| Lin Ping, Radio Free Asia |
19.11.2008 |
За социалното неравенство е виновна властта
Изследване в Китай разкри, че над 96% от участниците виждат властта като най-очевидната причина за неравенството в Китай днес.
Sina.com съобщи, че списаниетоPeople'sForumе направило „Изследване за равенството” на страниците на Sina.com, в което са взели участие 6 277 души. Изследването показва, че 72% от участници смята, че разликата между бедни и богати в Китай е твърде голяма. За близо 50% тази разлика е стратегическа. Изследването разкри също така, че 68% от участниците смятат своя приход за неадекватен.
На въпроса „Кои обществени обстоятелства увеличават осведомеността за социалното неравенство?”, над 86% отговарят „корупцията на държавни служители”, 72% посочват като второ обстоятелство „условията за живот на непривилегированите класи”, а 68% смятат, че това е „склонността на богатите към крайности”.
За неравенството, причинено от обстоятелствата на власт в Китай, бившият редактор на ежедневникаPeople'sDaily, У Шуекан, даде следните примери: „Съпругата на Уен Джиабао [премиерът на Китай, бел. ред.] има бижутериен бизнес, а синът му има застрахователен бизнес. На синът на Ху Джинтао [държавният глава на Китай, бел. ред.] беше даден проект за повече от 10 милиарда юана, без той да е участвал в търга за него”.
Репортажът съобщава също така, че според много хора в китайското общество е имало равенство преди периода на икономическата реформа. Ху Пинг, главен редактор на китайското политическо списание BeijingSpring коментира за резултата от изследването следното:
„Смятам, че резултатът от изследването заслужва внимание. Първо, то заключава, че според повечето хора основният проблем в Китай днес е пропастта между бедни и богати, като над 96% от участниците смятат, че причината за това е властта. Намирам, че тези два въпроса отразяват действителната ситуация в Китай днес. Разбира се, това не означава, че пропастта в благосъстоянието не беше голяма и преди реформата.
По времето на Мао (Дзедунг) изглеждаше ,че неравенството е предимно в политиката, но в действителност още тогава съществуваше сериозно неравенство в социалната сфера и икономиката. Първо бе неравенството между градските и селски/провинциални райони. Критикуваните днес двойни системи за градските и селски райони бяха всъщност създадени по времето на Мао. Освен това, финансовото положение на служителите и партийните кадри по времето на Мао бе много по-добро от това на обикновените хора. Те се ползваха от редица привилегии. Въпреки че разликата в благосъстоянието по онова време не бе така голяма както днес, не е редно да се идеализират условията на живот по времето на Мао.”
Изследването изброява трите най-популярни предложения за подобряване на социалното неравенство. Поведението на държавниците трябва да бъде ограничено и регулирано, смятат 73% от участниците; 68% предлагат да се коригират законите за приходите; а според 60% правителството трябва да увеличи своята подкрепа към работническата класа.
Относно заключението от изследването, Ху каза:
„Най-лошият аспект на пропастта в благосъстоянието в Китай е неговата природа. То е причинено от властта. Първата стъпка за решаване на проблема е да се коригират корупцията и злоупотребата с власт, причинени от приватизацията на властта. Затова трябва да има политическа реформа. Но относно политическата реформа, изследването е слабо. То споменава за ограничаване на държавници, но как? Какви ограничителни мерки да бъдат използвани? Няма определени становища.”
Sina.com съобщи също така, че над 97% от участниците са оптимистични за бъдещето, засягащо социалното неравенство в Китай. Ху оспори надеждността на тази информация. Според него социалното неравенство в Китай се влошава със всяка измината година, като той смята, че причината за това е политическата система на Китай, нейната „еднопартийна диктатура”. В заключение той допълни:
„Единствено ако Китай стане демократична страна има вероятност несправедливите условия да бъдат подобрени.”
|