Мигриращ работник с багажа си на жп гара в Пекин на 29 декември 2008 г. С продължаващото влияние на световната финансова криза върху китайската икономика, 10 милиона китайски мигриращи работници са загубили работата си в Китай. (Guang Niu/Getty Images)

Китайската икономика е парализирана и неспособна да се възстанови (Част II)

Съществува и друг проблем освен споменатите в Част I: бавният напредък на технологичните и мениджмънт системите през последните 30 години. От 30 години насам Китай провежда икономически реформи. Това е дълъг период от време за една държава и обикновено той е достатъчен, за да се трансформира и индустриализира една развиваща се страна. Така например след Втората световна война на Япония й трябваха около 30 години, за да се превърне в една от най-силните индустриални страни в света, като до 70-те години Япония вече бе един от лидерите в световната икономика.

Тази публикация е втора част от доклада на д-р Ченг Шиаононг (ChengXiaonong) относно икономиката на Китай, излъчен неотдавна по радио Sound of Hope. Д-р Ченг е бил консултант на бившия китайски премиер Джао Зиянг (Zhao Ziyang). Той има PhD по социология от Унивеситета Принстън и е главен редактор на ModernChinaStudies.

Липса на реален напредък в китайските компании въпреки 30-те години на икономическо развитие

Други примери за бързи реформи са  Корея и Тайван. Но какво да кажем за Китай? За съжаление последните 30 години на реформи постигнаха само „козметични” промени и привлякоха чужди компании и капитали. Тези компании обаче не донесоха значителен прогрес на китайската икономика в по-широк план. Главната причина за това е, че чуждестранните компании са в Китай основно заради евтината работна ръка.

От друга страна, за последните 30 години китайските компании не са променили своите мениджмънт системи в действителност, нито са създали много нови продукти или технологии. Без чужди технологии, на китайските фирми им липсват постижения в производството както на потребителските, така и на промишлените стоки. Въпреки че днес в Китай се произвеждат много автомобили, повечето от технологиите, използвани в автомобилната промишленост за нуждите на страната, зависят от чужди патенти. Китайските автомобилни компании не успяха да създадат нови технологии. Изключение правят някои китайски компании, произвеждащи качествени продукти, които са конкурентноспособни на световния пазар.  

На Япония й трябваха около 20 години, за да стигне ниво на технологична независимост. В Китай след 30 години не се появяват признаци на нововъведения. Същото се случва и в другите производствени сфери. В последно време се говори за пътнически самолети, произведени в Китай. Но напредъкът е малък за продължилите вече 30 години проучване и развитие. Бе оповестено, че Китай е започнал да сглобява първия си голям пътнически самолет, но само неговата „обвивка” е китайска. Повечето от вътрешните му части са внесени от различни държави.

С други думи, без чужди технологии и оборудване, самолетната индустрия на Китай е също несериозна. Видно е, че действителният недостатък на китайската икономика се корени в нейните предприятия. Разбира се, те са директно свързани с китайската социална система и правителствена политика. Факт е, че китайското правителство се интересува единствено от степента на икономически растеж, но не го е грижа за действителното развитие на китайските компании.

Заедно с това много от директорите на китайските компании се интересуват само от собственото си възнаграждение. Техният метод на управление е фокусиран главно върху наемането на ниско платени мигриращи работници с цел намаляване на разходите. Те не се доверяват на специалистите за проучване и развитие, да не говорим да ги насърчават финансово. В резултат на което този вид персонал в китайските фирми само интерпретират планове на чужди компании и участват в производствения процес като технически лица.

Тези компании рядко отделят време за независимо технологично развитие и иновации. Ако има възможност за обучение в друга държава, от тази възможност често се възползват ръководните кадри на компанията. На водещите изобретатели и създатели рядко се удава възможност да живеят в чужбина за дълъг период от време, за да изучават нови технологии. Освен това, компаниите отпускат много ограничени средства за проучване и разработки. Резултатът е бързо развитие, но ниско ниво на техническа зрялост в китайските фирми.  

