ЗАДЪРЖАН: Джеф Рей (Jeff Rae), живеещ в Ийст Вилидж, отива в Китай, за да заснеме протестни действия, провеждани от организацията „Студенти за свободен Тибет (Students for a Free Tibet). Той е задържан и разпитван в продължение на шест дни и освободен след церемонията по закриването на пекинската Олимпиада. (Courtesy Students for a Free Tibet)

Протест в Пекин: „Студенти за свободен Тибет” държат знаме в Парка на етническите малцинства в Пекин, 13 август. (Jeffrey Rae)

Нюйоркски фотограф задържан в Пекин

Автор на документални филми е задържан в продължение на шест дни по време на пекинската Олимпиада

Ню Йорк — Когато Джефри Рей (Jeffrey Rae), 28-годишен жител на Ийст Вилидж, работещ в сферата на комуникациите за местни работнически съюзи, е потърсен от организацията „Студенти за свободен Тибет” (Students for a Free Tibet / SFT), да отиде в Китай по време на Олимпиадата и да заснеме поредица планирани протести, той се съгласява. В този момент дори и през ум не му минава, че ще стане пряк свидетел на нетолерантността на китайските служби за сигурност при разправата им с публични протести.

От SFT са планирали серия протести по време на пекинската Олимпиада и искат да са сигурни, че протестите ще бъдат документирани и ще успеят да стигнат до пресата извън Китай.

Рей завършва образованието си като фотожурналист в Института по технологии на Рочестър. Предприема пътуване до Мексико заедно с документалиста Брайън Конли (Brian Conley), след като получават информация, че техен общ приятел – също автор на документални филми – е убит от местната полиция.

Въпреки че не е участвал в предишни мероприятия за Тибет, Рей се съгласява да замине за Китай. „Честно казано, наистина не знаех много за Тибет”, казва той, допълвайки, че се е съгласил да го направи „главно защото съм силно загрижен за свободата на пресата, а от това, което ми казаха, никой нямаше да ги отрази, защото е твърде опасно”.

„Знаех, че поемат риск с това, което правят, и че е важно то да бъде отразено”, отбелязва той.

Пътуването до Китай

Със самолетните билети, предоставени от SFT, на 9 август Рей и Конли заминават за Китай. С тях трябва да се свържат по телефона при пристигането им в Пекин. Щом влиза в Китай, Рей получава телефонно обаждане, с което е информиран, че на 13 август ще се проведе протест в Парка на етническите малцинства в Пекин.

Там група от около шестима про-тибетски настроени западняци развяват плакат „Свободен Тибет” от сграда в парка, след което заключват велосипедите си заедно на входа на парка. Те скандират „Свободен Тибет”, държейки плакат, гласящ „Тибетците умират за свобода” и облечени с фланелки с надпис „Свободен Тибет”. Рей успява да заснеме мероприятието успешно и безпрепятствено. След това качва снимките в Интернет, за да могат членовете на SFT да имат достъп до тях.

Той и Конли прекарват няколко дни като туристи в Пекин. След това Рей получава телефонно обаждане да отиде пред CCTV (държавната китайска телевизия) за друг планиран протест. Трябва да пристигне в 5:45ч. сутринта в уречения ден, но подранява с 15 минути и усеща, че присъствието му, като самотен западняк по улиците толкова рано сутрин, е твърде очевидно.

Рей решава да обиколи блока. Когато тръгва, по думите му за „около четвърт миля” го следи полицейска кола, движеща се със скоростта на пешеходец, в резултат на което той пропуска събитието – става дума за друг про-тибетски плакат, разпънат пред офисите на CCTV.

На 18 август Рей получава инструкции да отиде в “Pass by Bar”, ресторант в пекинския квартал Донг Ченг (Dong Cheng). В ресторанта „голям брой хора дойдоха и си тръгнаха, някои обсъждаха какво възнамеряват да правят”, обяснява Рей. Всички протестиращи са западняци. Около 1 часа сутринта той е все още в ресторанта, заедно с други двама души; Конли се е върнал в хотела им по-рано същата вечер.

„Беше някак си тайнствено – обяснява Рей. – Тръгнахме си забързани от ресторанта и когато излязохме навън, улиците бяха напълно пусти.”

„Когато стигнахме до ъгъла на главната улица, там имаше около 40 полицаи, които ни чакаха, и куп хора с видеокамери и фотоапарати … По-късно някой в центъра за задържане ми каза, че са ни показвали по CCTV” – разказва той. Полицията задържа тримата – Рей, Том Грант и Джеймс Паудърли – и изземва техните паспорти и мобилни телефони.

Задържани и разпитвани

Отведени са в намиращ се наблизо хотел и са разпитвани поотделно в подземни конферентни зали. Около 2:00ч. сутринта, след 20-минутен разпит те са транспортирани в друг хотел. След това са подложени на 22-часов разпит до следващата полунощ.

