С БСП на море, с десните на подписка

Веселин Стойнев, Култура

Героите отрано и грижливо са костюмирани и гримирани, както подобава на един гала спектакъл в последното турне на мандата. Младият български премиер може, освен страната, да управлява още мощен мотор и лодка в планински бързеи. Може не само да се гмурка в дълбините на коалиционните надлъгвания, но и да изследва с водолазен костюм корабни останки в Черно море. Може да миксира както социални и либерални вектори, така и хаус тави като истински диджей на Бузлуджа. И когато една такава всестранно и хармонично развита личност отиде на море, бива душевно сломена от социалното неравенство, постигнато в една отделно взета страна след преход. На премиера му става непоносимо обидно, когато по българските курорти среща само чужди и потънали в доволство пенсионери и никакви родни такива, хеле пък и доволни. И твърдо решава с един замах да прекрати цялото това безобразие.

На помощ бодро му се притичва министър Масларова с пламенна като революционен стих идея. Макар и с вече по-скромни тоалети и бижута – по нареждане на самия Станишев и с цел по-адекватна художествена форма към едно социално по-уязвимо съдържание, министърката моментално е заела полагащото й се място върху постамента на социалната правда като самоотвержена колхозничка, здраво сплела своя сърп с чука на своя премиер. 5000 пенсионери ще почиват в морски и планински хотели с пари от бюджетния излишък – гръмва новина като от жизнерадостен кинопреглед, която за 10 дни ще разтърси целия свят на една отделно взета страна под тройно управление. Но както надстройката често проваля базата, а търговията на дребно – търговията на едро, проблемът на социалното разпределение опира до по-нататъшното социално разпределение. Кой и по какви заслуги да отиде на почивка и кой ще прави кастинга? Този важен като слънцето и въздуха за всяко живо същество от третата възраст въпрос, както и диверсионни съмнения от рода, не могат ли да раздадат тия пари на ръка, за да се платят сметките за тока и парното, дали по коалиционната формула 8-5-3 ще се разпределят и хотелите, наградени с пенсионеро-излишъка, и дали горките възрастни няма да простинат на море през октомври, са далеч под визионерското ниво на министър Масларова и тя бързо отлита за Москва, сякаш за извънредно заседание на Коминтерна.

С тежката задача по установяването на правоимащите са нагърбени масовите обществени организации в лицето на пенсионерските съюзи. Които, както подобава на всяка масова обществена организация и независимо от счетоводните им несполуки в национално-представителната легитимност, издигат като критерий за курортно право активното участие на всеки отделно взет сдружен пенсионер в културно-масовата работа на колектива.

Тъкмо членовете на масовите организации масово да се хванат за косите в тежката борба за курортно право, и либералите за пореден път предават революцията. Коалиционните партньори на БСП успяват в последния момент да й изтръгнат от ръцете новото й завоевание в социалистическия реализъм и да я върнат в исторически по-недоразвития критически реализъм. Зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев е притеснен от контра пи ар ефекта на инициативата, която фокусира цялото внимание върху себе си, а ще струва само шепа милиони – една съвсем незначителна част от 700-те милиона от излишъка, предвидени за социални нужди. Зам.-председателят на НДСВ Милен Велчев пък държи на инвестиции в Сребърния фонд и бъдещите пенсионери, защото нали и без това царската партия си няма собствени сегашни – с първия номинално ще се сдобие наесен, когато, след петилетно обещание, че му е дошло времето, Симеон Втори най-сетне се самодетронира от абревиатурата на НДСВ.

Така накрая от идеята „пенсионери на море и планина с излишъка“ излишъкът става съвсем излишен, а морето и планината остават за догодина след изборите, ако се намерят някакви други излишни пари.