Това обяснява защо Китай е толкова зависим от износа и смесените предприятия с чуждестранно участие. Без тях китайските продукти не могат да са конкурентноспособни на международния пазар – те се провалят както по отношение на дизайна, така и на производствените процеси. Щом условията на китайската икономика станат по-малко доходоносни за чуждестранните компании, голяма част от чуждестранния капитал ще напусне Китай, оставяйки след себе си една олюляваща се китайска икономика. Което става днес в Китай.

Приоритет се дава на привилегировани групи

Видно е, че потресаващата ситуация в Китай днес има своите дълбоки корени. Може да се каже, че цялата икономическа система и дори правителствената политика спомагат за това. Но китайското правителство не се е опитало да разреши проблемите от директивна гледна точка. То трябва да признае, че е направило серия от грешки през последните 30 години на икономически реформи.

Най-голямата от тях е гарантирането на върховен приоритет на привилегировани групи. Развитието на страната отстъпи на второ място – или дори още по-назад. За облагодетелстването на подобни групи правителството често жертва интересите на обществото. Днешната ситуация е пряк резултат от този преднамерен подход.   

Разбира се, коренът на проблема е политически. Като партия, интересуваща се от монополизирането на политическата власт, Китайската комунистическа партия не се вълнува от нормалното, дългосрочно развитие на страната. Тя се интересува най-вече от облагодетелстването на своите членове. Те, на свой ред, също знаят, че това положение няма да трае дълго, и се опитват да натрупат колкото се може повече пари в предоставената им кратка възможност за управление.

Ето защо всички те прилагат моментния подход. Не ги е грижа за интересите на компанията, на работниците или на народа, стига да могат лично да се облагодетелстват от това. След като вземат парите, плановете им не са да остават в Китай. Вместо това правят всичко възможно да заминат за друга държава с незаконно придобитото си богатство, оставяйки зад гърба си причинения от тях хаос в Китай.    

Няколкото десетилетия на развитие донесоха подобрения в градската инфраструктура и строителството, но същевременно причиниха и бързо влошаване на околната среда. Природните ресурси са разграбени и изчерпани. Нравствеността на хората запада също бързо. В резултат на всичко това на пазара се появяват много токсични храни – отражение на множеството проблеми в икономиката и обществото на страната. И това не е нещо, което би могло да се промени с няколко лозунга за икономическо развитие или със закони.  

Китайската икономика може да навлезе в ледников период

Погледнато от този ъгъл, независимо от 30-те години икономическо развитие, Китай е в криза. Настоящата ситуация не е по-добра от тази непосредствено след смъртта на Мао – просто друг тип криза в нови условия. Възможно е новата криза да е дори по-тежка. Освен това, проблемите не могат да бъдат решени чрез привличане на повече капитали от други държави. С други думи, правителството е изчерпало своите трикове.

Китайската икономика не е просто в буреносен момент – най-вероятно става дума за ледников период. Възможно е икономиката да остане в депресия години наред.

Издигайки лозунга „Стабилността преди всичко” китайското правителство изпраща на съд всеки, който предложи някаква критика. Много смятаха, че това е правилният подход. В действителност същият този лозунг допринесе за икономическата криза.  

„Стабилността преди всичко” има негативни ефекти, които стават все по-очевидни. Ситуацията не може да бъде променена просто с една или две стратегии, тъй като тя е следствие от действията на десетки хиляди членове от елита на управляващата комунистическа партия. Докато те са там, промяна в ситуацията е почти невъзможна.

Въпреки че Китай е демонстрирал растеж през последните 30 години, от това има и тежки последствия. За повечето обикновени хора в Китай животът ще става все по-тежък през следващите няколко години. С влошаването на икономическата криза в Китай все повече хора от елита на управляващата класа ще бягат от страната, изнасяйки със себе си още капитали. След което китайската икономика ще бъде дори още по-опустошена.

Тук се опитах да предоставя един предварителен, но задълбочен анализ на икономическите проблеми, пред които е изправен Китай днес. Надеждата ми е да накарам повече хора – особено онези, които не са икономически експерти – да разберат миналото, настоящето и бъдещето на китайската икономика.

Благодаря ви.

Превод: Цвета Петкова