Облаците рязко променят мащаба си в рамките на 2 секунди по време на прякото предаване на изстрелването на космическата совалка Шенджоу VII (видеозаписът е на 5:43 мин.)
Облаците рязко променят мащаба си в рамките на 2 секунди по време на прякото предаване на изстрелването на космическата совалка „Шенджоу VII” (видеозаписът е на 5:45 мин.)
Изображение на Земята, заснето от НАСА от космоса през юли 2006 г. В този кадър от видеозапис атмосферата е ясно видима.
В този видео кадър от прякото предаване на космическата разходка на „Шенджоу VII” на информационна агенция Xinhua, атмосферата липсва.
На тази симулационна снимка на Шенджоу VII, публикувана от Xinhua news, атмосферата се вижда.
Облачният слой на 5 мин 43 сек (кадър от видеозаписа)
Облачният слой на 5 мин 45 сек (кадър от видеозаписа)
Потвърдени несъответствия в излъченото на живо по CCTV изстрелване на „Шенджоу VII”
CCTV предаде пряко изстрелването на космическия кораб „Шенджоу VII” (Shenzhou), за да отбележи втората фаза от Проект 921 на Китайската комунистическа партия (ККП) в края на септември. Този видеозапис, обаче, съдържа много необясними физически явления. Тези аномалии в излъчения материал, сред които мехурчета в пространството, липса на доказателства за земната атмосфера и липсата на страничен шум, характерен за космическата комуникация, поставят под въпрос самата достоверност на мисията. Анализирайки видеозаписа, някои дори подозират, че предаването на живо е било измама, послужила си с аналогичен видеозапис, заснет под вода, за да симулира условията в космоса.
Hадявайки се да разбере тези аномалии, Epoch Times се свърза с д-р Чу Дженг (Qu Zheng), китайски експерт, работил в Лабораторията за реактивно движение на НАСА, за да анализира несъответствията в излъчения видеоматериал.
Репортер: Д-р Чу Дженг, бяха изказани опасения относно прякото предаване на изстрелването на совалката „Шенджоу VII”. Какво е становището Ви по този въпрос?
Чу Дженг: Гледал съм го цялото. Моята научна дейност е свързана с изстрелването на тази совалка, така че го наблюдавах много отблизо. Освен това, тъй като съм китаец, всичко, което се случва в Китай – особено нещата, свързани с моята сфера на проучвания – привличат вниманието ми дори още повече.
Лично аз, въпреки че знам, че режимът на ККП има история на мошеническа дейност, при което често действат заради политически облаги, когато видях тези несъответствия, не исках да им повярвам – искаше ми се предаването на живо да е истина. Ако този, излъчен по цял свят видеозапис, е измама, това ще направи не само китайският народ да загуби репутацията си пред целия свят – аз лично няма да съм в състояние да вдигна глава пред колегите си.
За съжаление, когато гледах предоставеното от CCTV пряко предаване, бях шокиран. Въпреки че не всички съмнения, изказани от хората по блоговете, са легитимни, много от тях наистина са много точни. Всички проблеми във видеозаписа се отнасят до простата физика, така че не е необходимо много високо ниво на професионално разбиране, за да се види какво става.
Освен това, от моите собствени наблюдения и анализ открих дори още повече несъответствия. Те безспорно потвърждават, че това т. нар. предаване на живо никога не се е състояло в космоса.
Репортер: Какви са Вашите подозрения? Можете ли да ни дадете подробно обяснение?
Чу Дженг: Разбира се. В допълнение към проблема с въздушните мехурчета, изтъкнат от блогърите, те включват технически опасения относно периода преди изстрелването, липсата на атмосфера около Земята, резки широкомащабни промени в облаците и липса на шум на заден план по време на разговора в космоса.
Преждевременното изстрелване на „Шенджоу VII”
Репортер: Някои Интернет потребители поставят под въпрос преждевременното изстрелване, което споменахте току-що. Бихте ли казали неща по този въпрос от техническа гледна точка?
