Дни за отдих, дни за размисъл?

Венелина Попова

Смаяхме света с ваканциите си. След изнурителната криза във властта, управляващите решиха да се оттеглят в дълга почивка. Първо използваха фарисейски символиката на Страстната седмица, за да обявят намеренията си да “възкресят” кабинета и след дългите скандали се покриха в луксозни спа центрове и по лазурните брегове у нас и по света. Не “забравиха” и хората на наемния труд. За да не изгърмят бушоните ни от заредилите се едно след друго убийства, политически скандали и правителствени кризи, решиха да ни подарят шест дни за отдих. Но подминаха Великден, когато излиза във ваканция целият християнски свят и си харесаха 1 май – съвсем в тяхната традиция, която бяхме позабравили от години.

В деня на труда си спретнаха в Борисовата градина социалистическа седянка с възрастни столичани и не се посвениха да използват клишета от риториката на комунистическото си минало. Което остана безвъзвратно в историята. Връх на фарисейщината бяха обещанията за ляв завой и социални мерки, дошли от знакови лица на партията с най-много милионери и олигарси в редиците си. И всъщност стана така, че социалистите протестираха срещу самите себе си. Срещу собствената си политиката на управление. Оказа се, че и това е възможно. Видяхме. А после социалният министър започна да обяснява пред пресата, че всъщност лявата политика не означавала отваряне на правителствената кесия за бедните. Да, така е. Това правителство (също като предишното) още от самото начало обърна гръб на хората с ниски пенсии и доходи и няма намерение да края на мандата си да застане с лице към техните проблеми. По-скоро отново ще изхарчи над един милиард лева от бюджета в края на финансовата година за разни “инфраструктурни” проекти, отколкото да вдигне ниските пенсии. За да стигнат поне официалната линия на бедност в държавата.

През дългите почивни дни, българите, които не можаха да прескочат до Турция, Гърция или поне до Албена, както направиха румънците, сигурно са имали време да помислят за собственото си дередже. Ако са успявали да изтрезнеят между обедната и вечерната ракия. И да погледнат кой се задава на политическия небосклон за следващите избори. Освен “лявата” БСП, разбира се. ГЕРБ, ЛИДЕР, Атака и ДПС, да кажем. И да решат какво би сторил за тях един парламент с подобна конфигурация? Да поразсъждават това ли са десните и либерални субекти в България, които ще налагат европейски модел и правила. И в коя “работилница” ще бъде съчинен следващият сценарий за управлението на страната ни. В която, казват някои, нямало мафия?