Рей описва главният разпитващ го полицай като на възраст между 30 и 40 години, с лоши зъби и жестоко изражение. Той крещял в лицето на Рей на китайски; въпросите му били превеждани на английски за Рей.

„Те искаха да знаят до най-малката подробност какво съм правил всеки ден, откакто съм в Китай (…) Искаха да знаят на кого съм пращал снимки” – и най-вече искат паролите за мобилния телефон и лаптопа на Рей.

„Фактът, че бяхме направили снимки или видеоматериал и след това бяхме разпространили това съдържание, беше за тях далеч по-тежко престъпление от това на всеки, който бе извадил на показ плакат или постер.”

Рей отказва да предостави на полицаите паролите, което ги вбесява. Един от разпитващите стои заплашително пред него със стоманен прът в ръка и го блъсва по рамото с длан. „Не искам да преувеличавам случилото се – казва Рей – но след като не се спал толкова дълго, е трудно като те ударят така.”

В един момент той пита разпитващия какво ще стане с него. „Не сме сигурни дали искаме да ти прережем гърлото или да те застреляме” е полученият отговор.

Центърът за задържане

След 22-часовият разпит Рей бива принуден да подпише и да остави пръстов отпечатък на всяка една от 45-те страници документ, написан на китайски. Той и останалите са откарани в центъра за задържане Чонг Уен, на около 30 минути оттам. Държани са в отделни килии и са накарани да носят затворнически униформи с червени тениски и червени шорти. От полицията му казват, че той не е в затвора и че това е „просто център за задържане”.

Рей се смесва със затворническите обитатели – около 12 души в килия с тесни дървени платформи за легла, всички наредени до стената. Когато спят, те са рамо до рамо. Дават му войнишко одеяло, пропито с миризмата на урина, една мръсна пластмасова купа за хранене и лъжица. Питейна вода е предоставяна на затворниците само за 15 минути на ден. Рей изнамира празна бутилка от сода, в която да съхранява вода за през деня.

Един от съкилийниците му е китаец, осъден на една година затвор, защото препродавал с печалба билети за Олимпиадата.

Друг е младеж на име Йи (Yi), който според Рей е 22-годишен. Йи е практикуващ Фалун Гонг и е арестуван, след като от офиса му са конфискувани книги на Фалун Гонг.

„Това бе най-невинното [създание] там. През по-голямата част от времето той просто седеше и си медитираше. Най-мирният човек там – описва го Рей. – Този човек не бе направил абсолютно нищо нередно, с изключение на това, че намерили някаква литература в офиса му.”

„Йи говореше английски много добре. Издадена му бе двегодишна присъда в трудов лагер. Той се просълзи, когато ми разказа за това, и бе много изплашен. Знаеше, че много хора са изтезавани и умират в този трудов лагер. На другия ден пазачите дойдоха и отведоха Йи”, казва Рей.

Това е последният път, когато той вижда Йи. „Щяха да го изпратят някъде, където може да бъде изтезаван и да умре” – разказва Рей.

През повечето дни от задържането си, след закуска Рей бива отвеждан в малка стая. В стаята има закрепен към пода стоманен стол, на който има стоманен прът, залостващ човек през корема. Столът е зад решетка, а от другата страна на решетката има бюро, на което седи полицай, който го разпитва почти през целия ден. На Рей се казва, че е „наранил чувствата на целия китайски народ” и е принуден да подпише извинение за стореното от него.

Задържането на Рей продължава шест дни. Когато поисква да го свържат с някой от американското посолство, те му отговарят: „От посолството ти не желаят да те виждат – въвлечен си в политическа дейност и те не искат да имат нищо общо с това”.

Рей не се вижда с никой от американското посолство в продължение на четири дни. Когато това евентуално става, то е в стая с климатик „и най-хубавия стол, на който бях сядал в Китай. Беше страшно комфортно и ако това е единственото място, което сте видели в центъра за задържане, то би ви създало илюзията, че мястото не е толкова лошо”, разказва Рей.

На 24 август, след церемонията по закриването на Олимпиадата, Рей и колегите му са отведени на летището.  Въпреки че вече имат самолетни билети, те биват накарани да закупят самолетни билети за връщане, на стойност 2 000 долара всеки. Рей отказва да заплати 4 000 щ.д. за него и Конли (който няма кредитна карта) и полицаите прилагат физическа сила, за да го принудят да подпише бележката за кредитната му карта, като го заплашват, че в противен случай ще бъде отведен обратно в центъра за задържане.

Относно преживяванията си в Китай, Рей заключава:

„Що се отнася до отношението към нас, то бе нищо в сравнение с това, което трябваше да изтърпят други хора. Срещнах един филипинец, който говореше много добър английски. По време на неговия разпит, той бе непрестанно удрян в лицето с юмрук”.