Чу Дженг: Подходящото време за изстрелване на космически кораб се нарича „прозорец за изстрелване”, който може да продължи няколко дни, няколко часа или – в някои случаи – дори минути, и в общия случай е предварително установено чрез компютърни симулации. Факторите, определящи прозореца за изстрелване, включват ъгъла на слънчевата светлина, влияещ на слънчевия панел на кораба; слънчевата радиация, оказваща влияние на инфрачервения сензор на контролната система; и температурата и формата на космическия кораб.
Тестването на техниката на космическите кораби е сложно системно инженерство. Щом прозорецът за изстрелване бъде определен, той не може да бъде лесно променен без някакви много специални съображения. Често забавянето на времето за изстрелване е поради технически причини или атмосферни условия. Преждевременното изстрелване е много рядко, тъй като това означава нарушаване на плановия график. Обезпечеността на успеха ще намалее. Изстрелването на „Шенджоу VII” е изследователски тест за Китайската комунистическа партия. Никой няма сто процента сигурност на успеха и трябва да бъде подбран най-добрият прозорец за изстрелване.
Още в началото медиите на ККП съобщиха, че средата на октомври би предложил най-добрия прозорец за изстрелване. Дори Главният Отдел Оборудване към Народноосвободителната армия обори слуха за преждевременно изстрелване. На 6 септември, обаче, ККП изненадващо обяви, че космическият кораб ще бъде изстрелян в предварително определен момент в края на септември, тъй като това е „много добър прозорец за изстрелване”. По отношение на това преждевременно изстрелване информационна агенция Xinhua (Шинхуа) заяви:
„Според някои експерти в областта на космическите технологии съществува подходящ прозорец за изстрелване както през септември, така и през октомври. Но ъгълът на слънчевата светлина през септември е по-добър за излизане в космическото пространство. Това е основната причина за преждевременното изстрелване.”
Това е игра на думи. През септември ъгълът на слънчевата светлина е малко по-различен отколкото през октомври. Но изчислението на слънчевата позиция не е трудно и може да бъде направено и година по-рано. Не е необходимо да се чака до 6 септември, за да се разбере, че изстрелване в края на септември е по-добре за излизане в космоса! Очевидно е, че тук е имало други причини зад преместването на изстрелването на по-ранна дата.
Една от възможностите е причината да е политическа. Ако преждевременното изстрелване е било политическа заповед, то използването на видеозапис като пряко предаване е възможно, за да се гарантира пълен успех.
Видео несъответствие 1: Защо липсва атмосфера около Земята на видеозаписа?
Репортер: Едно от несъответствията, които повдигнахте около излъчването на живо, бе липсата на атмосфера около Земята. Бихте ли обяснили по-подробно?
Чу Дженг: Моля, вижте този видеозапис:
Той е заснет от космическата совалка на НАСА „Дискавъри” STS-121 през юли 1996 г. по време на мисия в Международната космическа станция. Когато совалката наблюдава Земята в тангенциална посока, т.е. следвайки сферичното очертание на Земята, можем да видим, че около Земята има мек кръг от син цвят, който прави очертанието на Земята да изглежда малко размито.
Това е атмосферата на Земята. Този син кръг става още по-очевиден, когато над Земята има облаци. Появата на това синьо е поради същата причина, поради която виждаме небето синьо – въздушните молекули разсейват синята светлина по-силно. Тъй като въздушните молекули са концентрирани основно в рамките на 15 км от земната повърхност и при положение, че земният радиус е 6370 км, от това разстояние това просто се вижда като тънък слой.
Да хвърлим един поглед на снимката в репортажа на Xinhua или т. нар. „предаван на живо” видеозапис. Очертанието на Земята в близост до носа на совалката Шенджоу VII е почти гладък и около него липсва синя атмосфера. Подобно на международната космическа станция, Шенджоу VII също поддържа близка до окръжност орбита, като и двете летят на разстояние от около 340 км от земната повърхност.
