Изгубването: новооткрито болестно състояние на мозъка

Изгубвате ли се често, дори на познати места? Вероятно познавателнaта ви карта е извън строя. 

Изследователи от Университета на Британска Колумбия (УБК) и Бреговия институт за здравни изследвания на Ванкувър завършиха наскоро проучването си над първия случай на пациент, неспособен да се ориентира в никаква обстановка.   

Те смятат, че е възможно сред населението да има и други случаи на това топографско болестно състояние.

Публикувано в списание “Невропсихология”, изследването дава оценка и определя характера на “навигационната недостатъчност” на пациента като си служи с функционален магнитен резонанс (фМР / functional magnetic resonance imaging - fMRI) и изучаване на поведението.

Според медийна публикация, макар и да не страда от явно мозъчно увреждане или видима познавателна недостатъчност, пациентът е напълно неспособен да се ориентира в обстановката и се изгубва дори в квартала, в който е живял в продължение на години.

”Представете си да не можете да се справяте и с най-простата задача, като да се приберете вкъщи от бакалията” - казва Джузепе Ярия (Guisseppe Iaria), преподавател по медицина в УБК, аспирант във Ванкувърския брегови институт и сътрудник на Центъра за мозъчни изследвания.   

“Движението и ориентирането в дадена среда са сложни познавателни умения, в които участват частите на мозъка, служещи за запаметяване, съсредоточаване, възприемане и вземане на решения. Те изискват и използването на поне два различни вида системи на паметта” - твърди Ярия в съобщението.

Докато процедурната система на паметта включва използването на ориентири и разстояния или следването на стереотипни движения за придвижването от едно място на друго, пространствената памет е по-сложна.  

При придвижването си в дадена среда, била тя позната или не, човек си създава “познавателна карта”. Способността му да “създава” и “чете” тези познавателни карти му помага да направлява движението си и да следва даден маршрут, без да се загуби.

Известно е, че деформации и дефекти в частите на мозъка, играещи роля за направлението на движението, причиняват затруднение. В мозъка на въпросния пациент не са намерени деформации и дефекти, но редицата поведенчески тестове разкриват, че проблемът му е причинен от специфична неспособност да създава познавателни карти.  

”Подозираме, че този пациент не е единствен и че и други страдат в различна степен от селективна топографска дезориентация” - заявява д-р Джейсън Бартън, председател на “Канада Рисърч” (Canada Research) и ръководител на лабораторията “Човешкото зрение и движението на окото”, където е изследван пациентът.

“Такива хора могат да ви разкажат истории от целия си живот, за това как са се губили в собствената си къща или квартал, в училище или на работа и как е трябвало да разчитат на помощта на други, за да се ориентират. В екстремни ситуации това може да доведе дори до социална изолация.”

Изследователите са разработили специален уебсайт, който предоставя информация относно умението за ориентация и как да се свържат с хора, които страдат от топографска дезориентация. Това ще помогне на изследователите да разберат болестта по-добре и да създадат рехабилитационно лечение, което да помогне на засегнатите да развият способността си да се ориентират.

Повече информация по въпроса може да се намери на www.gettinglost.ca

Превод: Антоанета Ангелова