България е друга опера

Владо Трифонов

Чета в пресата колко впечатлен бил Юрген Рот от факта, че българите умират от страх пред бандитите. Никъде не съм се сблъсквал с толкова страх, колкото у вас, казал известният разследващ журналист на пресконференция в Пресклуба на БТА (12.11. 2008).
 
Поводът: представяне на книгата му "Новите демони на България".

Не присъствах на тази среща, за да споделя на Юрген, че аз, например, не се имам за страхлив. Няколко на брой приятели ще го потвърдят. По-точно, смятам се за здравословно страхлив, така че ако „врагът" е с явно числено превъзходство и красноречив превес в килограмите, да си осигуря място за отстъпление.

С уважение към немския колега, ще река следното: България не е като останалите държави, в които е правил своите журналистически разследвания, а българските бандити не са нито като чешките, нито като словашките, словенските, немските или каквито щеш. По-опасни са. Значително по-опасни заради особеностите на дезоксирибонуклеиновата им киселина.

(Става въпрос за сериозно разстроен ген; кой, кога и как го е разстроил, е тема на друг разговор, който, опасявам се, в България никога не ще се състои).

В комбинация с чувството за безнаказаност, проблемът се превръща в национално бедствие.
 
Има и още нещо, което Юрген Рот вероятно не е забелязал: когато в останалите държави се противопоставиш на бандитите, хората наоколо се намесват и ти помагат. Докато в България, ако имаш неблагоразумието да реагираш на бандитската наглост, хората ще застанат на безопасно разстояние да гледат сеир. И задължително ще чоплят семки, за да им е пълно удоволствието.

С други думи: да си смел в България не е никак лесна работа, но и българската страхливост не бива да се генерализира и опростява; нещо, което Рот прави. Тя трябва да се изучава.
…
Представете си следната ситуация: журналист започва проучвателна дейност по заснемане на документален филм за нелегалния трафик на жени, минаващ през България. В джоба му се намира писмо, подписано от цял министър на Вътрешните работи (не е Румен Петков!), за оказване на съдействие от органите на реда в случай на нужда. С писмото в джоба журналистът тръгва да си върши работата и…. за малко не свършва в гроба.

Преследват го с черно БМВ в среднощна София, с цел да го пречукат, той пада, става, заляга… – вихри се луд среднощен екшън из тесните улички в центъра на новата европейска столица, който, слава Богу, завършва с хепиенд. Журналистът успява някакси да избяга от БМВ-то на въоръжените мутри.

Минути по-късно уведомява служителите в съответното РУ на МВР за случая, чийто отговор е: Ми щом ги знаете какви са, не се занимавайте с тях. Толкоз. Не се занимавайте с тях! – казват българските ченгета. Като не е изключено същите мутри през деня да са на работа в същото МВР.
 
Бих разказал на немеца този действителен случай, за да го попитам, какво би сторил в подобна ситуация, че да изглежда достоен и храбър в собствените си очи, пък и в очите на другите.
 
Чест прави на Юрген Рот, че очерта генезиса на българската престъпност и многобройните й превъплъщения. Изразявал съм възхищението си към него в публикации, по същия начин, както се впечатлявам от смелостта на Роберто Савиани. Но нека пак да кажа:
 
България е друга опера!
 
В България ще ти се присмеят, че си пълен глупак, задето се вреш между шамарите и не си налягаш парцалите. А това е стресиращо обстоятелство, колкото и да не ти се иска да проявяваш малодушие.
…
Преди време Ю.Р. беше споменал, че разследвайки организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа, си е сложил главата в торбата. Вярвам му. Но едно е да си сложиш главата в торбата като гражданин на Германия, където знаеш, че имаш подкрепата на правителството и на обществото, съвсем друго е да го направиш там, където правителството откровено партнира на мафията, а обществото е злорадстващ наблюдател.
 
"За съжаление, трябва да мине поне още едно поколение, за да се укрепи и развие гражданското общество у вас, общество, където хората не ги е страх да сочат проблемите, да се борят с тях и да отстояват позициите си", заявил Рот на пресконференцията в БТА.

Ще си позволя да се усъмня. Не две, но и двайсет и две поколения едва ли ще са достатъчни, за да се развие в БГ гражданско общество. Защото поколенията, които идват на смяна и на които Рот разчита, още преди да са се родили са прихванали разстройството на родителите. А то е неизлечимо.
 
Изходът? Един единствен: закриването на Република България и изнасянето на нейните демони навън. Тогава Юрген Рот ще си отдъхне. Аз също.
 
Впрочем, не съм сигурен.