Апокалипсис и “желязна завеса” в Мианмар след циклона “Наргис”

Броят на жертвите може да стигне 60 000 души, военната хунта не пуска в страната хуманитарни работници и журналисти

Няколко милиона души са останали без дом, храна и минимални хигиенни условия за живот след удара на циклона “Наргис” в южните части на Мианмар (Бирма), обяви Андрю Къркууд (Andrew Kirkwood), директор на местния отдел на международната благотворителна организация Save The Children – една от малкото подобни организации, получили разрешение от военната хунта да работят на територията на страната, предава France Presse.

5 дни след преминаването на стихията, която наводни обширни райони от гъстонаселената делта на река Иравади, и остави след себе си над 60 000 загинали и безследно изчезнали, в засегнатите райони все още не е започнало събирането на труповете и обеззаразяването, а милионите бежанци от отнесените от мътните потоци населени места страдата от остър недостиг на храна и чиста питейна вода.

Къркууд припомни, че според официалните данни на властите, жертвите са над 22 000 души, а изчезналите са над 41 000, като повечето от тях се смятата за загинали. “Помощта все още не е достигнала до пострадалите и те също умират. Знаем със сигурност, че бездомните са милиони, но не можем да оценим колко точно милиони”, посочва Къркууд, според който екипът на организацията получил сведения от очевидци за “планини от трупове” и хиляди неприбрани жертви в засегнатите градове и села.

Днес държавната телевизия Myanmar TV, която е единственият източник на информация от управляваната от военна диктатура от 1962 г. насам страна, повтори снощния си информационен бюлетин за 22 464 загинали и 41 054 безследно изчезнали, което превърна “Наргис” в най-опустошителният циклон, удрял Азия от 1991 г. насам, когато ураган отне живота на 143 000 души в съседен Бангладеш, посочва Reuters.

Представителите на Save The Children, прелетели над пострадалите райони с хеликоптер, констатират, че разрушенията след преминалия в събота ураган са много по-големи от тези, оставени от катастрофалното цунами, опустошило крайбрежието на Югоизточна Азия по Коледа през 2004 г.

Преди 4 години режимът отказа международната хуманитарна помощ и не допусна в страната чужди спасителни и хуманитарни екипи, като и досега остава неясно дали, кога и доколко международните хуманитарни организации ще получат достъп до засегнатите райони този път. Службата за координирането на хуманитарните въпроси на ООН (Office for the Coordination of Humanitarian Affairs; OCHA), уточни, че хунтата е определила мианмарския зам.-външен министър Маунг Минт (Maung Myint) за отговорник за издаването на визи за чуждестранни представители, но досега не е била издадена нито една такава. “Определянето на отговорник по въпроса на правителствено ниво е обнадеждаващо и ние се надяваме възможно най-скоро да сме състояние да започнем работа в пострадалите райони”, посочи говорителят на OCHA, Ричард Хорси (Richard Horsey).

Световната програма по храните на ООН (WFP) потвърди, че първата пратка от 800 тона храни вече е изпратена в Мианмар, но тя е само капка в морето на фона на най-малко 1 млн. бежанци след бедствието в делтата на Иравади. Според предварителната оценка на хуманитарната организация World Vision, тази цифра обаче е поне 2 млн. души, а само първоначалната помощ за ликвидирането на последствията от стихията трябва да надхвърли $ 3 млн.

Липсата на военна техника и специализирано оборудване на летището в столицата Янгон забавя разпределянето на помощта из страната и подхранва опасенията на международните организации за пламването на смъртоносни епидемии сред засегнатата от бедствието близо 1/4 от 57-милионното население на Мианмар, която е известна като страната с една от най-окаяните здравни системи в света. “Най-големите ни страхове са, че последствията от стихията, ще са по-смъртоносни от самата буря”, посочва ръководителят на Детския фонд на ООН в САЩ, Керил Стърн (Caryl Stern).

Сателитните снимки, с които разполага ООН, показват, че “Наргис” е опустошил основно район от около 30 045 кв. км. по крайбражието на Андаманско море и залива Мартабан, който представлява под 5% от територията на страната, но е дом на 1/4 от населението й.

Още снощи Белият дом обяви, че САЩ ще осигурят на пострадалите хуманитарна помощ в размер на над $ 3 млн., също толкова днес се ангажираха да изпратят и властите в Австралия.

Американският президент Джордж Буш призова ръководството на хунтата да допусне в страната американски оперативен екип за оценка на щетите и оказването на помощ, както и военни, които да помогнат за осигуряването на по-бързи и по-големи хуманитарни пратки в пострадалите райони. “САЩ оказа първоначална помощ, но искама да направим много повече. Подготвили сме сили от американския флот, които да помогнат за издирвателно-спасителните операции и да спомогнат за стабилизирането на бедствените райони. За целта обаче, военната хунта трябва да позволи на  нашите екипи за борба с извънредните ситуации да влязат в страната”, заяви щатският държавен глава.

Говорителят на Пентагона Брайън Уитмън (Bryan Whitman) заяви, че в Сиамския залив (Залива на Тайланд) се намират 3 американски бойни кораба – USS Essex, USS Juneau и USS Harper's Ferry, които трябвало да участват в годишните съвместни учения с ВМС на Тайланд и са готови да окажат помощ. Прессекретарят на Департамента по отбраната, Джеф Морел (Geoff Morrell) допълни, че още 2 самолетоносача –  USS Kitty Hawk и USS Nimitz, и бойният кораб USS Blue Ridge, също са в непосредствена близост до района и могат да отплуват към бреговете на Мианмар. Само на борда на “Есекс”, който е десантен кораб с амфибии, има 23 хеликоптера, 19 от които са пригодени за превозването на товари от морето към сушата, както и 1 800 морски пехотинци, които да се включат в хуманиторано-възстановителните работи, уточнява Associeted Press.

Бирманската военна хунта, която редовно обвинява Вашингтон в зле прикрити опити за свалянето на режима, обаче едва ли би позволила стъпването на американски войници на нейна територия, поради опасенията от военна операция за издигането на власт на водещата опозиционна лидерка и активистка за правата на човека Аунг Сан Су Ки (Aung San Suu Kyi), която е държана под домашен арест през по-голямата част от последните 20 години.