Жена, рекламираща своя апартамент за продан на Есенния панаир за недвижими имоти в югозападния китайски град Чногчинг (Chongqing)р 24 октомври 2008 г. (GETTY IMAGES)

Д-р Ченг Шиаононг (Cheng Xiaonong), главен редактор на сп. „Изучаване на съвременен Китай” (Contemporary China Studies). (Епохални Времена (Epoch Times))

Пекинският спасителен план и китайската икономическа структура

Пекин обяви на 11-и ноември безпрецедентно огромен за страната икономически пакет на стойност 4 трилиона юана (586 милиарда щ.д.) за дo края на 2010 г. Но д-р Ченг Шиаононг (Cheng Xiaonong), главен редактор на сп. „Изучаване на съвременен Китай” (Contemporary China Studies), отбеляза, че коренната причина за кризата в Китай е нестандартната икономическа структура и ниските корпоративни стандарти, поради което подобен спасителен план няма да реши проблема, а само ще донесе нов огромен дълг за режима.

Затрудненото положение

Дори преди глобалната финансова криза да започне, китайската икономика вече показваше признаци на влошаване. Според статистика на Департамента за малките и средни предприятия към Комисията за държавно развитие и реформи в Китай, през първата половина на 2008 г. са били закрити 67 000 малки и средни компании, имащи годишен приход от над 50 милиона юана. Над 20 милиона работника са били съкратени от текстилни компании. В резултат на което общият икономически растеж на Китай се е забавил.

Според статистика, публикувана от Националното статистическо управление на Китай, ръстът на БВП (Брутен вътрешен продукт) на Китай през първото тримесечие на 2008 г. е 10.6%, за второто тримесечие спада на 10.1%, а за третото е вече 9%, възлизайки средно на 9.9% за първите девет месеца на тази година, което е първият едноцифрен ръст на БВП за последните 6 години в Китай. Ръст от 8-9% е минималната граница за китайската икономика, при която да се осигури работен пазар на многомилионната работна сила в страната.

Забавянето на икономическия растеж и спада на корпоративните печалби са допринесли за по-ниския фискален приход. Прирастът на фискалния приход през м. септември спадна на 3.1%, сравнено с 16.5% през м. юли и 10.1% през м. август, докато разходите на правителството са нараснали на 11.6%, стигайки 93.2 милиарда юана дефицит. Съответно, ръстът на приходи от държавния ДОД (Данък общ доход) е 2.5% през м. септември, което е значителен спад от този за първата половина на 2008 г., възлизащ на 33.5%, а ако се вземе под внимание и ръстът на инфлацията, ръстът на приходи от ДОД е всъщност отрицателен.   

Икономическият спад в Китай се вижда ясно и от състоянието на стоманената индустрия – промишлеността, която държи жива китайската икономика. Шан Шангхуа, председател на Асоциацията за желязо и стомана на Китай, обяви на 24-и октомври, че за м. октомври почти всички местни стомано-производителни компании са били на загуба, което ги е принудило да намалят рязко производството на стомана.  

На 5-и ноември Асоциацията на нефтената и химическата промишленост на Китай обяви, че китайската нефтена промишленост е загубила 120 милиарда юана (17.6 милиарда щ.д.) за първите девет месеца на тази година.

Истинският виновник е икономическата структура

Много китайски икономисти смятат, че новият икономически план на Пекин е нещо добро за вътрешната и световната икономика.

Но д-р Ченг Шиаононг вижда нещата по-различно. „Действителният проблем в икономиката на Китай е неговата нестандартна икономическа структура. Именно, китайската икономика е силно зависима от износа, чуждите инвестиции, както и от инвестиционните проекти на правителството. В повечето китайски индустрии няма конкурентност и те нямат способността да проучват собствения си пазар.”

Освен това, Ченг смята, че и двете – централата и местната власт – са сега във финансова криза и не са способни да разпределят огромни суми пари, които да спасят пазара. 

„Проблем номер 1 сега не е как да се похарчат парите, а дали ще има налични пари за тях. Централното правителство е във финансов дефицит от м. септември. Много от местните власти също изпитват финансова криза, поради острия спад в арендуването на земи. Някои от тях имаха големи дългове още в миналото, а сега положението им ще се влоши дори повече.”

Шиа Йелианг, доцент в Катедрата по икономика към Пекинския университет, каза по време на интервю за Радио Свободна Азия: „Много малки и средни компании в Китай са закрити. Дори правителството да инвестира повече пари, смятам, че най-важното е да се рационализират инвестициите и конкурентната среда за малките и средни бизнеси. Освен това, трябва да има голямо намаляване на данъците. Ако това не може да се направи, ще бъде трудно да се променят нещата само като се инвестират повече пари.”

Реакция на обикновените китайци

Проучване, проведено от Централната китайска телевизия (CCTV) онлайн (fuxing.bbs.cctv.com), отправи въпрос към китайските граждани за тяхното мнение относно спасителния икономически пакет.

Само 8.68% са съгласни, че това е добър план да се обърне икономическата криза във възможност за по-нататъшно развитие.

Повечето хора имат съмнения и тревоги, като:

> 33.35% посочват: „Да се молим и да се надяваме, че парите ще бъдат похарчени целесъобразно”;

> 28.31% пишат: „Тревога. Въпреки че идеята е добра, липсват необходимите механизми за контрол”;