Да живее социалистически Първи май-Денят на труда!

"Нуждаем се от стотици хиляди работници в строителството, енергeтиката и туризма", обяви пред Ройтерс министър Масларова

"Всички пенсии ще бъдат преизчислени по нова формула следващата година-заглавие от „Сега” Ще се промени коефициентът, който се полага за всяка година трудов стаж към пенсията. Сега той е 1, обсъждат се варианти да се увеличи на 1.05 до 1.2%"-твърди там депутатът от БСП Донка Михайлова

„Тате обеща да ми купи колело, ама друг път” –коментира  форумец

"Да не би да има избори догодина, а?”-пита се друг

В същото време,  на 22 април 2008 агенция "Фокус” съобщи:

 1125 евро ще стане най-високата пенсия в Сърбия

" Пенсиите в Сърбия от май ще бъдат повишени с 6, 97%, съобщават медиите в Белград. Става дума за редовно хармонизиране на пенсиите с промяната на заплатите и на разходите за задоволяване на жизнените потребности през последните шест месеца. Най-ниската пенсия ще бъде 9 715 динара /1 евро = 80 динара/, около 121 евро, а най-високата 90 043 динара”

Сравнението със Сърбия е болезнено. Иде реч за постсоциалистическа страна, водила войни през целия наш Преход, отрязана и изолирана от околния свят. На която ЕС се моли да я приобщи, но тя твърде не иска.

В същото време минималната пенсия в Куба-аналогично изолирана и на сходен  соц хал, се покачи с цели 2 долара и сега гони 10 долара.Тук сравнението ни е оптимистично.

У нас е цели 102,85 лв, сиреч 50 евро. Най-високата, която вземат генералите, е 455лв. Само едно лекарството за кръвно от 14,20  от този месец  е 21,20. В Румъния е 10 лв.

Сега специалисти-соцразбирачи ще кажат, че увеличението на пенсиите в Сърбия е предизборно. А нашето? И как там –така, а тук-не.

Ше кажат, че това е популизъм.

Социалистическото правителство се гордее с растежа на БВП. Икономисти отдавна твърдят, че всъщност той се дължи не на икономически растеж, а на непрестанното увеличение на цените. Инфлацията надминава растежът на БВП, а правителството обвързва нарастването на доходите с растежа му. Сиреч, социндексацията на доходите винаги ще изостава от растежът на цените.

Ще имаме по добър живот-но някой друг път.

Единствено Сидеров от опозицията  настоя минималната почасова ставка у нас да стане съотносима към средноевропейската часова ставка, така както се отнася БВП на България към средния БВП в ЕС.

И тъй като в Евросъюза средната надница е около 6-7 евро, а  българският брутен вътрешен продукт е 1//3 от средноевропейския, излиза, че у нас трябва да  е 2 евро, т.е. близо 4 лв. на час. Минималната почасова ставка в България  за един час труд - за 2008 г.
е 1,31 лв. за час

В същото време пада як смешен плач замилионите млади хора, повечето които добре образовани, които гласуваха с краката си за светлото соцбъдеще от САЩ и Западна Европа - първо, защото  тук няма възможности за реализация, и второ, заради унизителното  заплащане.

Бизнесът у нас пък зарева за липса на квалифицирани кадри, на които дава 300-400 лв заплата. Настъпи голямото жалене-нямало  квалифицирани хора  да бачкат за тези пари.

Започна митологизиране чрез облайващи медии на клишето.

Фактите:

Масово в приватизираните предприятия надниците са 230-250, до 350 лв, в зависимост от ранга. Инженери и технолози работят за 350-400лева.  На практика  търсят хора с два- три езика, образования и специализации, опитни, и до 30 години, но за 300-350 лв заплата .Средната заплата за Провинцията е тази. Беднотията е повсеместна. "Миналата година продавах за Великден  130 козунака, а тази, цифром и словом 11"-жалва се баничар  от заможно добричко село при Коритаров. Няма никакво повишение на доходите-напротив, галопиращите цени  и  замръзнали доходи стопяват всяка надежда.

Младите, разбрахме се, ги няма. А опитните и можещи кадри на средна и следсредна възраст са отхвърляни априорно от предприемачи със съмнително минало и образование  и манталитет на новобогаташи, и  набедени ХР специалисти. Защото те са, всъщност, лицето на новия бг капитал-такова е то. Дори водещи фирми с чуждестранно участие, даващи високи заплати, колекционират момиченца и момченца на високи позиции с претенции и пълна неадекватност.

Безредието, импровизацията  и тоталната несъстоятелност и  безотговорност са характерна черта за бг бизнес и отношения. Разбирането, че ти си най-важен, най-голям тарикат  и другият е длъжен да ти играе по гайдата, щото няма къде да ходи.

В раздутата до неузнаваемост администрация, дърпаща огромен ресурс от бюджета, положението е  направо неспасяемо. Отстраняване на една трета от замминистрите и сума народ е откровено признание за нелепото им съществуване-но чак сега. С чиста съвест операцията може да продължи с цели министерства и ведомства, с десетки ненужни областни и общински администрации  и никой в тази държава да не усети че ги няма. Вземете който си искате за пример и ще видите, че ако от утре го няма-ще е същото.

Но вместо да проучи причините и да направи всичко възможно да осигури прилично заплащане на работещите, съответстващо за образованието и уменията им, като преразпредели доходите и оперира  с бюджета смело,  правителството разработи план за внос на работници.  Или план за изпаряване на излишъците от преждевременно дигнатите акцизи. Вместо да увеличат доходите и да се върнат емигрантите-можещите, младостта и лицето на страната, ние ще търсим бесарабци и молдованци.

Нов народ да си внесем-по-малко претенциозен.

Определи и квотен принцип - чуждите наемници в една фирма да не били повече от 10 % от числения състав. Тоест, от този състав, който се води по ведомост и му се плащат осигуровки. Искат да обучат 73 000 безработни(че откъде толкова, нали няма уж), но признават, че вносът на наемници е неизбежен. От Виетнам. Ако не стигат, щели да търсят от Индия и Египет.

Ама как бе, нали сме в ЕС, нали първом трябва от общността?

Кой казва? По нещо да личи, че сме в ЕС? Всичко може през соца-това, с виетнамците, го помним, даже. Чакайте оправяне. Ако не друго-поне на проблема с кучетата.