Някой би могъл да попита дали това не е поради ъгъла на Слънцето. Да, при залез слънце виждаме небето червено. Причината е, че когато гледаме към Слънцето, сините светлини се разсейват, а останалата слънчева светлина става червеникава. Но когато астронавт Джай Джиганг (Zhai Zhigang) излиза от космическата совалка, Слънцето е почти точно над совалката, която се появява в долната част на видеозаписа, така че то осветява Земята. Слънчевият панел, показан във видеозаписа, е бил почти вертикален спрямо Слънцето – това всъщност е фактор, който трябва да бъде отчетен при избора на прозорец за изстрелване. Ако тази мисия бе проведена в условията на залез, слънчевият панел не би могъл да получи достатъчно енергия. Всъщност според данните от космическото наблюдение, предоставени от Министерството на отбраната на САЩ (http://www.space-track.org/), местоположението на космическата совалка в момента, в който Джай излиза от нея, е 50.02 градуса източна географска дължина и 4.32 градуса северна географска ширина. В 16:45 ч пекинско време ъгълът между слънчевите лъчи и перпендикуляра към осветяваната повърхност е 7.03 градуса.
На публикуваната от Xinhua news симулационна снимка на Шенджоу VII синята атмосфера се вижда както трябва. Това означава, че видеоматериалът не е заснет на живо. Но защо в него се губи синята атмосфера? Ще продължа по темата в разсъжденията ми по следващото несъответствие.
Видео несъответствие 2: Защо в облачния слой се забелязват големи, резки промени?
Репортер: Споменахте, че „има големи и резки промени в облачния слой”. Какво означава това?
Чу Дженг: Някои хора откриха, че това излъчване на живо показва големи, резки промени в облачния слой в периода между 5 мин 43 сек и 5 мин 45 сек (виж снимките). Всъщност ако гледате директно оригиналния видеозапис, можете да видите промените дори още по-ясно. При обичайни обстоятелства движението на облачния слой би трябвало да бъде продължително – невъзможно е да има големи резки промени, произтичащи за секунда. Някои хора отдават това на твърде бързия полет на Шенджоу VII. Това е заблуждаващо.
Всъщност Шенджоу VII се е придвижвал много бързо – орбиталният му цикъл е бил около 90 минути. Ако се вземе под внимание, че Земята също се движи в същата посока при орбитален цикъл от 24 часа, скоростта на придвижване на надир точката на космическата совалка (т.е. вертикалната проекция на совалката върху земната повърхност) може да достигне 7 км в секунда. Това означава, че обхвата на промените на облаците във видеозаписа е много голям и скоростта на промените им е много бърза. Във видеозаписа на екрана са изписани думите „CCTV-1”. В кадъра, на мястото на „1”, в едната секунда има голям син океан без облаци, но в следващата секунда той е почти напълно покрит с големи бели облаци. Въпреки че във видеозаписа няма мащабна съпоставимост, можем да направим просто изчисление: тъй като скоростта на придвижване на облака може да бъде пренебрегната в сравнение със скоростта на надир точката на совалката от 7 км/сек, наблюдаваното от нас движение на облака може да бъде приписано само на движението на совалката, което е около 7 км/сек.
Въпреки че движението на облаците в периферията на Земята изглежда по-бавно поради ъгъла на изкривяване в периферията, мащабът там в действителност е по-голям, от колкото изглежда на изображението. С други думи, скоростта на облаците навсякъде на снимката би трябвало да е около 7 км/сек. От това изчисление следва, че синият участък, показан в близост до числото „1”, би трябвало да покрива около 100 км, т.е. показаното във видеозаписа е, че участък от 100 км е покрит с тънък слой облаци, които се отместват в рамките на една секунда. Ако един облак действително би могъл да се придвижва толкова бързо, скоростта му вече би била задминала космическите скорости и той би напуснал бързо земната атмосфера. Така, че съдейки по този видеоклип, това не може да е излъчено на живо.
