Китайски директори напускат кораба

Финансово притеснени предприятия биват изоставяни от ръководителите им, оставяйки след себе си дългове и работници с неплатени заплати…Най-напред TaoШоулонг изгори счетоводните книги на своята компания. След това продаде членството си в частен голф-клуб и се отърва от мерцедеса си S-600. И после изчезна…

Така най-голямата текстилна предприемаческа инициатива в Китай – с четири фабрики, с територия в размер на 31 футболни игрища, 4000 работника и дългове за поне 200 милиона щ.д., се превърна в история.  

„Това е краят ни”, каза Мао Юминг, един от 300-та доставчици отрязани миналия месец от компанията на Tao, Jianglong Group. Запалвайки цигара в местно кафене, 38-годишният говори спокойно за мрачното бъдеще на своя бизнес с индустриален газ. Tao му дължал 850 000 щ.д., казва Мао, около 60 процента от неговите годишни приходи. „Не можем да платим на нашите работници заплати. Ние също сме пред фалит.”   

Правителствени данни сочат, че 67 000 предприятия с различен размер са били затворени в Китай през първата половина на годината, каза Цао Джианхай, индустриален икономически изследовател в Китайската академия за социални науки. Дo края на годината, според него, над 100 000 предприятия ще бъдат затворени.

Със затварянето на все повече фабрики в Китай, случаите на изчезващи директори стават все по-популярни, увеличавайки щетите от най-силното замиране на производството в Китай от едно десетилетие насам.

Китайските лидери се опитват да държат положението под контрол. Но много бизнеси и анализатори не са оптимистични.

„Откровено казано, мисля, че каквито и мерки да вземе правителството, няма да може да промени настоящата тенденция", казва Йе Ханг, професор по икономика в Университета на Джейджианг (Zhejiang University). „Единственото, което правителството може да направи, е да се опитва да гаси огъня тук и там.”

В последните седмици имаше много такива ‘пожари’, чийто мащаб расте бързо. В провинция Джейджианг (Zhejiang), южно от Шанхай, Йе изброи поне шест големи фалита, включително Jianglong Group; Feiyue Group, най-големия производител на шевни машини в Китай; и фармацевтичната корпорация Zhejiang Yixin, която е сред най-големите компании в този бранш.

„От тези шест, един [собственик] се самоуби, един беше задържан от полицията, а останалите четири избягаха”, каза той. „Смятам, че за в бъдеще ще има още такива случаи, в резултат на верижната реакция.”
Вълната на закриване на фабрики започна от провинция Гуангдонг (Guangdong), от където започнаха и икономическите реформи в Китай преди три десетилетия. На този район се дължат 30 процента от износа на Китай.

Вестниците в Хонконг, който е близо до Гуангдонг, публикуват буквално ежедневно репортажи за поредните затворени фабрики.  

"За пазара на САЩ дори и дума не може да става”, измърморва Джонг Шиджун, генерален директор на корпорацията за мебели в гр. Фошан, Foshan City Golden Furniture Co. „Дори пазарът ни в ЕС се сви сериозно в последните два месеца, заради поевтиняването на еврото”.

Производителите на играчки са сред най-силно засегнатите. Според официалните данни над 3600 фабрики са закрити, които съставляват половината от всичките в тази област.

След като в Гуангдонг работниците протестираха по улиците, местното правителство обеща да даде 4 милиона щ.д., за да се платят заплатите на работниците за последните месеци и да им се помогне да намерят работа. Но за много от тях това не е разрешение, като мигриращите работници например, на които не се полагат помощи за безработни съгласно закона.

Янг Шенганг е на 33 години и е работил в завод за обувки в Шенджен в продължение на седем години, издигайки се от обикновен работник в монтажния цех, с 50 щ.д. заплата на месец, до качествен контрольор, със шест пъти по-висока заплата. Той каза, че от тази пролет хонконгският собственик на завода е забавил плащането на заплатите.

И една сутрин през септември, заводът бил неочаквано закрит.

„Шефът просто изчезна”, каза Янг. „Аз имам да получавам заплата за пет месеца.”

Стенли Лау, заместник президент на Индустриалната федерация на Хонконг, каза, че не знае колко собственици в Хонконг са избягали. Според данни на федерацията около 15 процента от 70 000 предприятия в Китай, ръководени от бизнесмени в Хонконг, ще бъдат закрити тази година. Като още много според Лау ще се закрият след китайската нова година през февруари, когато милиони мигриращи работници се върнат в къщи за няколко дни.

„Веднъж работниците тръгнат ли за в къщи, те мога да закрият фабриката тихомълком”, каза той по време на интервю в Хонконг.

Тайванци също са оперирали предприятия в Гуандонг - около 20 000 – и някои от тях са напуснали също своите фабрики, съобщават работници. В северната китайска провинция Шандонг пък десетки южнокорейски мениджъри на експортни компании са избягали, според репортажи на китайски държавни медии.  

Но не са много тези от закритите бизнеси, които са по-големи от Jianglong. Миналата година компанията обяви продажби на стойност 110 милиона щ.д. и печалби за 14 милиона щ.д., регистрирано в нейния годишен доклад. Нейният собственик Tao се хвалел с големите възможности за проучване и развитие на компанията и със своите клиенти от цял свят, включително Wal-Mart.  

Tao, оплешивяващ и с дълбоки подпухнали кръгове под очите си, е загадка за повечето от работниците и снабдителите си. Той пристига в Шаошинг (Shaoxing) с жена си в началото на десетилетието и открива фирма от четирима души, за търговия с Близкия Изток, разказват местни хора.
Но от 2004 г насам той изнася стоки за 2.5 милиона щ.д., като две години след като включва компанията си на фондовата борса в Сингапур, под името China Printing & Dyeing Holding Ltd, Tao купува други две компании и изгражда масивен завод, оборудван с японска и италианска техника. Тази година той започва да закъснява и да отказва да заплаща на снабдителни компании, като им казва, че скоро ще получи десетки милиони долари, като обяви компанията си на Nasdaq.

Но плановете на Tao се объркват от глобалната финансова криза и внезапният обрат на събитията за износителите, като много от снабдителните компании обвиняват за станалото с бизнеса на Tao местното правителство, тъй като те са го подкрепяли и са уверявали всички, че обявяването на компанията му на Nasdaq върви по план.  

Правителствени служители казаха миналата седмицата, че Tao и съпругата му са били хванати, но отказват да коментират по случая. „Много ми е трудно да анализирам защо и как се е получил този проблем”, каза Джин Аген, заместник директор на Обществения отдел в Шандонг.

В денят, когато Jianglong бива закрита, 2000 работника запълват улиците около фабриката, блокирайки трафика и настоявайки за отговори. Няколкостотин полицая се противопоставят на работниците. Към края на деня правителствени служители се съгласяват да заплатят на работниците дължимото.

„Ще си замина в къщи и ще се занимавам със земеделие”, казва 43-годишният Янг Чаошиан, който изкарвал 260 щ.д. на месец за 12 часа работа на ден, седем дни в седмицата. „Работата тук е много тежка”, допълва жителят на Чонгчинг със затъкната зад ухото цигара. „След като си тръгна, не искам никога вече да се връщам”.