Сцена от “Да откраднеш Америка – вот след вот”, където се проучва противоречивата тема за фалшификациите и нечестната игра в изборния ден. (Concentric Media )

Документален преглед: “Да откраднеш Америка – вот след вот”

Дали фундаменталното ни право да гласуваме и онези, чиято работа е да подсигуряват и защитават това право, са на изчезване подобно на мечките гризли и атлантическата сьомга? “Да откраднеш Америка – вот след вот” (Stealing America: Vote by Vote) – документален филм, режисиран и продуциран от носителката на Наградата Еми, Дороти Фадиман (Dorothy Fadiman), разглежда този въпрос със смразяващи резултати.

В кариерата на Фадиман изпъкват нейните филми за социална несправедливост и човешки права. Тя говори за вдъхновението си по създаването на филма [“Да откраднеш Америка – вот след вот”] в изявление до медиите:

“Работех по избирателните пунктове като доброволец във Флорида в деня на изборите през 2004 г. Чувах непрестанно за граждани, гласували за един кандидат, а след това смаяно гледащи как светва друго име на електронния екран. През целия изборен ден наблюдавах как избиратели съобщават за този проблем на съблюдаващите изборите по избирателните пунктове и по избирателските горещи линии. Бях поразена от фрустрацията, на която станах свидетел, подклаждана от засилващото се чувство на подозрение, че гласуващите осъзнават как не могат да имат доверие на избирателния процес. В този момент реших да направя филма за влиянието на това конкретно явление.”

Кръгозорът на Фадиман се разширява, когато тя осъзнава, че това не е локализиран инцидент, характерен за Флорида или точно за тези избори.

“Да откраднеш Америка”, с разказвач Питър Койт (PeterCoyte), разглежда президентските избори от 2004 г., както и надпреварата от 1998, 2000, 2002 и 2006 г.

Във филма чуваме разкази от първа ръка на избиратели, натъкнали се на многобройни неизправности или проблеми, включително за гласове, пренасочвани от Кери към Буш (почти никога в обратна посока) при използване на електронни апарати за гласуване, както и за недостиг на апарати за гласуване, при което някои гласоподаватели съобщават за чакане до 12 часа, за да подадат гласа си. Това изглежда се случва предимно в студентските и афроамерикански общности.

Освен това има и статистически невъзможни несъответствия между крайния брой отчетени гласове и действителния вот. Тези събития, изглеждащи изолирани и без взаимна връзка, разглеждани в този контекст, сочат към силно преднамерено действие и разкриват проблеми и неизправности на всяко ниво от избирателния процес.

Може би най-обезпокоителното е медийната реакция, или липсата на такава. Когато Боб Хейгън (Bob Hagan), сенатор на Охайо, призовава щаба на демократите да отразят неговия опит с прехвърлянето на гласове към друг кандидат, по неговите думи му казват: “Остави това, не говори за него, то не е нещо, което бихме искали да излезе наяве”. Разследващи журналисти описват как опитите им да получат информация за измама с гласове са били осуетени от корпоративните медии.

Основният източник на точна информация за случилото се в действителност бе Интернет, предоставено от Интернет-репортери, които разследващият блогър Брад Фрийдман (Brad Friedman) нарече “армия от граждани-патриоти”.

“Най-голямата власт в една политическа сфера е контролът на възприятието”, казва Чарлз Луис (Charles Lewis), напуснал успешната си кариера като продуцент на предаването “60 минути”, за да стартира Центъра за обществен интегритет, разследващ политическата корупция и други етични въпроси.

Включени в този филм са и много експерти, като Робърт Ф. Кенеди младши – адвокат, активист и автор; Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) – икономист и бивш помощник-секретар на държавната хазна при Рейгън; и Иън Санчо (Ion Sancho) – инспектор в избирателния процес на окръг Лиън, назначен за преброяването на гласовете в полемизираните избори от 2000 г.; те доказват, че е възможно да се направи пробив в избирателните апарати и да се променят подадените гласове.

Съществуват голям брой изобличаващи документални филми, появили се през последните няколко години, всеки от които разкрива още един слой на корупция и алчност. “Да откраднеш Америка” изглежда улучва директно чувството ни за демокрация и ценностите, които защитаваме като американци.

Намерението на Фадиман е да предостави по-голяма информираност по тези въпроси с приближаването на ноемврийските избори, призовавайки гражданите да поемат инициативата за възстановяване на тяхното бързо еродиращо конституционно право.

Превод Цвета Петкова