NTD: Следолимпийски чувства и реалност

Какво мислят за Олимпиадата в Китай сега, когато тя вече отмина? В нашето студио е анализаторът по китайските въпроси, професор Джон Ли, за да дискутираме какви са следолимпийските чувства в Китай.

Анна Чен (NTD): Здравейте и добре дошли в NTD China focus. В нашето студио днес е професор Джон Ли и темата на разговор ще е следолимпийските чувства в Китай. Проф. Ли, добре дошли в студиото.

Проф. Ли: Благодаря.

NTD: Проф. Ли, кажете ни какви са в общи линии чувствата в Китай? Как гледат хората на Олимпийските игри?

Проф. Ли: Според това как аз виждам нещата, има разминаване между реакциите на западното и на китайското общество. Погледнато извън Китай смятам, че всеки хвали Олимпиадата. Те гледат на нея като на признак за издигането на Китай като суперсила, и т.н. Но що се отнася до народа на Китай, аз мисля, че те са много практични, много прагматични. Тази година ние имахме наша си Олимпиада, така, че Олимпиадата е значима в много отношения и някои страни чертаят бъдещата траектория на развитие. В този смисъл аз смятам, че в момента хората са все още в радостно настроение от постигнатото с Олимпиадата, от това, което тя показа на света. Но други китайци, дайте им само още 3 седмици и те ще започнат да се оплакват.

NTD: Наистина ли смятате, че китайците ще се заоплакват относно Олимпиадата? От какво ще се оплакват?

Проф. Ли: Първо, тя е толкова скъпа. Четох някъде, че цената на Пекинската олимпиада е по-висока от тази на последните 5 Олимпийски игри, взети заедно. Представете си тази огромна цифра. Китай е развиваща се страна. По доход на глава на населението тя не се нарежда дори в 100-те най-добри страни в света в това отношение. Така, че това, за което китайският народ ще се оплаква, най-вече когато в страната станат природни бедствия, ще е дали страната ни е направила нещо добро, дали похарчените за Олимпиадата пари са си заслужавали.

NTD: Но не смятате ли, че Китай има средствата да се справи с природни бедствия, каквото беше например наскоро станалото земетресение в Китай?

Проф. Ли: Откровено казано, не. Ако разгледате телевизионните записи с работата на спасителните екипи когато стана земетресението в Сичуан, ще се шокирате какви инструменти използват хората, за да извадят другите [от руините]. Първо, Китай нямаше готовността да изпрати тежки машини. Ако това бе станало, обзалагам се, че десетки хиляди повече хора щяха да бъдат спасени. Китай нямаше и достатъчно готови хеликоптери да изпрати, за да прекарат хората от там. Така, че става дума за много пречки. Има и други области, където Китай трябва да вложи пари: образование, спасителни операции, контрол на замърсяването на околната среда, и т.н.

NTD: Да се върнем отново на това, какви са чувствата на хората в Китай сега, когато Олимпиадата отшумя. Вие смятате, че хората ще я намерят за скъпа, но няма ли да има много китайци, които да се гордеят, че са могли да домакинстват Олимпиада в такъв грандиозен мащаб?                        

Проф. Ли: Разбира се, това е голямо парти. Когато хората ходят на големи партита имат приповдигнато настроение, нали така? Чувстват се развълнувани. Така, че като нация ние все още не сме се успокоили от тази емоция. Хората все още се чувстват добре. Но за постигнатото с Олимпиадата, както казах преди малко, те ще направят равносметка и ще посочат кое е могло да се направи по-добре. Да не забравяме 40-те милиарда долара похарчени за Олимпиадата, буквално само за Олимпиадата, без никакви други проекти; това ще са много [пари] за някои. А тези пари не идват от частния сектор, какъвто би бил случаят ако Олимпиадата би се провела в Съединените щати или Великобритания. Всички тези пари дойдоха от джоба на данъкоплатците, от държавни фондове. Така, че погледнато от тази страна става дума за нещо по-различно.     

NTD: Нека да поговорим за непаричната, финансовата страна, от какво друго ще се оплакват китайците?

Проф. Ли: Аз бях в Пекин през 1990 г., когато Китай се подготвяше за своите първи международни спортни игри, става дума за Азиатските игри през 1990 г. Аз живях там през този период. Беше ужасно. Живеейки в Пекин, аз лично не се чувствах свободен в тази страна. Личната свобода бе ограничена и трябваше да се правят специални усилия, за да се преодоляват тези ограничения. Мога да ви дам кратък пример. Спомням си, че в колежа, който посещавах, имаше стотици студентки, които репетираха групово за церемонията по откриването на Азиатските игри. Те репетираха и репетираха, поне по 3 часа всеки ден, в продължение на 1 година. Но познайте за колко време бяха показани по телевизията – едва за 20 секунди. Те естествено се оплакваха. Другият пример, за който си спомням, е едно интервю на Джанг Имо (Zhang Yimou) със западна медия, където той беше попитан…

NTD: Джанг Имо е режисьорът на…

Проф. Ли: Джанг Имо е режисьорът на церемониите по откриването и закриването на Игрите и е смятан за най-добрият филмов режисьор на Китай. Той бе запитан от западен журналист „Кой друг смятате, че би могъл да направи такова чудесно шоу?”. А Джанг Имо отговори „Никой, с изключение на” – познайте кой – „Северна Корея”. Затова силата и екстравагантността, демонстрирани на церемониите по откриването и закриването говорят за качеството и значимостта на Игрите, тъй като единствено авторитарни режими не биха спестили пари и енергия, за да подготвят едно такова шоу за външния свят. Така, че те не са предназначени за вътрешна консумация, а за външни хора, да видят и преразгледат силата на Китай, така като биха направили и лидерите на Северна Корея.

NTD: Благодаря, проф. Ли, за Вашите коментари.

Проф. Ли: Моля.

NTD: Това е всичко, за което имаме време днес. Вие гледате NTD China Focus.