Но пък догодина на власт може да дойде нова и вече съвсем принципна тройна коалиция. Щурмът на ГЕРБ, ДСБ и СДС към властта започва с епично героично начало – подписка за уволнение на кабинета, една съвсем европейска идея, както подобава на партии християн-демократки. Защото не е ли тъкмо подписката цивилизованото друго на революционния метеж – една съвсем мирна, но пак толкова непоколебима изява на гражданина, който може да викне високо с къс хартия в ръка своето „Аз уволнявам!“. За всеки случай, гражданинът е здраво щампован на исторически верните класово-партийни позиции под гордия надслов на кампанията „Аз съм европеец“.

Неизбежният и тук добър стар соцреализъм по съвсем непарадоксален начин е хванал за ръчичка малката, но натичала се на воля още в първите сини години стилистика на антикомунистическия маниеризъм. Заповедта за уволнение е с шрифт от пишеща машина и оформена в стил соцформуляр, а изписването и на презимето на премиера, издаващо греховното му съветско месторождение, идат да разобличат цялата цивилизационна несъстоятелност на управлението. Датата 9 септември обаче свенливо е пропусната за старт на кампанията, за да се избегне пресоляване на начинанието до упадъчна карнавална несериозност. Началото и краят на подписката са затворени в кратък септември между датите на Съединението и Независимостта – с идеята да се покаже нейният национално-значим и отговорно-опозиционен характер. Още повече, че за честването на Независимостта правителството е отпуснало повече милиони и от парите, които щяха да отидат за екскурзионно есенуване на пенсионерите. Затова официозната национално-обединителна монументалност на гърба на историята на всяка цена трябва да бъде контрирана с опозиционна национално-обединителна монументалност в сърцето на настоящето.

Използването на правилния художествен метод няма как да не доведе до правилния творчески резултат. Както за деветосептемврийците, така и за десносептемврийците националният празник е истински национален празник само ако бъде вграден в по-прогресивното следващо „наш“. Десните трябва да застанат на висотата на съвременния исторически етап и да преформулират Съединението и Независимостта в собствено Съединение и собствена Независимост. Тази страна – страната на Гоце и Дмитриевич, на Ахмед и Кобурга, не е тяхна страна, тази страна поне до изборите за тях ще е чужда.

Драматургията на новата тройна коалиция обаче страда от недопустим уклон към декадентски субективизъм. Няма Ставка на върховното главно командване, има само оперативен щаб от двама заместник-партийни лидери и един цял лидер, но пък формалният. Дори Каденабия няма да стане Ялта за Големите трима – ще се съберат, чак след като всеки завладее своето парче от Берлин. Иван Костов е гласувал на кметски избори за Стефан Софиянски с отвращение, ръкувал се е с Петър Стоянов за президентски избори с отвращение, ще се коалира и с Бойко Борисов след парламентарния вот с отвращение. Тежка е съдбата на личността в историята – безкраен низ от исторически необходими отвращения. Пламен Юруков пък, като един тесен социалист, е изтерзан от съмнения в пехливано-милиционерския произход на ГЕРБ и като един широканец е замечтан в голямото и непобедимо дясно, което да сложи веднъж завинаги края на историята. Попаднал под ударите на малката правда с разни обвинения за сътрудничество със службите, за данъчни измами и с андрешковски призиви да не се плащат данъци на управляващите, Юруков накрая е заплашен да падне жертва и на голямата шаячна правда на седесародемокрацията, която сам е наложил с прякото избиране на лидера от всички партийни членове. Бойко Борисов като неформално заслужил майстор на спорта по ситуационен подход няма никакви проблеми с жонглирането между историческата необходимост и приложението й към специфичните условия на която и да е отделно взета коалиция. За разлика от десебаротроцкизма и синьото левосектантство, гербисткият волунтаризъм не бере негативи от тактиката на единния фронт на широките десни сили срещу разлагащия се фасаден европеизъм.

В есенния преглед на художествената самодейност водещите творчески колективи дават своята непоколебима заявка за нови върхови постижения на социалистическия реализъм. Борбата няма да е безмилостно жестока, но обещават да е все така епична. Какво тук значи някоя си тройна коалиция?