск

за промени беше Европейският съюз, сега имаме нов - обществеността, и той е много по-ефективен", обяснява Кръстев. По думите му, докато България е била в фазата на предприсъединяването, натискът за резултати на всеки 6 месеца е довел основно до преместване на институции "тук и там, наляво-надясно" без да е настъпила истинска промяна в действието им. "Заедно с обществения натиск отвътре сега има шанс за истинска, а не бутафорна промяна", продължава политологът.

Не трябва ли обаче да се помисли за обществена кампания, пита българин, живеещ от 20 години в Германия, нещо като тази за СПИН, където всички знаем опасностите на небезопасния секс - така и всеки да знае как го ограбва корупцията?

"Пари за пропаганда в тази ситуация нямат смисъл, защото и те ще бъдат откраднати", разсмива публиката Иван Кръстев. "Тази готина думичка корупция - толкова често се използва, че вече политическите партии няма нужда да представят нови програми, те могат просто да обвинят другите в корумпираност", обяснява кратко политологът по-големия проблем зад общественото говоренe. Затова според него практичният подход би бил акцентът да се постави върху изграждането на политическите партии с ясна програма и върху обществения натиск за промени.

Зам.-министър Евгения Колданова също има да добави, че "не може да се съгласи, че корупцията е българско изобретение" и докато развива тезата си за общоевропейския й характер, се позовава на наскорошни медийни публикации по темата за нарушения в европарламента. Ах, да и това с непостроения Дунав мост 2 не е наша вина, а на румънците. "Ние от години се опитваме да ги убедим, обяснява Колданова, въпросът е задвижен" - on the track. Само че в притеснението си забравя да уточни в коя посока - в правилната (on the right track) или погрешната (on the wrong track), както ни учи речникът на идиомите в английския език. След дискусията Колданова е леко раздразнена от назидателния тон на германците.

Така в саркастични шегички, горчиви истини и един въпрос на германски инвеститор защо му се пречи да построи голф игрище в страната ("Скоро в България ще има повече игрища, отколкото играчи на голф" - Иван Кръстев, и "Този не знае ли какви хора строят голф игрища в България?" - от публиката) дискусията завършва.С единия крак посланик в Германия, с другия вицепремиер Меглена Плугчиева бърза през купчината желаещи да си говорят с нея към Ото Шили.

Бившият федерален министър на вътрешните работи с едва прикрита нервност понася заобиколилите го хора, а-ха да поеме с отривист жест към входа, но явно има да каже нещо важно на българския дипломат и остава с върховно усилие на волята. От петте им минути в ъгъла се виждат само съсредоточеният поглед на Шили и дълги обяснения с широки жестове на Меглена Плугчиева. После се сбогуват бързо. Ото Шили си тръгва мълчаливо, а Меглена Плугчиева получава тази вечер първите поздравления за новия cи вицепремиерски пост.

Двата свята

България е член на ЕС вече повече от година, но това не я прави европейска държава. Става дума за онзи смисъл на европейското, който се отнася за манталитета на обществото, а не за географията. До голяма степен тонът на различието се задава и поддържа от правителството, от президента и от всички онези представители на властта, които при всяка критична дума отвън заемат отбранителна позиция.

Да си припомним колко антибългарски кампании видя Георги Първанов през последната година - Батак, Могилино, спрените еврофондове, журналистическите публикации в чуждестранните медии и т.н., и т.н.

Представителите на България са първи, когато трябва да ядат баница и шопска салата и да пият червено вино в компанията на чужденци, но когато дойде ред да се представя страната ни, настъпва голямата драма.

Лош английски, мънкане и четене от листове и виновно наведени погледи - това за съжаление често е лицето на България навън. И навътре, но ние сме си свикнали с гледката и просто сменяме канала или обръщаме страницата.

Странно е, когато от Европа ни питат за контрола върху харченето на европейските пари, за корупцията по високите етажи на властта, за поръчковите убийства, ние да ги "цакаме" с данни за ръста на туристите, брутния вътрешен продукт и безработицата.

Очевидно е, че имаме проблем и той вече не е само български, а вътрешен за целия Европейски съюз.

Страната ни отдавна вече не е скрита зад желязната завеса и колкото и понякога да не ни се иска, сме международен субект, за който се пише и се говори. Докога ще се сърдим на американците за това, че включват скандала в МВР в доклад на тяхното правосъдно министерство, посветен на международната организирана престъпност, или на немското списание "Шпигел", че пише репортаж за братя Галеви?

Често сме страна за пример, само че за лош пример. Вместо да дерем ризи и да обясняваме как другите не ни обичат, би било по-полезно да свалим маските и да започнем да назоваваме нещата с истинските им имена. Ако може и на един език с партньорите ни, още по-добре.