Как тогава можем да наблюдаваме подобен феномен? Ако видеоклипът не е бил заснет на живо, а вместо това е била създадена анимация чрез тримерен графичен софтуер, добавяйки към фона на земната повърхност картина на облаците, заснета приблизително в момента на излизането на Джай от совалката, тогава е възможно да имаме подобна ситуация. Показаното във видеоклипа е вероятно вследствие на грешка на аниматора във връзката между собствената скорост на облака в анимацията и скоростта в анимацията на въртенето на Земята (което всъщност е впечатление, предизвикано от обикалянето на космическата совалка около Земята), което кара облачният слой да се придвижва твърде бързо. Подобна грешка, обаче, не може да се забележи лесно без внимателно проучване.
Ако човек наблюдава облачния слой във видеозаписа по-внимателно, може да види подобно явление и в други времеви отрязъци, където промените в облачния слой обхващат десетки километри, или повече, в рамките на 1-2 секунди. Просто обхватът им не е толкова голям и следователно е по-малко очевиден. Вероятно аниматорът е заснел промените в облаците за половин час или по-дълго и от тях е направил няколкосекунден видеоклип. Освен това, тъй като подобен тримерен графичен софтуер в общия случай не може да пресъздаде тънкия слой на земната атмосфера, това обяснява и защо атмосферата липсва във видеозаписа.
Видео несъответствие 3: Въздушни мехурчета в космоса?
Репортер: Въздушните мехурчета във видеото бяха едно от първите съмнения, повдигнати от блогърите. По-нататък обаче бяха публикувани различни версии на обяснения, включително прах в атмосферата или може би налягането върху орбиталния модул. Какво мислите по този въпрос?
Чу Дженг: Всеки знае, че в космоса няма въздушни мехурчета. Много хора са забелязали малки обекти, наподобяващи мехурчета, появяващи се от горния край на екрана в излъчения на живо видеозапис. Беше обяснено, че това са отломки, носени от въздушните течения в кабината. Всъщност орбиталният модул е едва 220х275 см – по-малко от половината на обикновена спалня.
При такава малка кабина, в рамките на секунда след отварянето на вратата вътрешното налягане трябва да се изравни с външното налягане, което в космоса е нула. Така че, когато Джай Джиганг излиза навън, откъде би могъл да дойде въздушният поток? Всички знаем, че в ситуация на вакуум и безтегловност обектите се носят [в пространството] без съпротивление, но те се нуждаят от начална скорост. Но в този видеозапис
можем да видим малки обекти, които от време на време се носят нагоре с висока скорост. Например на 0 мин 3 сек, малки обекти излитат от вратата на кабината към горния десен ъгъл на екрана; на 5 мин 49 сек те се появяват от шлема на астронавта вдясно на екрана; на 6 мин 42 сек те изхвърчават от капсулата; на 7 мин 17 сек изхвърчават от горния ляв ъгъл на екрана и се понасят диагонално нагоре.
От Центъра за изстрелване на сателити Жиучуан (Jiuquan Satellite Launching Center) обясниха, че мехурчетата са най-вероятно „атмосферен прах” или малки останки от космическия кораб. Не разбирам за какъв „атмосферен прах” може да става дума на 340 км височина в космоса. Дори това да беше космически прах, случаите, в които астронавтите се натъкват на него изглеждат твърде много, имайки предвид ниската плътност на космическия прах с такъв голям размер. Как така не сме видели толкова много космически прах в руските и американските видеозаписи?
Освен това скоростта на праха спрямо космическия кораб може да бъде произволна. Защо във видеозаписа всички малки обекти летят към горния край на екрана? Ако това бяха части от кораба или скафандрите, то би трябвало да продължат да летят с постоянна скорост. Как са придобили началната си скорост?
Бих искал да насоча вниманието на всички към малките обекти, излизащи от устата на Джай на 5 мин 49 сек. Картината е много ясна, за да покаже характеристиките на мехурчетата: първо, малките обекти са много бавни когато се появяват за пръв път, а след това те постепенно се ускоряват. Това е в съответствие с характеристиките на движещи се мехурчета под въздействието на силата, изтласкваща ги към повърхността на заобикалящата ги течност или газ.
Второ, размерът на малките обекти се увеличава в процеса на придвижването им. Това също се придържа към правилото, че мехурчетата се разширяват с намаляване на налягането. Космическият прах или останките в кабината не могат да съществуват под формата на течност, да не говорим за способността им да се разширяват без някаква външна сила.
