Антикомунистическо лидерство може да доведе действителна промяна в Китай

Ако имаше силни антикомунистическо лидерство във Вашингтон бих казал с убеденост, че краят на Китайската комунистическа партия (ККП) е близък. Но сега сме в началото на края; край, който може да отнеме години, а заедно с тях и много животи.  

За да разбере моето безсилие, човек трябва да се порови в последните новини и събития, с чийто последици ще трябва да се справя ККП.

Икономически растеж – „хлябът” от комунистическите „хляб и зрелища” – се очаква сега да падне под нивото на прираста на населението за крайното тримесечие на 2008. Догодина годишният растеж ще има късмет, ако може да се задържи поне на нивото на прираста на населението. Ако това стане, то ще е първото за близо двадесет години и ще принуди стотици милиони китайци да осъзнаят реалността, че репресиите на ККП не са цената за нагорещената до бяло икономика, а по-скоро икономиката е била силна въпреки репресиите.    

Вече започваме да виждаме резултатите от това. В Хунан (Hunan), учители искат повишение на заплатите, които са независими от икономическото положение и се определят от комунистически закон. Кадрите, естествено, нямат никакво намерение да спазват собствените си закони, и поне една партийна фигура е казала със закачлив тон на учителите, че можел „да пребие няколко от тях до смърт”. 

Учителите са на мили разстояние зад таксиметровите шофьори, които проведоха спорадични стачки из страната. Но не трябва да се забравя, че всичко това са нелегални действия под управлението на ККП, защото единственият разрешен профсъюз е този, контролиран от ККП. Кадрите използват това години наред, за да подтискат действителни, независими профсъюзи - и да потушават стачки.

Разбира се, ако се слуша режима, няма никакви пречки за „мирни протести”. В края на краищата в Пекин все още идват чужди лидери за инвестиции; корейската колония продължава да е дръзка – и успешна – както винаги; планът за сваляне цената на желязото изглежда да работи; а режимът продължава да прогресира поне в един голям проект – ядреният реактор.

Но дори и тук слабостта прозира. След години обещания за световни граждани-еталон, ККП реагира на първото враждебно решение на Световната търговска организация като отказа да го почете. От COSCO – притежаваната от ККП фирма, най-известна че пуска котви в пристанищата на Калифорния – изтичат пари.  

И най-лошото, сега в демократичния свят се отделя повече внимание на положението на дисидентите, потискани от ККП. Дори приятели на режима от демократичния свят нанасят удари.

Едно от малкото места, които не са се променили много в това отношение, е Вашингтон, където силите все още говорят за „обвързване” и съветват новоизбрания президент Обама да продължи политиката на помирение от последните двадесет години.

В това отношение неадекватността влудява. Сега, когато почти всеки показател на времето крещи, че този режим поема последните си глътки въздух, силите в най-могъщата демокрация на планетата се отнасят към ККП сякаш нейният апогей тепърва предстои. Няма значение, че Олимпиадата се оказа изненадващ провал. Няма значение, че скандалът с меламина нанесе необратими щети на марката „Made-in-Chinа” („Произведено в Китай”). Няма значение, че има икономически спад с неговите вече видими резултати.

Казвайки това трябва да не забравяме, че на подобна ситуация вече сме ставали свидетели – през 1977. Съветският съюз бе точно толкова слаб и имаше също толкова проблеми; само дето никой извън Източна Европа не знаеше за тях, докато през 1980 в Полша не бе сформирана „Солидарност”. При все това новият президент Джими Картър обяви пред света, че Америка е преодоляла своя „прекомерен страх от комунизма”.

Днешната „Харта 300” на дисиденти в Китай напомня за „Харта 77” на дисидентите в Чехословакия.

Докато се съмнявам, че Барак Обама ще използва точно същите думи, има голяма вероятност  и той да отхвърли „прекомерния страх” от ККП – давайки на режима повече време да поддържа антиамерикански терористи, да затваря и убива дисиденти, да засилва своята войска (и руската икономическа зависимост от същото), да погълне Тайван, и всъщност да се подготви за своята цел: да измести Америка от позицията й на световен лидер.

По подобен начин Съветите се възползваха от Картър; избирателите го замениха с Рейгън и останалото беше история. Какво ще направи Обама – да не говорим за американските избиратели – никой не може да каже.

Но което е ясно, е, че кадрите ще имат още известно време да накуцват напред, време, което можем да използваме по-добре, като помагаме на китайския народ да си вземе обратно страната.  

D.J. McGuire (Д.Дж. Магуайър) е съосновател на  China e-Lobby и автор на „Дракон в мрака: Как и защо комунистически Китай помага на враговете ни във Войната с терора” (Dragoninthe Dark: How and Why Communist China Helps Our Enemies in the War on Terror).