ЕС хванат на тясно

Коментар на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Талантът на Никола Саркози да се намира в правилния момент на правилното място би трябвало да впечатли даже руснаците. Още в Кремъл той нарече „добра новина" това, че Русия е спряла офанзивата си в Грузия. За малко да повярва човек, че Европейският съюз, председателстван от френския президент, е упражнил влияние върху руското решение. Уви, това би надценило много властта и дееспособността на ЕС. И в тази криза Европейският съюз беше изненадан или по-точно хванат на тясно от скоростта на събитията и преди всичко от твърдостта на главното действащо лице.

Военачалниците в Кремъл и без това не са се опасяваха да очакват от Брюксел нищо повече от опити за посредничество, от които самият ЕС имаше нужда. След разширяването на изток ЕС няма единство по въпроса как трябва да се гледа на „новата Русия" и как да се общува с нея. Страните жертви на бившата руска и съветска политика на агресия и експанзия имат много по-фин усет за възобновеното засилване на империалистическите склонности на Москва отколкото страните от Запада, които никога не са носили съветския хомот. За младите страни членки на ЕС от централна и източна Европа Русия под управлението на Путин се превърна отново в заплаха най-малко за техния суверенитет, която заплаха впоследствие оправдава стремежа към НАТО и ЕС - сега се вижда какво може да се случи на онези, които като грузинците не успяха да скочат в западните съюзи.

Това също би трябвало да даде обяснение на всички онези, които на срещата на върха на НАТО в Букурещ, а и преди това, натискаха спирачка, когато ставаше дума за присъединяване на Грузия и Украйна към Северноатлантическия алианс. Москва има основание защо другите трябва да се съобразяват с интересите й, които поставят членството на Грузия и Украйна в НАТО далеч в бъдещето. Понеже западните европейци не биха искали заради тези страни да си имат работа с Русия.

Що се отнася до отношенията със „стратегическия партньор" Москва, в западната половина на ЕС и особено в Германия все още цари принципа на надеждата: че Русия под управлението на Путин и неговия приемник ще се развива все повече като една кооперативна демокрация до известна степен от западен тип, заедно с която може да се овладяват световните заплахи. Но нито вътрешната, нито външната руска политика не се съобразяваше с очакванията на Запада; не се съгласува с него нито по отношение на Балканите, нито в случая с Иран.

Сега войските на Москва навлязоха в южен Кавказ - в страна, на която НАТО обеща членство. Това действие не могат да оправдаят дори тези, които разбират Русия. Западът правил добре, настройвайки се, че при преследване на интересите си Москва вече не се плаши и от военна конфронтация. Което принуждава и Европейският съюз да дефинира по-ясно външнополитическата си линия. Трябва ли страна като Грузия, която като транзитна страна за газ и петрол има стратегическо значение за Запада, да бъде предадена на Русия? ЕС ще трябва да си зададе такива неудобни въпроси и да си даде още по-неприятни отговори, в случай че иска да бъде нещо повече от „излишен" посредник в постепенното ново изграждане на руската империя.