Трето, малките обекти са много ярки на фона на останалото. Това е в съгласие с общите отразителни качества на мехурчета, когато се смесят въздух и вода.
От тези три неща можем да заключим, че видеозаписът на дейността извън совалката е всъщност заснет под вода. Движението на човек във вода може да предизвика подводно течение, което може да обясни защо някои от малките обекти се носят диагонално. Някои може да запитат защо не сме видели астронавтите да изпускат мехурчета както гмурците във водата. Ако разгледате видеозаписа по-внимателно, ще откриете захранващ кабел, който свързва пригодения за излизане навън скафандър с космическия кораб.
В кабела би могъл да бъде добавен снабдителен канал, заличаващ доказателствата от дишането, ако видеозаписът е бил заснет под вода.
Разбира се, други може да кажат, че видяхме ясно астронавтите да се носят безтегловно в кабината и ръководството за космическия полет да се носи във въздуха, когато го изпускат, което би трябвало да означава, че те са в нулевата гравитация на космоса.
Но да погледнем видеозаписа, където астронавтите са в кабината. Възможно е той да е бил заснет на живо. Защо обаче астронавтите не са излезли от кабината, докато са били в космоса? Това би могло да се дължи на значителни технически проблеми. Но съществува голяма вероятност космическият кораб да е излетял в космоса без човек на борда и видеозаписът на интериора да не е бил заснет на живо. Без значение какви са били обстоятелствата, видеозаписът на космическата разходка не може да е бил на живо.
Бих искал също така да поясня, че можете да изпитате нулева гравитация и на други места, освен в открития космос. На земята може да бъде създадена краткосрочна обстановка на безтегловност в летателен апарат.
Когато един летателен апарат се движи в параболична крива, по време на дъгата надолу силата на съпротивление на въздуха може да бъде компенсирана от скоростта на машината, когато тя започне да се спуска от най-високата точка. Това би могло да създаде микро-гравитационна среда за 15-40 секунди.
Примери за американски малки летателни апарати с нулева гравитация включват Т-33 и тези, модифицирани от F-104. Големите са KC-135 и PC-9, приспособени от руския Doyle-76, които могат да създадат микро-гравитация за 30 секунди. Китай е приспособил FT-5 в малък летателен апарат с нулева гравитация.
На записа китайски астронавти провеждат безтегловна тренировка в летателен апарат с нулева гравитация.
Видео несъответствие 4: Защо няма страничен шум по време на разговора в космоса?
Репортер: Проблемът с шума, за който говорихте, беше споменат и от някои хора в Интернет. Говорът от космоса беше твърде ясен. Дали проблемът с шума е решен от настоящата технология?
Чу Джен: Всеки знае, че в космоса няма звуци, тъй като няма въздух. Но всеки пилотиран космически кораб е необичайно шумен. Нивото на шума на Международната космическа станция е доста високо и в резултат на това астронавт Бил Макартур и космонавт Валери Тукарев се завърнаха от своя шестмесечен престой на борда на Международната космическа станция през април 2006 г. с увреден слух.
Моля вижте видеото:
Това е пряко предаване на астронавт, монтиращ лабораторния комплекс на японския експериментален модул – Кибо, след като STS-127 на „Ендевър” пристигна на Международната космическа станция. Ако се заслушате внимателно в разговора между астронавтите, има много страничен шум. Никакъв допълнителен шум обаче не се чува на „Шенджоу VII” в космическия разговор между върналите се в космическия кораб астронавти и Ху Джинтао. (http://hd.cctv.com/special/C22204/20080927/107537.shtml)
Репортер: Дали това е така, защото китайските експерти са решили проблема със страничния шум в кораба?
Чу Джен: Не. Статия, озаглавена „Разговор на експерти: Шумът – фаталният убиец на астронавти” (http://news.eastday.com/eastday/node81741/node81762/node92975/userobject1ai1545460.html) цитира Ю Сюежън (Yu Xuejun), директор „Научни изследвания” в Бюрото за изследване на средата към Астронавския център на Китай. Той казва следното: „Няколкостотин машини работят непрекъснато на кораба „Шенджоу VI”, така че астронавтите ще страдат от шума”. Корабът „Шенджоу VI” може да поддържа ниво на шума около 70 децибела по време на своя полет в орбита, което е еквивалентно на шума от натоварена автомагистрала.
Sina.com също публикува статия на 6-ти септември т. г., озаглавена „Астронавтите на „Шенджоу VII” са оборудвани с предпазни заглушители за уши” (http://news.sina.com.cn/c/2008-09-26/194216364953.shtml). Статията описва как справянето с шума и опазването на личната безопасност на астронавтите е предизвикателство за космическите агенции по света. С цел да предпази от този силен шум, Тренировъчният център на китайските астронавти екипира тримата астронавти със специални предпазни заглушители за уши, за да намали шума. Същите заглушители бяха използвани на корабите „Шенджоу V” и „Шенджоу VI”.
Ако носенето на скафандър и поставянето във вакуумна среда може да изолира шума (всъщност въздушната циркулация в шлема също е шумна), как биха могли тези трима астронавти да говорят с Ху без да има допълнителен шум? Те не носеха шлемове, когато се върнаха в кораба, и използваха микрофони, свързани с техните заглушители, но наистина трябваше да има страничен шум, предаден от видеокамерата. Никакъв шум обаче не се чуваше на прякото видео излъчване. За сравнение, моля, вижте видеозаписа от космическия разговор на кораба „Шенджоу V”: http://video.sina.com.cn/news/c/v/2008-09-09/123021270.shtml
На този видеозапис веднага щом диалоговият канал се свърже, шумът от кораба може да се чуе през речта на Цао Гангчуан (Cao Gangchuan).
Измамата е толкова очевидна
Репортер: Пускането на кораба „Шенджоу VII” в мисия е огромен проект, който въвлича хора от различни области, дори китайския президент Ху Джинтао. Ако има грешка, КПП ще се изложи пред целия свят. Защо биха се осмелили да направят подобно нещо?
Чу Джен: Да, не е нормално да направят толкова голяма измама, свързана със събитие от подобен мащаб. Някой може да попита, как можеш да определиш това като измама, базирайки се само на собствения си анализ? Не е за вярване. Също така някои грешки, като въздушните мехурчета например, са твърде очевидни. Може ли хората, които са го направили, да са толкова глупави?
Това е въпрос, който трябва да зададете на ККП. Въпреки че това изглежда като шега, ККП все още не е дала някакво обяснение. Всъщност това е политически проблем. Отговорът лежи в сферата на политиката.
Наистина, срещал съм хора, които задават подобни въпроси. Те всъщност разбират, че доводите ми са разумни, но не могат да ги приемат заради чувствата си. Държа да подчертая: аз не твърдя, че изстрелването и връщането на кораба са измама. Това, което поставям под въпрос, е прякото предаване на астронавтите, излизащи от капсулата.
Второ, без значение колко голямо беше събитието, ако се доверите на рационалността и фактите, би трябвало да изоставите емоционалните фактори. Убийци извършват престъпления и крайната присъда може да бъде базирана изцяло на две-три капки кръв, на няколко косъма или пръстови отпечатъка. Стига доказателството да бъде признато и хипотезата да е смислена, престъпникът може да бъде съден обективно.
Освен това, ако заподозреният има криминално досие, това е от помощ на съдията в неговата присъда. Когато корабът „Шенджоу VII” бе все още на ракетната площадка, уебсайтът на новинарската агенция Xinhua публикува статия, описваща изстрелването в забележителни детайли (Вижте репортажа на Асошиейтед Прес: http://www.iht.com/articles/ap/2008/09/25/asia/AS-China-Space-Oops.php), въпреки че това все още не се беше случило. Тази преждевременна статия описваше как проследяващият кораб доловил сигнал от космическия кораб 11 сек предварително. По-късно бяха принудени да се извинят на обществеността за тази лъжлива информация в репортажа си. Не е ли тази фалшива новинарска история част от досието на тяхната лъжлива измама?
